Празникът “Константин и Елена” е тежък празник, на които народът ни е ходил в миналото по църкви и манастири. На иконите на двамата равноапостоли се оставяли дарове за здраве. Смятало се, че на този ден не трябва да се работи. Отивало се е за лековита вода на аязмото, където хората си миели лицата си за здраве и хубост. Този ден е честван и като ден на игрите по огън - нестинарството. На него и на следващия го празник – Еньовден се отдава почит на огъня с неговата животворна сила и се преминава от края на пролетта в началото на лятото с неговите типични стопански дейности и ритуали.
В православния свят се отдава заслужена почит на делото на двамата равноапостоли. Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята. При него християнската вяра, много дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Запознат с идеите на християнството, под знак на кръста той печели победа по чудодеен начин във важна битка и след нея на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа, заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ. По-късно на един от площадите на Рим издигнали статуя на Константин с дълго копие в ръка, което накрая завършва с кръст и отдолу има надпис: "Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина."
По времето на Константин християните се ползват от постоянно покровителство и им било разрешено да строят храмове. След себе си той оставил много други забележителни и достойни дела: Превърнал малкото селище Византион в голям великолепен град, наречен "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Който станал първата християнска столица в света с богати и красиви православни храмове. В резултат мисията, водена от царица Елена в Иерусалим бил разкрит кръстът на който е бил разпънат Христос, както и гробницата, в която е било поставено тялото му. След което е построен храмът “Възкресение Христово” известна днес като “Божи Гроб” в Ирусалим. Построен е и храмът “Рождество Христово” във Витлеем при пещерата, в която е роден Христос. Свикан е Първият вселенски събор, написан е “Символът на вярата”.
Празникът “Св. св. Константин и Елена” е почитан ревностно и в Родопите. За това свидетелстват запазените до днес църковни храмове, снимки и документи на църковни настоятелства, на училища.
Историята на манастира “Св. Св. Константин и Елена” край Ивайловград започва от преди повече от осем века. Построен е бил през 13в. На следващия век се превръща в митрополитски център. Разрушаван е двукратно, и е възобновен през 1846 г. Представлявал е голяма черква със стопански двор и множество постройки. Притежавал е и значително количество земя и гори. От 1949 г. в манастира няма монаси. От всички постройки е останала само черквата и оградата на двора. Ползва се със статут на паметник на културата и е временно действащ. Отваря се само на определени празници. Ежегодно тук се провежда събор с нощно бдение, тържествена литургия и курбан за здраве.
Повече писмени сведения за неговата дейност могат да бъдат намерени в съхраняваните в Държавния архив в Кърджали 46 папки с документи на манастира и на настоятелството към него: окръжни и разпоредби на Светия Синод, митрополията и министерството, годишни отчети, годишни бюджети за приходите и разходите, разписна книга на манастира, протоколи и тръжни преписки, приходни и квитанционни книги, актове за извършени проверки на сметките. Те са от перида 1922 – 1949 г.
Не по-малко богата на история е и 200-годишната църква „Св.св. Константин и Елена” в с. Долно Луково, Ивайловградска община, която е изградена през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения и то буквално за броени дни. Трябвало е да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден вече покрив не се разрушава. Построена е под формата на селскостопанска постройка, а градежът и е от плоски речни камъни. Тя няма камбанария и до 1950 г. на дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва. Освещаването и е станало на 16 март 1806 година Обявена е за паметник на културата през 1992 г.
Информация за духовния живот в тази черква би могла да се търси сред документите на Архиерейското наместничество в Ивайловград, пазени в ДА- Кърджали 1920-1949 г.
Храмов празник на 21 май чества и 180-годишната църквата „Св. св. Константин и Елена” в смолянското село Момчиловци, Смолянско. Разрешение за построяване на църква селото получава през 1834 г. Църквата е осветена през 1836 г. Към нея е било открито килийно училище от йеромонах Григорий, който и до днес е почитан като светец от християнското население в Средните Родопи (монах от Света гора, Атон). След 1867г килийното училище в селото постепенно прераства в българско и светско.
Всички сведения за честването на празника “св. Св. Константин и Елена” в миналото дават много материал за размисъл. Възникват въпроси за възраждане на традиции и ритуали, под влияние на културните пластове, дошли от миналото. Дават възможност, опирайки се на миналото и отговаряйки си на възникващите във връзка с него въпроси, съвременният човек да пренастрои в широта светогледа си и приоритети си.
Снимки:
1. Събор в Манастир Св. Константин и Елена край Ивайловградско
2. Събор в манастира “св. Константин и Елена” край Ивайловград
3. На събор в Манастира св Константин и Елена край Ивайловград
4. Манастир Св. Константин и Елена край Ивайловград. 1 юни 1928 г.
5. Църква Св Константин и Елена с. Долно Лукаво, Ивайловградско - външен изглед
6. Долно Луково - църква Св Константин и Елена – стенопис
7. Ученици в двора на училището в с. Момчиловци - Вижда се част от камбанарията на църквата
8. Църквата Св. Св. Константин и Елена, а зад нея се вижда старото училище
Ив. Ангелова
Държавен архив - Кърджали
