Много производители на електроника привличат за създаване на нови устройства известни марки, абсолютно чужди до момента на бизнеса с битова електроника и занимаващи се с напълно различни области. И производителите на Ferrari и Lamborghini, и различни фирми за спортно облекло и аксесоари като Nike и Adidas, и модната къща Prada... Нямаше как да не се стигне и до Armani, които съответно в партньорство със Samsung пуснаха модел, гордо носещ марката Giorgio Armani.
Тънкият моноблок за скромните си размери е доста тежък и създава усещането за същинско "паве". Иначе корпусът е изработен качествено, при тази цена няма и как да бъде другояче; панелите са изработени от метал, с издръжливо на не особено внимателно отношение лаково покритие с тъмнокафяв цвят. Разбира се, след известна употреба се появяват и неизбежните драскотини, но като цяло телефонът може да бъде определен като доста "вандалоустойчив" (почти колкото iPhone) – можете да го надраскате покритието само с метални ръбове като ключове или връх на гвоздей. Защитното покритие на екрана също е здраво и дебело, така че няма особен риск да го увредите.
Въпреки че за известно време (около месец) телефонът беше употребяван безпощадно, на екрана се се появи нито една драскотина, а всякакви опити за огъване или притискане завършиха с пълно фиаско. Рамката на корпуса е много здрава, а сглобката е почти идеална, така че нямахме неприятното "удоволствие" да чуем попуквания на пластмаса. При удар на корпуса усещането беше по-скоро за камертон, вътре в който след удара за частица от секундата вибрират метални пластинки.
Логично за сензорен телефон, практически целият преден панел е зает от екрана, над който се намира високоговорителят, а под него са обикновени (не сензорни) клавиши бутони за приемане и отхвърляне на разговор. За жалост за тях не е предвидена подсветка, но в повечето случаи екранът е напълно достатъчен, за да ги различавате.
На левия ръб е регулаторът на силата на звука и гнездото за поставяне на картата с памет. Отдясно пък е универсалният конектор (за гарнитура, зарядно устройство, кабел за синхронизация), бутонът за разблокиране и затворът (при употреба на камерата). Върху долния ръб е отворът на микрофона и плъзгач за блокиране на въвеждането. Разпределението на бутоните е сравнително удобно и с тях се привиква сравнително бързо.
Едва при поглед върху задния панел проличава кой е производителят – името на Samsung обаче е почти неразличимо, за сметка на "Giorgio Armani", което непрекъснато бие на очи. Върху гърба на телефона има само обектив на камерата и LED светкавица.
SIM картата се вижда при поставена батерия, но без махането й няма как да я извадите или смените; точно тук е и един от малкото дизайнерски гафове – върху корпуса няма никакви вдлъбнатини или други конструктивни решения, които да улесняват изваждането на батерията. За сметка на това картата с памет поддържа замяна при работещ телефон, което е приятна изненада.
2.6-инчовият дисплей с QVGA резолюция е доста ярък и контрастен, с добро предаване на цветовете; в наши дни 262 144 цвята не са кой знае колко, но пък дори и с тях образът е повече от отличен. Яркостта на подсветката може да се регулира в малки граници, като дори минималното ниво е прекалено ярко. Опциите за мощност на подсветката са само пет. При работа с телефона в слънчево време дисплеят практически не избледнява, но ако екранът се окаже под преки слънчеви лъчи, всичката показвана информация изчезва безследно. Матрицата не е виновна за това; просто при подобни условия абсолютно гладката повърхност на дисплея се превръща в огледало.
Управлението на телефона става изцяло чрез сензорния екран, като организацията и структурата на менютата е сходна с интерфейса на F490 и F700, които също са базирани на платформата Croix. Все пак, като за премиум модел, използваните за Armani Phone икони и анимации видимо са били преработени (въпреки че сродството с други модели на Samsung си личи).
Инсталираният в телефона софтуер също не се отличава от "колегите по платформа" F490 и F700. Сред допълнителните програми по-интересна е програмата за наслагване на "воден знак" върху снимки (watermark), както и фото-редакторът с възможности за прилагане на различни стилове, изкривяващи филтри и разнообразни мащабирания, деформации, правоъгълно отрязване и други. Плеърът на аудио и видео не впечатлява с нищо и е напълно идентичен с този в F490.
При свързване към PC автоматично се предлагат три варианта за свързване чрез USB: като носител на данни, синхронизация с Windows Media Player и PC Suite. В режим USB Mass Storage телефонът се справя доста зле, изненадващо при синхронизация с Windows Media Player и PC Suite употреба прехвърлянето на данни е многократно по-бързо (минимум 7-8 пъти).
При телефонен разговор няма как да не забележите, че чуваемостта е повече от отлична, а гласът звучи по-отчетливо. Събеседниците също отбелязват, че качеството на звука е забележимо по-високо, отколкото при повечето други телефони (например Motorola с включен Crystal Talk). Единственото, за сметка на това болезнено разочарование е отсъствието на стандартната 3.5-милиметрова букса за слушалки, каквато обичайно е предвидена в другите модели, използващи същата платформа. Няма нужда да поясняваме, че откриването на преходник от универсалния порт на Samsung към аудио-жак е повече от трудна задача (макар и не напълно невъзможна). Донякъде можем да разберем дизайнерите – при толкова тънък корпус големият конектор би изглеждал наистина грозно, но нямаше да е зле да бяха поставили поне миниатюрната 2.5 мм букса.
Телефонът използва литиево-йонна батерия с капацитет 1000 mAh. При не особено голям брой разговори (по 10-15 минути на ден), телефонът издържа безпроблемно около седмица. Гледането на видео обаче съсипва батерията за отрицателно време – след 3.5 часа видео тя се изхабява напълно. При редовно слушане на музика (към 2-3 часа дневно) плюс стандартната употреба на всички телефонни функции, батерията издържа средно 3 дни. За съвременен сензорен телефон животът на батерията е напълно приличен.
3-мегапикселната камера е средна по възможности и е сравнима с повечето конкуренти от своя клас. За бързи епизодични снимки тя е напълно достатъчна, стига да не държите особено на качеството. LED светкавицата към нея е доста слаба, така че можете да разчитате на нея само при снимане много отблизо (например за макроснимки). В общи линии, камерата в този телефон е по-скоро глезотия, отколкото нещо, което да използвате редовно.
Като цяло, обсъждането на конкретните технически характеристики на Armani Phone не е особено решаващ фактор за избора дали да си го купите. Основните му плюсове не са използваните компоненти, а дизайнът от Armani – с всички произтичащи от това последствия. От това произлиза и най-очевидният недостатък – доста сериозната цена. Аксесоарите от този клас неизбежно струват скъпо, като цената им се дължи единствено на стремежа моделът да не се превърне в широко разпространен. Очевидно основните потребители на Armani Phone са представителите на нежната половина на човечеството. Колкото и меркантилно да звучи, това е телефон, който е правен с мисълта да бъде подаряван; от мода мъжете най-често може и да не разбират, но в повечето случаи се ориентират добре в електронните джаджи, така че залогът на дизайнерите е бил именно върху дизайна и марката. Всъщност понятието за висока цена зависи от гледната точка – средната стойност на нов Samsung SGH-P520 Giorgio Armani в момента е около 400 евро. Ако гледаме чисто техническите характеристики, сумата е наистина неоправдана, но не забравяйте, че за имидж винаги се плаща повече.
Дали да си вземете Armani Phone? Ами… зависи (колкото и да звучи като клише). Зависи от суетата, бюджета, донякъде и от интереса към определени модни марки; в крайна сметка като технически характеристики LG Prada не е много по-различен, ако изключим малко по-слабата камера и повечето цветове на диспеля, а е по-евтин с почти 100 евро; ако пък търсите "чиста" демонстрация на благосъстояние, може би е по-добре да се ориентирате към свръхскъпите модели като новия Dior телефон, който струва с пъти по-скъпо (така че със сигурност ще ви вземат за мутреса състоятелна госпожица). Като се замислим, по-скоро въпросът не е дали вие да си купите този телефон, а как да убедите някой друг да ви го купи… :)
Тънкият моноблок за скромните си размери е доста тежък и създава усещането за същинско "паве". Иначе корпусът е изработен качествено, при тази цена няма и как да бъде другояче; панелите са изработени от метал, с издръжливо на не особено внимателно отношение лаково покритие с тъмнокафяв цвят. Разбира се, след известна употреба се появяват и неизбежните драскотини, но като цяло телефонът може да бъде определен като доста "вандалоустойчив" (почти колкото iPhone) – можете да го надраскате покритието само с метални ръбове като ключове или връх на гвоздей. Защитното покритие на екрана също е здраво и дебело, така че няма особен риск да го увредите.
Въпреки че за известно време (около месец) телефонът беше употребяван безпощадно, на екрана се се появи нито една драскотина, а всякакви опити за огъване или притискане завършиха с пълно фиаско. Рамката на корпуса е много здрава, а сглобката е почти идеална, така че нямахме неприятното "удоволствие" да чуем попуквания на пластмаса. При удар на корпуса усещането беше по-скоро за камертон, вътре в който след удара за частица от секундата вибрират метални пластинки.
Логично за сензорен телефон, практически целият преден панел е зает от екрана, над който се намира високоговорителят, а под него са обикновени (не сензорни) клавиши бутони за приемане и отхвърляне на разговор. За жалост за тях не е предвидена подсветка, но в повечето случаи екранът е напълно достатъчен, за да ги различавате.
На левия ръб е регулаторът на силата на звука и гнездото за поставяне на картата с памет. Отдясно пък е универсалният конектор (за гарнитура, зарядно устройство, кабел за синхронизация), бутонът за разблокиране и затворът (при употреба на камерата). Върху долния ръб е отворът на микрофона и плъзгач за блокиране на въвеждането. Разпределението на бутоните е сравнително удобно и с тях се привиква сравнително бързо.
Едва при поглед върху задния панел проличава кой е производителят – името на Samsung обаче е почти неразличимо, за сметка на "Giorgio Armani", което непрекъснато бие на очи. Върху гърба на телефона има само обектив на камерата и LED светкавица.
SIM картата се вижда при поставена батерия, но без махането й няма как да я извадите или смените; точно тук е и един от малкото дизайнерски гафове – върху корпуса няма никакви вдлъбнатини или други конструктивни решения, които да улесняват изваждането на батерията. За сметка на това картата с памет поддържа замяна при работещ телефон, което е приятна изненада.
2.6-инчовият дисплей с QVGA резолюция е доста ярък и контрастен, с добро предаване на цветовете; в наши дни 262 144 цвята не са кой знае колко, но пък дори и с тях образът е повече от отличен. Яркостта на подсветката може да се регулира в малки граници, като дори минималното ниво е прекалено ярко. Опциите за мощност на подсветката са само пет. При работа с телефона в слънчево време дисплеят практически не избледнява, но ако екранът се окаже под преки слънчеви лъчи, всичката показвана информация изчезва безследно. Матрицата не е виновна за това; просто при подобни условия абсолютно гладката повърхност на дисплея се превръща в огледало.
Управлението на телефона става изцяло чрез сензорния екран, като организацията и структурата на менютата е сходна с интерфейса на F490 и F700, които също са базирани на платформата Croix. Все пак, като за премиум модел, използваните за Armani Phone икони и анимации видимо са били преработени (въпреки че сродството с други модели на Samsung си личи).
Инсталираният в телефона софтуер също не се отличава от "колегите по платформа" F490 и F700. Сред допълнителните програми по-интересна е програмата за наслагване на "воден знак" върху снимки (watermark), както и фото-редакторът с възможности за прилагане на различни стилове, изкривяващи филтри и разнообразни мащабирания, деформации, правоъгълно отрязване и други. Плеърът на аудио и видео не впечатлява с нищо и е напълно идентичен с този в F490.
