Неподозираните употреби на стридените черупки

След като стридата се плъзне в устата ви, обикновено захвърляте черупката в чинията си. Замисляли ли сте се някога, какво се случва с черупките впоследствие ?

Вероятно не. Всяка година морската промишленост изхвърля над 7 милиона тона отпадъци, които попадат или на сметищата, или в океана. Изследователят Джеймс Морис нарича тази практика “прахосване на потенциално полезни биоматериали.”

Той и колегите му имат по-добра идея. Те предлагат черупките да се използват за възстановяване на стридените рифове или в селското стопанство и инженеринга след разтрошаването им. И двете приложения не изискват много време и средства.

“Повторното използване на черупките е идеален пример за кръгова икономика, особено като се има предвид, че са ценен биоматериал. Те не само подобравят устойчивостта в отрасъла на аквакултурите, но осигуряват и вторични икономически ползи за производителите на черупчести и ракообразни.”, казва Морис.

Той и екипът му, членове на Кралския белгийски институт по природни науки, изучавали възможната употреба на черупките. Те съдържат 95% калциев карбонат. Черупките са идеалният материал за възстановяване на щетите в стридените рифове, според учените.

Стридените рифове са поставени под огромен натиск през последните години, най-вече заради климатичните промени, интензивното им отглеждане и влошаване качеството на водите. Черупчестите организми поглъщат тежки метали и други замърсители, включително азот, който води до неконтролируем цъфтеж на водораслите. Празните черупките стават дом и на множество други организми. След унищожаването им ползите, които носят за екосистемата, изчезват.

Старите черупки осигуряват отлична повърхност за установяване на ларвите на стридите. “Прекомерният риболов и заболяванията намалиха количеството живи и мъртви черупки, а впоследствие и числеността на твърдите повърхности, в които малките биха могли да се установят”, казва Морис.

Няколко проекта вече използват отпадъчни черупки за създаване на рифове за ларвите. Структурите бързо се покриват с живи стриди, което на свой ред привлича други видове. Докато киселинното въглеродно замърсяване вреди на стридените черупки, новият метод не засяга способността им да бъдат използвани в рифовете.

Голяма част от калциевия карбонат по света идва от добива на варовици, който изследователите описват като вреден за околната среда и неустойчив. Стридените черупки биха могли да заменят варовика като източник на калциев карбонат - често срещана съставка в цимента, или да се използват за третиране на отпадни води. Натрошените черупки могат да се дават и на кокошки като калциева добавка или да се разпръскват по полетата, за да контролират киселинността на почвата.

В Галиция, Северна Испания, където се намират най-големите мидени ферми в Европа, черупките се почистват и използват за третиране на киселинни почви. Практиката съществува от дълго време.

Съществуват няколко пречки преди фермерите и инженерите да могат да се възползват от стридените черупки. Обмяната на опит е една от тях. Различните индустрии не комуникират помежду си, дори резултатът да е от полза и за двете страни. Ако фермерите искат да използват черупки по полетата, те трябва да поддържат връзки с източници на черупки.

За разлика от другите отпадъчни продукти, черупките на мекотелите, не се разлагат на сметището, нито отделят парникови газове, допринасящи за глобалното затопляне.

В допълнение към това, във Великобритания например, разходите за депониране се изчисляват на 100 лири на тон, т.е повторното използване на черупките, вместо изхвърлянето им на сметището, ще спести тези разходи.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини