Нови методи за лечение при лимфен застой

Все по-чест проблем, с който се сблъскват в практиката редица медицински специалисти е лимфният застой, изразен в различна степен. Някои професии са засегнати в много по-голям процент от други – например хирурзите и стоматолозите, които прекарват дълго време в стоеж и то статично.


Лимфедемът се отдава на динамиката на ежедневието и по-конкретно на статичните пози, които заемаме по време на работния ден, независимо дали са в седеж и стоеж. Циркулацията се променя по начин, по който да не бъде адекватна.


Важно е да се отбележи, че веднъж разширен един лимфен съд, той няма възможността да претърпи обратно развитие и да се върне към нормата, при подходяща терапия е възможно частично възстановяване. Причината е, че стените на лимфните съдове са изключително тънки и нежни, а в добавка към това не разполагат с мускулни влакна, които да позволят еластичност.


Апарати за индивидуализирани на параметрите за всеки вид патология за пресотерапия. Някои от апаратите имат възможност да ангажират не само един или няколко крайника, но в същото време и коремната област, в която именно се разполагат големите лимфни колектори, за да се подпомогне евакуирането на кръвта, която постъпва от долните крайници.


С повече движения тези състояния могат да бъдат профилактирани. Един от начините за облекчаване на симптомаиката са еластичните чорапи, ако става дума за лимфедем на крайниците. Дамските чорапогащници също имат такъв тип действие, дори и компресията да е минимална. Но в случаите на вече изявен проблем се налага носенето на специализирано пригодено за медицинския проблем бельо от еластична материя.


Редовното раздвижване, дори и за 10 минути на всеки 1-2 часа също има важно значение, но спортуването има отношение към трениране на възлова мускулатура – например мускулните групи на подбедрицата и бедрото, които действат като своеобразна помпа, която подпомага изключително много лимфния дренаж. Затова и един от методите на физикалната терапия за справяне с проблема е именно кинезитерапията (в буквален превод: лечение чрез движение).


Преди започване на терапия е необходимо да се направи консултация със съдовите хирурзи, за да се прецени до каква степен проблемът се състои само в обхващане на венозната система и дали вече има засягане и на лимфните съдове.


Когато не се виждат подчертани венозни съдове или да има промяна при поставяне на краката нависоко обикновено вече говорим за ангажиране на лимфната система.


Различни терапии при онкологични заболявания също могат да имат значение – например брахитерапията. Води се до увреждане на лимфни съдове или колектори. Необходимо е да се започне превенция, а не да се чака изявата, за което до известна степен състоянието може да бъде необратимо.


Лимфните колектори са като скачени съдове, тоест ако има проблем в едната по редицата започват да страдат и останалите.


Пресотерапията е апаратен метод, чрез който се индивидуализира оказващото се налягане върху всяка една от засегнатите участъци на тялото. Ефект може да има и след първата проведена процедура, но важно е кога ще има стабилен ефект, който да се задържи в ежедневието.


Действието на пресотерапията е стимулиране придвижването на кръвта от периферията към центъра на тялото, където се разполагат лимфните колектори. Така лимфата се преработва и след това елиминира през бъбреците.


Създава се мощна помпа и подпомагане на периферните съдове и се мобилизира задържаната течност към магистралните такива. Но значение има и обемът на лимфния застой, както и способността на бъбреците да филтрират ненужната течност. Основните индикации при започване на терапията е дали има бъбречен проблем, който не само да опорочи лечението, но да задълбочи друг системен проблем, свързан с нарушената функция на бъбреците.


Също трябва да се изключи и сърдечносъдово заболяване, тъй като при разпределяне на течностите може да се доведе до декомпенсация на сърдечната дейност.

Източник: http://puls.bg

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини