14 °C

Полова дискриминация: по-добро лечение ли получават мъжете?

Вървите си по улицата, потънали в мисли, и внезапно виждате някой да пада на земята. Човекът не реагира, няма дишане. Ще направите ли сърдечен масаж? Без съмнение да. Но ако пострадалият е жена? Този въпрос може и да звучи безумно, но за съжаление не е. Новопроведено изследване откри, че на жените е по-малко вероятно да бъде направен сърдечен масаж от случаен минувач, а рискът от умиране е по-голям, пише в коментара си Фей Шопен.

Изследването, финансирано от Американската кардиологична асоциация и Националния здравен институт откри, че на едва 39% от жените получили сърдечен арест на публично място се извършват реанимационни действия срещу 45% при мъжете. Мъжете е с 23% по-вероятно да оцелеят. Един от оглавяващите изследването, Бенджамин Абела предполага, че спасителите може би се притесняват да отстранят дрехите на жената или да докоснат гърдите и.

Медицинските грижи, които по съществото трябвада поддържат хората живи, разбира се, на трябва да допускат дискриминация по полов признак. Оказва се обаче друго.

Разбира се, не бива да пренебрегваме лошото отношение от системата към мъжете, по отношение най-вече на психичното здраве. Здравеопазването проявява дискриминация и по отношение на раса и финансови възможности– огромни теми сами по себе си. Не липсват случаи на дискриминация срещу жени в областта на здравеопазването. Това става видно от хода на историята - от Аристотеловото разграничение между по-висшата мъжка форма и по-нисшата женска материя, до средновековната идея, че жените са неуравновесени заради утробите си. В Античността, лекарите препоръчвали женитба за лечение на женски психични заболявания. Викторианската епоха станала известна с навика жените да се изпращат в приюти, без дори да има доказателства за психично заболяване. Днес, макар личните лекари от женски пол да превъзхождат мъжете като численост (52% на 48%), 55% от регистрираните лекари са мъже. Мнозинството специалисти – 66%, също са мъже.

Сред пациентите съществуват следните стереотипи: мъжете са по-малко запознати със здравословните проблеми от жените, не обръщат толкова внимание на симптомите и посещават лекар по-рядко от жените. С други думи, мъжете са безмълвни стоици, а жените истерични хипохондрички. Статистическо изследване, публикувано през 2010 демонстрира, че жените са по-склонни да се оплакават от здравето си, но е по-малко вероятно да умрат през следващите 5 години.

Това обаче не обяснява какво се случва с жените, когато наистина се нуждаят от лечение. През 2001 изследователите Диане Хофман и Анита Тарзиън от Университета в Мериленд публикували анализ за това как половата дискриминация влияе върху лечението на болката. Те разгледали няколко предишни изследвания, включително проучване, стигнало до извода, че на жените е по-вероятно да бъдат предписани успокоителни, докато на мъжете обезболяващи. Авторите приписали този извод на “дългогодишната традиция в нашата култура да пренебрегваме доводите на жените.”

Дали нещо се е променило 16 години след публикуване на изследването? Не и според Тарзиън.

“Всеки път, когато си помислите, че нещо се е променило, поглеждате новините и си казвате, “Хм, а може би не.” Все още се случва, защото отношението на хората към половете е толкова присъщо, подсъзнателно”, казва тя.

Журналистът Джулия Бакли би могла да потвърди. След като от тийнейджърските си години страдала от хронични болки, тя била напълно пренебрегната от лекарите, зъболекар и казал, че преиграва, а когато помолила за физиотерапия, за да може отново да работи, и отвърнали, че трябва да изчака година, защото вече се е подлагала на същата процедура за крака.

В крайна сметка била диагностицирана със Синдром на Елерс-Данлос, наследствено заболяване, засягащо съединителната тъкан. “Жените трябва да бъдат по-настоятелни. Уважавам лекарите, но те не са безгрешни.”, казва тя. Здравната система поставя на заден план жените, които за разлика от мъжете се доверяват на инстинктите си.

Това е най-видно при гинекологичните заболявания, като ендометриозата. От това заболяване страда 1 на всеки 10 жени, но за диагностицирането му са нужни средно 7-8 години. Според Ема Кокс, изпълнителен директор на благотворителната организация Endometriosis UK, заболяването се пренебрегва от лекарите, освен ако жените не се опитват да забременеят.

Кей Седжуик Джоунс била диагностицирана преди 12 години. Веднъж посетила лекар със силни болки, но той и отвърнал: “Състоянието ти ще се подобри, когато родиш”. “Странно е да чуеш подобно нещо, когато си едва на 13.”, казва Джоунс. Когато най-после била диагностицирана на 25-годишна възраст, първата и реакция била гняв, защото в продължение на години и обяснявали, че болката е само в главата и.

36-годишната днес Джоунс решила да няма деца, макар навремето да мислела различно. Твърди, че ранната диагноза вероятно е щяла да промени решението и. “Не бях взета насериозно, защото бях млада жена. Не мога да разбира защо е толкова трудно, жена да влезе в кабинета на личния си лекар и да каже: “Помогнете ми, боли ме”, казва тя.

Деменцията е още една област, в която жените са изтеглили късата сламка. Изследване на University College London откри, че жените с деменция получават по-некачествено лечение от мъжете. Те посещават личните си лекари по-рядко, не са подложени на толкова интензивно наблюдение и приемат повече потенциално вредни лекарства от мъжете. Според един от авторите на изследването причината се корени във факта, че жените, които живеят по-дълго от мъжете, е по-вероятно да останат сами и следователно липсва човек, който да се грижи за тях. “2/3 от хората над 80-годишна възраст са жени. Но това е маргинализирано мнозинство”, казва Клаудия Купър.

За Джулия Бакли половата дискриминация в здравеопазването придобива размери на епидемия. “Хората умират само, защото са жени, а лекарите се ръководят от половата принадлежност. Спрете да твърдите, че жените са истерични. Отнасяйте се с всички като с хора”, казва тя.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини