7. Бандата на Георги Стайков разширява района си на действие, обира 602 000 лева

Твърде благоприятно въздействие върху дейността на Георги Стайков и неговата банда оказва покровителственото отношение на някои погранични гръцки офицери към разбойниците, с които последните делят плячката си. С покровителството си към разбойниците особено се отличава подпоручик Димитър Мостович, който в качеството си на офицер на гръцки пограничен пост, разположен срещу българските села Драбишна и Мандрица редовно осигурява на бандата безпрепятствено преминаване на границата. През 1925 г. българските военни власти установяват, че активни помагачи на бандата са и капитан Никола Ханджиянис от с. Баш-тепе, поручик Драконакис от с. Тилтикьой, командирът на дружината в с. Сарахъдър, командирът на полка в Димотика. Съществуват сведения, според които, някои от тези офицери не само подпомагат, но и принуждават разбойниците да вършат обири и грабежи. Това потвърждава и самият Георги Стайков, който, при един от поредните си набези на българска територия заявява на потърпевшите, че да идва в България и върши обири и грабежи го заставя поручик Драконакис.

Широка мрежа от ятаци и укриватели бандата изгражда и в крайграничните български села на Ивайловградска околия, в района в който разбойниците извършват най-често своите обири и грабежи. През 1925 г. органите на полицията успяват да разкрият някои от тези помагачи. За ятаческа дейност в полза на бандата са дадени под съд и изпратени в затвор Христо и Янко Георгиеви от с. Асърлъка и Христо и Михаил Ангелов от с. Кобилино. По-късно, заподозрени от полицията като ятаци на Георги Стайков са и Тято Зангочев от с. Свирачи, Христо Юнаков от с. Коджа бунар, Костадин Хасарджиев от Ивайловград, дядо Иван от с. Мюселим, Атанас Даков и Ангел Чилингиров от с. Мандрица и др. Свои сътдрудници и помагачи бандата има и в държавните учреждения и околийското полицейско управление в Ивайловград. Предаваната от тях информация на разбойниците помага на последните да се ориентират къде и кога е най-добре да извършват обирите си, за да не попаднат в ръцете на властта. Предприетите през 1925 г. от полицията издирвания на тези сътрудници обаче, са безрезултатни. Едва в края на 20-те години на миналия век, покрай разследванията, извършени във връзка с изясняване на дейността на проявилия се по-късно разбойник Дончо Янакиев се установява, че информатори на Георги Стайков през 1924 – 1927 г. са били полицейските агенти при Ивайловградското околийско управление Димитър Хамбаров и Благой Петров. Според някои други сведения, благосклонно отношение към бандата на Георги Стайков имал дори околийският началник Никола Кайряков.

След като в края на 1923 г. успява наново да сглоби бандата си и да ѝ намери влиятелни покровители зад граница, Георги Стайков подновява разбойническите си нападения и обири на българска територия. Нов момент в дейността на бандата му сега е разширяването на района ѝ на действие. Нейни прояви вече има регистрирани не само в Ивайловградско, но и в Свиленградско и Харманлийско. За известен период от време през 1924 г. Георги Стайков разбойничества и в Хасковско, където е член на четата на Митю Ганев и участва в някои нейни прояви. Преобладаващата част от престъпните деяния на бандата обаче и сега се извършват на територията на граничещата с Гърция Ивайловградска околия. През 1924 г. само регистрираните от полицията обири и грабежи, извършени от бандата в тази околия са 6 на брой. Местата, на които разбойниците най-често извършват нападенията си са пътищата, свързващи околийския център с вътрешността на страната и селата в околията. Нерядко разбойнически нападения стават и в околностите на някои села, като Долно Луково, Кобилино, Костилково, Пелевун, Попско и др. Особено предпочитани от разбойниците места за извършване на обири през 1924 – 1927 г. са намиращите се в непосредствена близост до с. Асърлъка местности „Кюмюрлуците“ и „Кюмюрджийницата“. В продължение на няколко години там са ограбени стотици пътуващи за близките села пътници.

