Въпреки желанието си, Георги Стайков не успява да постигне желаната промяна. Почтеният и порядъчен живот, към който се стреми, се оказва непостижима цел в живота на разбойника. В началото на месец май 1926 г. той отново възглавява бандата и подновява разбойническите си нападения в Ивайловградска околия. На 10 май, заедно с още няколко членове на бандата той напада пътуващи от Крумовград за Ивайловград артисти, от които ограбва пари и вещи на стойност от 50 000 лв. До края на годината полицията регистрира още четири обира, извършени от бандата. При два от тях – извършени съответно на 29 септември и 21 октомври, от пътници, преминаващи по пътищата от с. Свирачи за с. Мандрица и от Крумовград за Ивайловград, са ограбени по 100 000 лв. Сравнително малка сума, в размер на 6 600 лв. , разбойниците обират при нападението си на 3 юли по пътя от с. Женда за с. Попско. За сметка на това, твърде голям е последният от регистрираните през тази година обири, извършен на 18 декември в местността „Кюмюрджийницата“ до с. Асърлъка. От преминаващи през тази местност пътници са отнети и преведени зад граница 8 коня на стойност 900 000 лв.
Успешните и твърде лесно осъществени през тази година обири засилват апетитите на разбойниците. През месец ноември те замислят и подготвят нападение и обир на мината, намираща се до с. Китница, Свиленградска околия, експлоатирана от френска компания и обслужвана от френски инжинери. Известена за приготовленията на разбойниците, полицията взема необходимите предохранителни мерки и успява да осуети подготвяното нападение.
Активизирането на разбойниците от бандата на Георги Стайков и разширяването на тяхната дейност в края на 1926 г. засилва още повече необходимостта от предприемане на решителни действия в борбата срещу тях. Централно място в плановете на полицията за борба с бандата по това време започва все повече да заема въпросът за физическото унищожаване на Георги Стайков, чрез специално наети за целта лица. За реализацията на тези планове, в края на месец декември 1926 г. в Гърция са изпратени Никола Карапеев от Ивайловград и Георги Атанасов от с. Брестово, Хасковско. Последният е активен участник в унищожаването на четата на Митьо Ганев през 1925 г. , за което е и награден от полицията. Действията на двамата сътрудника на полицията на гръцка територия обаче, са безрезултатни и Георги Стайков продължава необезпокоявано да извършва нападенията си в Ивайловградска околия. На 3 февруари 1927 г. в околностите на Ивайловград, заедно с още двама разбойника от бандата той залавя девет души дървари, връзва ги и ограбва намерените у тях 850 лв. Взема и воловете им, които обаче не успява да преведе зад граница.
През пролетта на 1927 г. обирите, извършвани от бандата продължават и по всичко личи, че въпреки засилените охранителни мерки на полицията разбойниците нямат никакви намерения да се отказват от престъпната си дейност. На 24 март, поредна жертва на техните грабителски нападения стават група тютюневи комисионери, начело с Илия Николов. Пътувайки по работа от с. Свирачи за с. Одринци, те изненадващо са нападнати и ограбени от разбойниците. Присвоената сума от 65 000 лв. изглежда не задоволява последните и още същия ден те нападат и друг тютюнев комисионер – Никола Мандраджиев от Горна Оряховица, когото ограбват и убиват. Това обаче, се оказват последните прояви в дейността на бандата. На следващия ден, най-неочаквано и неизвестно по какви причини, Георги Стайков решава да преустанови окончателно разбойническата си дейност. В писмо от 25 март 1927 г. до околийския началник в Ивайловград, съобщавайки за взетото си решение, той заявява: „Господин началник, имам честта да Ви съобщя, за да Ви е известно, че този обир ми е последния и че отсега нататък вече няма да стъпя в българска територия…“, и добавя: „Ето защо, моля Ви да имате предвид отсега нататък, ако стане някой обир от други личности да изследвате точно кой е извършил обира, за да го заловите и бъде наказан на основание законите в страната, понеже сте длъжни да пазите реда и тишината в страната като полиция…“. И този път обаче, Георги Стайков не успява да реализира добрите си намерения и да започне нов живот. Изпреварен е от внезапно сполетяло го, справедливо възмездие на съдбата. На 30 март 1927 г. , при опит с още двама души от бандата да се качи в потеглящ от гара Кулели за гара Гюмюрджина влак, той е разпознат и издаден на гръцката полиция. В завързалата се кратка престрелка, след като е ранен на два пъти в крака, Георги Стайков пада убит. В сражението загива и единият от придружаващите го разбойници, а другият е ранен и заловен жив.
Научавайки за смъртта на Георги Стайков, българските погранични власти в Ивайловградска околия настояват пред гръцките си колеги удостоверяването на самоличността на убития разбойник да стане, чрез предоставяне на главата му на един от пограничните постове, където той е бил добре познат. Въпреки безспорните доказателства за неговата смърт обаче, властите още дълго време считат, че неуловимият за тях разбойник е все още жив и дори му приписват някои извършени по-късно от неизвестни лица обири.
Ликвидирането на Георги Стайков и някои от най-преданите му разбойници довежда до преустановяване на дейността на бандата и нейни прояви повече няма регистрирани. Терорът и насилието над местното население в Източните Родопи през 1927 г. обаче, са продължени от две други, новопоявили се и просъществували за кратко време разбойнически банди. Едната от тях, предвождана от дееца на ВТРО Никола Чавдаров, известен с прозвището „Царя“, действува предимно в Крумовградско и извършва грабежи и обири най-вече над мюсюлманското население по селата в момент, когато последното се намира в джамиите, за да отпразнува религиозния си празник Рамазан. В състава на бандата влизат група тракийски бежанци от Кърджалийски регион и вътрешността на страната. През месец април 1927 г. , след един от поредните си обири над мюсюлмани в джамията на с. Делвелер, Крумовградско, бандата е разкрита и полицията предприема издирване на членовете ѝ. Не след дълго, всички те са заловени и предадени на прокурор. В хода на издирването, при загадъчни обстоятелства е ликвидиран и водачът на бандата Никола Чавдаров. На 11 май 1927 г. същият е намерен обесен недалеч от Крумовград. Според околийския началник в същия град, ликвидирането на Чавдаров е дело на нелегалната тракийска организация, целяща с това да отхвърли обвиненията на властите и обществеността, че има в редовете си вулгарни разбойници и по този начин да засили престижа си пред наближаващите избори. Това предположение се потвърждава и от свидетелствата на някои останали все още живи участници в нелегалното тракийско движение от това време.
През месец юли 1927 г. е разкрита и ликвидирана и другата спомената по-горе разбойническа банда. Същата е извършител на два поредни обира в Кърджалийско: първият на 29 март 1927 г. в джамията на с. Топалар, а вторият – на 12 май, същата година, над пътници, намиращи се в автомобила, пътуващ от Кърджали за с. Акча Кайряк. За разлика от всички останали разбойнически банди, върлували на територията на Източните Родопи през разглеждания период, тази е единствената съставена от българи и турци банда. В нейния състав влизат: Александър Жеков, Коста Вълчев, Петър Делчев и Иван Влашев от Хасково, Мустафа Мустафов и Вели Емилов от с. Габрово, Кърджалийско и Реджеб Мехмедалиев от с. Кара тарла, Кърджалийско. След залавянето им, всичките седем членове на бандата са предадени на прокуратурата в Кърджали.
(Следва)
