Американците имат нужда от плашилото на исляма, заченат в кръв и насилие

Отец Боян Саръев е роден през 1956 г. в с. Жълти чал, Кърджалийско, в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Пазарджик, работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва школата на МВР в Симеоново. През 1990 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен. Има син и дъщеря. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най- влиятелни личности в света.

-        Отче, колко души сте въвели досега в християнската вяра? Заради вашето дело един ден може да ви наричат Боян Кръстител.

-        Това е процес, който тече от 25 години в Родопите, а и в други части на България, където има помохамеданчени българи. Хиляди са, но колко точно никой не би могъл да каже. Целта не е да правим статистика колко са върнати в православната вяра. Важното е, че процесът продължава, на едни места по-открито и свободно, на други по-дълбоко и скрито, защото съпротивата от бащи, майки, роднини е голяма. Важно е също, че той е безвъзвратен и трябва да се опитваме да го стимулираме.

-        Как върви този процес сред възрастните мюсюлмани?

-        По принцип по-възрастният човек е по-консервативен, независимо за какво става въпрос - за вяра, мироглед, промяна на мислене и т.н. Нещата са по-различни, но не бих казал, че няма успехи. Кръщавал съм 70-годишни мохамедани, които днес изповядват християнството. Разговарям с възрастни хора, обикновено те казват - нека се кръщават децата и внуците, на нас времето ни е минало, ние така ще си изживеем живота.

-        Вие сте борбен човек със силен дух и твърд характер. Освен вярата помага ли ви и това, че някога сте работили в милицията?

-        От детска възраст съм в тази система, тъй като съм карал четири години в милиционерското училище в Пазарджик. Още на 14-годишна възраст ни облякоха в бойна униформа и ни дадоха огнестрелно оръжие. Бяхме непрекъснато много натоварени, защото едновременно отбивахме и военната си служба. Изучавахме бойни изкуства - карате, жиу жицу, стреляхме с бойно оръжие и всъщност това беше подготовка за милиционерската дейност. Това ме изгради като характер. Израснал съм в крайно бедно селско семейство и откакто се помня, винаги съм бил поставен в много трудни условия на недояждане, недоспиване. Бях лошо облечен, лошо гледан, защото бяхме много бедни. Животът ми в миналото безспорно ми дава сили да мога да върша това дело. Затова и други не се захванаха с тази трудна работа - да си мисионер в Родопите, защото действително са нужни безкрайно търпение, воля, ако щете и безстрашие. Има опасност от физическо посегателство. Мюсюлманите не си поплюват, готови са да убиват. Но аз никога не съм ги дразнил, не съм се държал предизвикателно с тях. Казвал съм и на тези, които се кръщават, и на тези, които не искат, че преди няколко века в Родопите е извършена една историческа несправедливост - насила им е отнета православната вяра и им е наложена чужда вяра. И понеже тя още тежи върху тези хора, казвам им, че искам само да поправя тази несправедливост. Правя го не защото съм обявил война на исляма или защото не обичам мюсюлманите. Нищо подобно. Самият аз произхождам от такава среда и ако не обичам мюсюлманите, значи ненавиждам майка си и баща си.

-        Получавате ли заплахи? Какви форми на натиск оказват върху вас?

-        Разбира се, има съпротива. Моята дейност дори е предизвиквала международна реакция и конфликт в дипломатическите отношения на България с някои мюсюлмански държави като Ирак, Турция, Сирия и др., които изпратиха много остри ноти до външното ни министерство да се прекрати “насилието и деислямизирането на мюсюлманското население в България”. Някои държави са оказвали търговски и финансов натиск върху българското правителство. Имало е периоди, когато хиляди наши тирове, пътуващи за Иран, Ирак, Сирия и др., не бяха пускани да минат границата. Срещу мене стреляха. Всичко това съм пазил в тайна, единствено аз и службите за сигурност сме го знаели. Не съм го споделял с никого, защото това можеше да има отрицателен ефект върху моите последователи - да се уплашат, да се разколебаят и да смутят в една или друга степен процеса, който тече в Родопите.

-        Как обяснявате на новопокръстените мюсюлмани християнския бог? Един индуистки светец от 19 век казва: Бог не е старец, който обитава някакво антисептично кътче на вселената.

-        Обяснявам им го така, както на всички други християни - че всъщност Бог е дух, че служенето на него не е свързано с определено място, че то трябва да бъде искрено. Бог е навсякъде, присъства в самите нас, във Вселената. “Основен аргумент” на невярващите е това, че Бог е невидим. Те казват - той не се вижда, значи не съществува. Противопоставям им довода, че човешката душа също е невидима, но тя не само че съществува, а и ни направлява. Същото е и с Бога - това, че е невидим, не означава, че не съществува. Той направлява човешките съдби. Много нелогично им се вижда да има творец, който е създал света. Казвам им - още по-нелогично е да мислите, че светът просто е възникнал ей така, от само себе си. Може ли неразумната мъртва материя да сътвори разумна жива материя! Така малко по малко хората влизат във вярата и съмненията отпадат.

-        Смятате ли, че науката и религията могат да имат допирни точки?

-        Вярата и науката не си противоречат. Точно обратното, науката доказва съществуването на Бога. Блажени Августин казва: можеш да отпиеш от чашата на познанието и да отречеш Бога, но ако я изпиеш докрай, на дъното неминуемо ще откриеш Бога. От историята знаем, че всички велики мъже са били дълбоко вярващи. Бог не се нуждае от доказване, той се усеща със сърцето, макар че науката в последните десетилетия открива доказателства за него.

-        Бихте ли влезли в политиката и при какви условия?

-        Много труден въпрос. Имам непоносимост към политиката, макар да смятам, че тя е достойно занимание, когато се върши от достойни хора. Бих влязъл в политиката само ако видя, че не мога по друг начин да върша мисията си тук и ако политиката ми помогне да я върша по-добре. Но това ще бъде изключителен компромис със съвестта ми, с представите ми за света, за мисията ми, за светоусещането ми.

-        Има ли опасност Ислямска държава да проникне в Родопите и Лудогорието? Виждаме какво става в Пазарджик, а и 1500 нови джамии за последните години звучат стряскащо?

-        Ние знаем претенциите на исляма да господства в света. Те правят всичко възможно да имат достъп до всички негови кътчета и да продължават да го налагат със сила, защото той така е възникнал. Докато Христос е богът на любовта, който кротко и миролюбиво обикаля земите на Палестина и проповядва своето слово пешком, с изранени и прашни крака, Мохамед влиза в Мека с десетхилядна армия да покори и унищожи племето корейши от хашемитския род и да наложи със сила неговия бог Аллах. Ислямът е заченат в кръв и насилие и така продължава да се налага по света. Не знам доколко Западът не би могъл да се справи с този проблем. Американците по-скоро имат нужда от това плашило исляма, за да тегне сянката му над целия Запад, да плаши хората, да ги притеснява, да няма спокойствие. С голямо подозрение се отнасям към съвестта и добронамереността на американските политици към Европа. Те никога няма да искат тя да е мирна и спокойна.

-        Отче, кой би могъл да изправи България на крака?

-        България по принцип е заплашена от етнически конфликт и съпътстващите кръвопролития, хаос, избиване на етнически групи. Просто не са го поискали - не са го направили. Може би американските планове са други за България или може би още не й е дошъл редът за кръв и безпорядък. Сам по себе си такъв конфликт не може да възникне на политическа основа. Но на етническа основа той винаги може да избухне. Достатъчно е християнин да удари шамар на мюсюлманин или обратно, за да се използва това като повод.

Интервю на Христо КУФОВ