От Космоса ще ни оправят трафика, обещава „24 часа". Европа ще се притече на помощ на София и Пловдив да се справят със задръстванията, с режима на светофарите и разписанието на градския транспорт. Това става ясно от огласения вчера списък на 185 европейски града, които ще бъдат заснети от Космоса през 2009 г.
Те ще влязат в урбанистичния атлас - нова инициатива в услуга на градското планиране и службите за борба с природните бедствия, която класифицира градските зони.
Европейската космическа агенция ще осигури заснемането от сателити на 3436 кв. км от София и 1236 кв. км от Пловдив. Данните ще предоставят подробна и прецизна информация за използването на наземната инфраструктура и ще позволят на общинските власти да преценят по-добре рисковете от наводнения, бури, засушавания, пожари и други бедствия, свързани с климатичните промени. Според Еврокомисията Южна Европа е особено застрашена от глобалното затопляне.
Дигиталните фотографии ще позволят също да се преценят нуждите от нови пътища, разширяване на улиците и ще дадат възможност за по-добро разпределение на линиите на градския транспорт. Въз основа на тях ще се изчисли гъстотата на застрояване и живеене, натовареността на търговските и индустриалните зони, разпределението на парковете и градинките.
Картографирането ще струва по 2,45 евро на кв. км, които ще бъдат платени от еврофондовете. Предвижда се до 2011 г. всички европейски градове да влязат в урбанистичния атлас. В първото издание са включени европейските столици, както и подборка от големи и средни градове в провинцията, но от България са попаднали само два. В Гърция ще бъдат заснети 7, в Унгария - 6, а в Германия 18 селища.
Междувременно Европейската програма за териториални изследвания публикува доклад за миграцията в ЕС. Според него прииждащите в Западна и Централна Европа предпочитат да живеят в централните градски зони, докато мигрантите в Източна Европа се заселват най-вече в крайните квартали. У нас най-много пришълци през последните 4 г. са се заселили в София и във Варна.
Българин направи печат за Обама, хвали „Труд". България ще има задочен принос в церемонията по встъпването в длъжност на новия американски президент Барак Обама на 20 януари във Вашингтон.
Сънародникът ни Георги Младенов, който от 30 години живее отвъд Океана, изработи двуметрово копие на Великия печат на САЩ за тържествата по случай клетвата на 44-тия държавен глава на страната, съобщи за "Труд" от Чикаго Симеон Гаспаров. "Много съм развълнуван", сподели за "Труд" Младенов, който има дизайнерска фирма в Уисконсин. До вчера не бе ясно къде точно ще стои изработката. Агенти на Сикрет сървис отнесли печата от офиса на българина в четвъртък. Според първоначалния план Обама трябвало да се закълне пред него, а според друг, той ще краси хотел "Кепитъл Хилтън" във Вашингтон, където ще се проведе един от 10-те бала.
Станишев нареди Restart, отбелязва „Стандарт". Restart на АЕЦ "Козлодуй". Това бе разпоредено в 16 ч вчера. Заповедта издаде час по-рано премиерът Сергей Станишев. Има решение на кабинета да започнат технически действия за повторно включване на един от спрените блокове, обясни той.
Пускаме IV блок, потвърди за "Стандарт" шефът на централата Иван Генов. Енергийният министър Петър Димитров му наредил по телефона спешно да се поиска разрешение за промяна в статута на реактора от Агенцията за ядрено регулиране. Трябва да пуснем блоковете въпреки негативните сигнали от Брюксел, обяви по-рано и президентът Георги Първанов. Той настоява да се свика референдум. Не искаме ядрен конфликт с Евросъюза, но трябва да отстояваме интересите си, заяви държавният глава в лекция пред дипломати и политици. Процедурата по пускането изисква поне 45 дни.
Вечна дружба, а?, анализира газовата криза „Капитал". Представете си, че вместо да привижда "добра воля и желание" у руския премиер Владимир Путин да пусне газа (докато самият Путин бясно хвърля документи по масата), Станишев беше отишъл в Москва с ясна българска позиция. Представете си, че вместо "неприемливо е цяла Европа да се превръща в заложник на газовия спор между Русия и Украйна" изявлението беше, че България има договор, който спазва, настоява за компенсации за загубите от спрения газ и е готова да преразгледа големите енергийни проекти с руско участие у нас - "АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". Както и самия газов договор, защото, ако можете да си го представите, той не предвижда санкции за "Газпром" в ситуация като сегашната. Там пише, че пропуснатите доставки ще се наваксат след възобновяване на подаването (искаме или не - стр. 13, и цената за тях ще се намали с мизерните 4%, ако е лято, и с 8%, ако е зима. Представете си, че когато спорът Русия - Украйна приключи, вече е лято!).