При свързване към PC автоматично се предлагат три варианта за свързване чрез USB: като носител на данни, синхронизация с Windows Media Player и PC Suite. В режим USB Mass Storage телефонът се справя доста зле, изненадващо при синхронизация с Windows Media Player и PC Suite употреба прехвърлянето на данни е многократно по-бързо (минимум 7-8 пъти).
При телефонен разговор няма как да не забележите, че чуваемостта е повече от отлична, а гласът звучи по-отчетливо. Събеседниците също отбелязват, че качеството на звука е забележимо по-високо, отколкото при повечето други телефони (например Motorola с включен Crystal Talk). Единственото, за сметка на това болезнено разочарование е отсъствието на стандартната 3.5-милиметрова букса за слушалки, каквато обичайно е предвидена в другите модели, използващи същата платформа. Няма нужда да поясняваме, че откриването на преходник от универсалния порт на Samsung към аудио-жак е повече от трудна задача (макар и не напълно невъзможна). Донякъде можем да разберем дизайнерите – при толкова тънък корпус големият конектор би изглеждал наистина грозно, но нямаше да е зле да бяха поставили поне миниатюрната 2.5 мм букса.
Телефонът използва литиево-йонна батерия с капацитет 1000 mAh. При не особено голям брой разговори (по 10-15 минути на ден), телефонът издържа безпроблемно около седмица. Гледането на видео обаче съсипва батерията за отрицателно време – след 3.5 часа видео тя се изхабява напълно. При редовно слушане на музика (към 2-3 часа дневно) плюс стандартната употреба на всички телефонни функции, батерията издържа средно 3 дни. За съвременен сензорен телефон животът на батерията е напълно приличен.
3-мегапикселната камера е средна по възможности и е сравнима с повечето конкуренти от своя клас. За бързи епизодични снимки тя е напълно достатъчна, стига да не държите особено на качеството. LED светкавицата към нея е доста слаба, така че можете да разчитате на нея само при снимане много отблизо (например за макроснимки). В общи линии, камерата в този телефон е по-скоро глезотия, отколкото нещо, което да използвате редовно.
Като цяло, обсъждането на конкретните технически характеристики на Armani Phone не е особено решаващ фактор за избора дали да си го купите. Основните му плюсове не са използваните компоненти, а дизайнът от Armani – с всички произтичащи от това последствия. От това произлиза и най-очевидният недостатък – доста сериозната цена. Аксесоарите от този клас неизбежно струват скъпо, като цената им се дължи единствено на стремежа моделът да не се превърне в широко разпространен. Очевидно основните потребители на Armani Phone са представителите на нежната половина на човечеството. Колкото и меркантилно да звучи, това е телефон, който е правен с мисълта да бъде подаряван; от мода мъжете най-често може и да не разбират, но в повечето случаи се ориентират добре в електронните джаджи, така че залогът на дизайнерите е бил именно върху дизайна и марката. Всъщност понятието за висока цена зависи от гледната точка – средната стойност на нов Samsung SGH-P520 Giorgio Armani в момента е около 400 евро. Ако гледаме чисто техническите характеристики, сумата е наистина неоправдана, но не забравяйте, че за имидж винаги се плаща повече.
Дали да си вземете Armani Phone? Ами… зависи (колкото и да звучи като клише). Зависи от суетата, бюджета, донякъде и от интереса към определени модни марки; в крайна сметка като технически характеристики LG Prada не е много по-различен, ако изключим малко по-слабата камера и повечето цветове на диспеля, а е по-евтин с почти 100 евро; ако пък търсите "чиста" демонстрация на благосъстояние, може би е по-добре да се ориентирате към свръхскъпите модели като новия Dior телефон, който струва с пъти по-скъпо (така че със сигурност ще ви вземат за мутреса състоятелна госпожица). Като се замислим, по-скоро въпросът не е дали вие да си купите този телефон, а как да убедите някой друг да ви го купи… :)
Източник: tehnozona.bg
