Начинът, по който човек се храни от ранно детство до зряла възраст, е пряко свързан с това как се запазват когнитивните му способности в напреднала възраст, потвърждава ново дългосрочно проследяване. Резултатите, публикувани в сп. Current Developments in Nutrition показват, че хората с трайно небалансиран хранителен режим по-често развиват когнитивни затруднения и признаци на деменция по-късно в живота.
Макар храненето да се разглежда като рисков фактор, който може да бъде повлиян, повечето изследвания се съсредоточават върху диетата в третата възраст – период, в който мозъчните промени често вече са започнали. Това поставя под въпрос дали намесите в късен етап са достатъчни и насочва вниманието към ролята на хранителните навици, изграждани много по-рано в живота.
При невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер патологичните процеси в мозъка могат да започнат десетилетия преди появата на отчетливи симптоми. Именно затова изследователите допускат, че устойчивото пълноценно хранене през целия житейски път може да има по-голямо значение за когнитивното здраве, отколкото промените в напреднала възраст.
Тази хипотеза е проверена от екип, ръководен от д-р Кели Кара от Факултета по науки за храненето и хранителна политика „Фридман“ към Университета „Тъфтс“ (Friedman School of Nutrition Science and Policy, Tufts University). Анализът стъпва на данни от British Birth Cohort – национално проучване, което проследява няколко хидяли души, родени във Великобритания през една седмица на март 1946 г., в продължение на близо 70 години.
В изследването са включени 3059 участници с налична информация за храненето и когнитивното им развитие. Данни за диетата са събирани в пет различни периода – от ранното детство до възраст между 60 и 64 години. В детска възраст информацията е предоставяна от родители или настойници, а в зрелите години участниците са водили подробни хранителни дневници.
Качеството на храненето е оценявано чрез индекс, който измерва доколко диетата отговаря на утвърдените хранителни препоръки. По-високи стойности се отчитат при по-честа консумация на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и качествени източници на белтъчини, а по-ниски – при висок прием на сол, добавени захари, наситени мазнини и рафинирани продукти.
Когнитивните способности са проследявани от детска възраст до края на седмото десетилетие чрез поредица от тестове, обединени в общ показател за когнитивно функциониране. Това позволява да се сравнят различните етапи от живота в единна рамка.
Анализът очертава три устойчиви модела на хранене – с ниско, умерено и високо качество – и четири траектории на когнитивно развитие. Най-ниските когнитивни резултати се наблюдават най-често при хората с трайно небалансирано хранене, докато участниците с най-добро когнитивно представяне поддържат предимно умерен или висококачествен хранителен режим.
Разликите личат и в конкретния избор на храни. По-високите когнитивни показатели са свързани с по-честа консумация на цели плодове, пълнозърнести продукти и зеленчуци, включително листни и бобови, както и с по-нисък прием на сол и рафинирани зърнени храни.
В напреднала възраст това се отразява и на риска от деменция. Признаци на вероятно когнитивно увреждане се откриват значително по-често сред хората с най-ниско качество на хранене в сравнение с тези, които през живота си са поддържали по-балансирана диета.
Проучването отчита и влиянието на ранни социални фактори. По-високият социално-икономически статус в детството и активното участие в интелектуални и социални дейности са свързани както с по-добро хранене, така и с по-добро когнитивно представяне по-късно в живота.
Въпреки ограниченията, свързани с наблюдателния характер на анализа и спецификата на изследваната популация, данните подкрепят ясна тенденция: храненето не е фактор, който има значение едва в старостта. Последователното поддържане на качествен хранителен режим през целия живот се очертава като важен елемент за съхраняване на когнитивните функции и за ограничаване на риска от деменция.
Референции:
Cara, Kelly C, et al. „Associations between Diet Quality and Global Cognitive Ability across the Life Course: Longitudinal Analysis of the 1946 British Birth Cohort.” Current Developments in Nutrition, Dec. 2025, p. 107619. ScienceDirect,