Газовата криза носи загуби за българската икономика, които вероятно вече се измерват в проценти от БВП. Вината за това не е на Украйна или на Тимошенко, на "Газпром" или на Путин, на международното положение или на ниските температури. Вината е на нашето собствено правителство. Докато се опияняваше от "специалните" си отношения с Русия и кроеше велики планове да превърне България в "регионален център за транзит и разпределение на ресурси" (по Станишев), кабинетът пропусна възможности да защити фирмите и гражданите от ситуации като сегашната. Нещо повече, това най-вероятно е съзнателен избор - така както тройката Станишев - Първанов - Овчаров съзнателно заложи на обвързаност с Русия и договори пакета от енергийни проекти непосредствено преди присъединяването ни към ЕС.
Газовата криза оголи простия факт, че управлението на България дори не си е поставило за цел да гарантира сигурността на икономиката и да потърси алтернатива на зависимостта от Русия. Обвинението е донякъде валидно към предните правителства. Но сегашното имаше повече възможности - имаше пари и имаше европейското членство, което да позволи подкрепа и свързване с газопреносните мрежи на други членки на ЕС. България обаче доброволно се постави в ситуация да получава газ само по една тръба от един източник - Русия. Не е вярно, че страната ни не е имала друг избор. В рамките на мандата на кабинета "Станишев" България е заобиколена от държави, за чиито газови мрежи имат повече от един доставчик и премиерите им сега не са принудени безпомощно да тичат до Москва. По същото време Гърция укрепи независимостта си и въпреки че е в по-неизгодна географска позиция, днес получава газ от Азербайджан по тръбата, която в края на 2007 изгради заедно с Турция. Година по-рано енергийният министър Румен Овчаров съвсем официално е документиран да обсъжда с турския и гръцкия си колега възможностите за включване на България в газопровода. Вестник "Дума" дори го цитира да казва, че това "може да се реализира в най-кратки срокове". Защо така и не се случва е въпрос, на който Овчаров ще трябва да отговори веднага след като излезе от удобната нелегалност, която избра след Нова година. Още преди да се заговори за този проект (тръбопровод Димитровград - Комотини или Стара Загора - Гюмюрджина), имаше идея за изграждане на газопроводен байпас от България към Турция, ефектът от който щеше да е почти същият - достъп до гориво в случай на криза в отношенията с "Газпром".
Същата е съдбата и на проекта за връзка с румънската газопроводна система. Тя би дала възможност за достъп до европейската система от газопроводи и получаване на газ от всички източници, които захранват Европа, включително Северно море. Участник в многобройните делегации на Овчаров твърди също, че дори е била намерена подходяща площадка до Кавала за изграждане на терминал за втечнен газ. Гърция и Турция имат такива и съответно са свободни да избират доставчици от Египет, Либия, Алжир, Нигерия. При това цените вече са по-ниски от тези на "Газпром". Аргументът, че изграждането на такава площадка е скъпо удоволствие, просто трябва да бъде прибран, защото само за две седмици икономиката загуби повече пари от липсата на алтернатива. Най-странното е, че изпълнението на всичките тези проекти беше и във финансовите възможности на България. Общата им стойност заедно с проекта за удвояване на капацитета на газовото хранилище в Чирен и изграждането на ново хранилище край Галата според различни изчисления е между 700 и 900 млн. евро - подобни суми се похарчиха предколедно от бюджетния излишък през двете последни години. Правителството просто неглижираше тези възможности, докато премиерът се оплакваше, че "не всеки знае какво е да преговаряш с "Газпром" (пред в. "Труд", януари 2008), а лидерът на енергийната политика в този кабинет Румен Овчаров открито споделяше, че не вярва в успеха на европейския проект за газопровод "Набуко". На какво е разчитал тогава?
Само заради сантиментите на сегашната власт към Русия ли беше допуснато България да е в пълната беззащитност, в която се намира тези дни? Политологът Огнян Минчев си позволява по-силна теза в интервю за "Дневник" през седмицата: "През последните две десетилетия Москва успя да възпроизведе в новите политически режими на Изток своето изключително силно влияние, базирано вече не върху идеология, а върху мрежите на бившите комунистически специални служби... Инструментът на това влияние е гигантската системна корупция, на която са подложени новите стари стопански елити".