При повечето от извършените обири разбойниците не определят предварително обекта на своите нападения. Най-често ограбвани са случайни пътници, като отиващи или завръщащи се от панаири и събори местни жители, прибиращи се по домовете си дървари, говедари, учители и др. Не са редки обаче и случаите, в които разбойниците предварително определят обектите на нападенията си. Обикновено те правят това, когато замислят обири на държавни служители, тютюневи комисионери, данъчни агенти и др. Броят на обираните при отделните нападения лица е твърде различен. Най-често ограбвани са малки групи от хора, състоящи се от 2 – 3 човека, но не липсват и случаи, когато броят на обраните лица достига до 15 – 20 човека. Твърде различен е и размерът на обираните при отделните нападения суми. Наред със случаите, в които те не надвишават 300 – 800 лв. , съществуват и такива при които достигат до 100 000 лева. От извършените през 1924 г. от бандата обири, най-голям е този над пътуващата от Свиленград за Ивайловград поща. На 5 юли 1924 г. , от засада, разбойниците нападат пощенската кола и след като убиват охраняващият я полицейски стражар Георги Севов, задигат намиращите се в нея 602 000 лв. , носени на Ивайловградската земеделска банка. От останалите пет обира, регистрирани през същата година, по-големи са тези, които бандата извършва на 8 март и 25 октомври. При първият от тях, в близост до Ивайловград, от двама превозващи тютюн селяни са отнети четири вола, а при вторият – от пътници, преминаващи по пътя Ивайловград – Крумовград, са ограбени 6 вола, 2 коня и около 10 000 лева. Заслужава отбелязване също и обирът, извършен на 25 март, същата година, при който разбойниците ограбват от преминаващи по пътя Ивайловград – Крумовград пътници 10 000 лв.

Успешно за разбойническата дейност на Георги Стайков и неговата банда започва и 1925 г. На 31 януари 1925 г. в местността „Кюмюрлуците“ до с. Асърлъка, разбойниците ограбват от около 20 души пътници (предимно учители и селяни) 6 коня и сума от 50 000 лв. През следващите няколко месеца на тази година обаче, върлуването на разбойниците в околията е временно преустановено. Причина за това е успехът, постигнат от страна на гръцките власти в борбата срещу бандата. Още в средата на 1924 г. гръцкото външно министерство, запознато от българска страна с издадените в България две смъртни присъди срещу Георги Стайков дава спешни нареждания на съответните власти за залавянето му. По сведения на същото министерство, в края на месец февруари и средата на месец април 1925 г. Георги Стайков е двукратно залавян и арестуван от гръцките военни власти. При второто му залавяне, станало на 19 април 1925 г. той е дори интерниран за определено време на гръцкия остров Сира в Средиземно море. Въпреки това, успява да избяга и през месец септември, същата година, отново се появява в Ивайловградско. Тук, на 26 септември в околностите на с. Кобилино ограбва от пътници 60 000 лв. След този обир Георги Стайков и бандата му се завръщат в Димотика и в продължение на четири месеца не проявяват никаква дейност. Бездействието им се прекратява в края на месец януари 1926 г. , когато населението на Ивайловградска околия е обезпокоено отново от поредната им проява. На 30 януари 1926 г. в местността „Кюмюрлуците“ край с. Асърлъка няколко члена от бандата, начело със своя главатар, ограбват от преминаващи пътници сумата от 55 000 лв. След завръщането си в Гърция, с парите от този обир и част от средствата събрани от предишни обири Георги Стайков си закупува жилище на ул. „Ерму“, № 138 в Солун и се премества на постоянно местожителство в този град. Проявявайки явно желание за оттегляне от разбойническа дейност, той дори си отваря собствен манифактурен магазин и е на път да скъса напълно с предишния си начин на живот. През 1926 г. отделя внимание и на здравето си, като в една от болниците в Атина се подлага на операция от язва на стомаха, от която дълго време страдал. За благоприятния изход от проведеното лечение съобщава на родителите си в Ивайловград.

(Следва)

Вълчо Златилов, Държавен архив-Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини