22 °C

Центърът на Млечния път експлоадирал докато ранните ни предци се разхождали по Земята

Центърът на галактиката Млечен път е сравнително спокойно място в наши дни, но случаят невинаги е бил такъв. Преди едва 3.5 милиона години, районът бил турбулентен, с изблици на енергия, простиращи се на 200 000 светлинни години под и над галактическата равнина.

Ударните вълни от колосалното изригване могат да се наблюдават и днес в Магелановия поток – високоскоростен поток от газ, простиращ се от Малкия и Големия магеланов облак, на 200 000 светлинни години от Млечния път.

Той е толкова мощен, затова астрономите смятат, че може да идва единствено от Стрелец А – свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Тъй като първото доказателство за изригването е публикувано през 2013, явлението е наречено BH2013.

Учени изчислили, че събитието вероятно се е състояло преди 1 и 3 милиона години.

Сега, благодарение на допълнителните данни от космическия телескоп Хъбъл, учените могат да определят още по-точно времето и продължителността на явлението.

Резултатите промеят драстично разбирането ни за галактиката Млечен път, твърдят астрономите.

“Винаги сме гледали на Млечния път като на неактивна галактика, с не толков ярък център. Новите резултати допускат вероятността за цялостно преосмисляне на еволюциятата и същността на галактиката ”, казва астрономът Магда Гулиелмо.

Няколко улики помогнали на учените да сглобят пъзела. Най-явната от тях били “балоните на Ферми” от гама и рентгеново лъчение, простиращи се под и над галактическата равнина, засечени от сателитите Ферми и ROSAT. Балоните се простирали на общо 50 000 светлинни години – 25 000 под и 25 000 над галактическата равнина.

През 2013 астрономи докладвали за откритието на водород-алфа емисии из участък от Магелановия поток, съвпадащ с балона. Най-вероятното обяснение за явлението, според учените, е изригване на йонизираща енергия от центъра на Млечния път.

Забелязаното от Хъбъл добавя още едно парченце от пъзала. Някои съотношения на абсорбция в ултравиолетовия спектър разкрили, че част от облаците в потока са силно йонизирани и идват от високоенергиен източник.

“Доказахме, че облаците са уловени в лъч биполярни йонизиращи конуси от ядрото на Сейферт, свързвано със Стрелец А”, пишат учените в доклада си.

Двата разширяващи се конуса, започващи от малък регион близо до галактическия център и разширяващи се навън под и над галактическата равнина, изхвърлят йонизираща радиация толкова далеч в пространството, че тя йонизирала газа в Магелановия поток на стотици хиляди светлинни години.

Единствено релативистките струи от активно хранеща се черна дупка могат да се достатъчно мощни, за да предизвикат подобен ефект.

Изригването се състояло преди 3.5 милиона години и продължило 300 000 години. Изключително кратко изригване по космически стандарти.

На Земята по това време бил плиоценът – периодът, в който се появили повечето съвременни видове.

Всичко това сочи, че центърът на Млечния път е далеч по-динамично място, отколкото сме смятали.

Отдалечеността ни на 26 000 светлинни години от него означава, че сме в безопасност в случай на още едно гигантско изригване, в крайна сметка сме се измъкнали невредими от BH2013. Но ако сме късметлии можем да станем свидетели на невиждано до момента светлинно шоу.

Източник: sciencealert.com
 

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини