Петър Гарена от Кърджали досега е водил шествието за Богоявление с фадрома, БТР и камила
"Ако преди 15-16 години в Кърджали трудно намирах желаещи да скочат в Арда за Богоявленския кръст, днес сигурно сме рекордьори в страната. На 6 януари миналата година в ритуала участваха 72 души, а тази - над 50", разказва енорийският свещеник отец Петър Гарена.
Йордановден вече събира стотици миряни. В литийното шествие участват и възрастни, но и много млади хора, гости на града, както и местните управленци. Големият празник е очакван от кърджалийци и в него освен християни, се включват и мюсюлмани.
"Всички канонични правила се спазват. След тържествената Богоявленска литургия в централния градски храм "Свети Георги Победоносец" винаги изнасяме хоругвите, има лития. През годините придвижването до реката е ставало с файтон и с волска каруца, бронетранспортьор, скутер, катамаран, даже и с фадрома. Напоследък - с АТВ. Но целта на тези нетрадиционни возила, а според някои - атракции, е да привлекат хората, за да ги приобщят към празника, обяснява духовникът.
През 2014-а в главната роля е камилата Султан, която целуна енорийския свещеник на Кърджали. Тя и посестримата й бяха докарани специално за Богоявление от софийския цирк "Колозеум" и преминаха по централните улици на града.
"Тези двугърби животни издържат цяла седмица без вода, а обикновеният българин вече 25 години трябва да понася трудностите на прехода", коментира отецът.
Преди 7-8 години, боядисан в оранжево БТР, поведе шествието на миряните. По пътя към река Арда, която разделя града на две, над отворения люк бяха застанали енорийският свещеник Петър Гарена и кметът Хасан Азис. "Единствено православната църква освещава на този ден бойните знамена. На нашия град му взеха войската, остана ни българското опълчение в лицето на Гражданска защита. И затуй наличното си оръжие го освещаваме и с него вървим на Богоявление", така отецът обяснява идеята си.
На Йордановден 2001 година свещеникът се спуска с въже от двадесетметровия мост на река Арда и хвърля кръста, увиснал над водата. Отец Петър е изненадвал кърджалийци, като е повеждал литийно шествие, качен на муле.
Процесията до реката понякога е стигала почти километър. Начело, заедно с Богоявленската икона "Кръщение Господне", се носят и хоругвите, извезани със златна сърма в Украйна. Те са личен дар от кмета на Кърджали Хасан Азис. Мюсюлмани не отказват помощ при подготовката за празника. Те намират и докарват няколко магарета, за да "пренесат" две деца до Арда, където приемат свето кръщение. Аргументът на свещеника бе, че в "сцената" се търси библейския символ с влизането на Исус в Ерусалим.
Приемани или отхвърляни, тези изненади на отец Петър Гарена помогнаха Йордановден да се превърне в общоградски празник в Кърджали.
"Търся не скандали, а начин да привлека християните, мнозина от които рядко намират пътя към храма. Моето желание е да се събираме всички на този свят ден - българи, турци, цигани, помаци. За Кърджали може и трябва да се говори не само негативно, а и с усмивка и добро", мотивира се отецът. "В смесени райони църквата трябва да бъде почти на възрожденските традиции и в полза на народа. Човек трябва да се съобрази с мисленето и нагласите на хората. Днес човеците имат толкова много изпитания, изкушения и проблеми, че ние можем да ги научим как да живеят заедно", казва още отецът.
"Сега сме в рождественските празници. Когато се е родил Исус Христос, от небето се е чул глас: "На земята мир и между човеците благоволение" без разлика на вяра, пол и народност. И всички, които имат човещина и разум, да знаят това. "Инсанлък вар, проблем йок", казват и турците, с които общувам", допълва кърджалийският свещеник.
Той отхвърля обвиненията, че е фанатик, че е по-малко българин и по-малко духовно лице. "Пази, Боже, от полуобразовани хора. Забравили сме същността на правилното славене. Хвалим делата на Господ, но не постъпваме като него. Евангелието има своя смисъл, когато излезе от храма - то е блага вест, която трябва да отиде при хората. А това става с литията на Богоявление, с четенето на евангелските текстове на различни езици. Какво лошо в това - обратно, толкова по-добре", подчертава отецът.
Голямата му тревога е, че все по-често днес духът на християнския празник липсва. И като пример посочва Коледа, където традицията се измества и връх вземат голямото пазаруване, претрупаните трапези, търговският момент.
"Сега от религията взе да се прави политика. Това го виждаме в момента и в Близкия изток. Днес традиционният ислям е на път да изчезне под напора на новата радикална вълна. Християнството също се мисли за недосегаемо. Великото тук, в смесените региони като Кърджали, е, че хората пазят като зеницата си мира и добрия комшулук. Ние, духовниците, сме длъжни да покажем, че можем да живеем заедно. Кърджали още пази възрожденската традиция. Миряните виждат в църквата институцията, която пази не само вярата, но и мира", убеден е свещеникът. И разказа, че скоро в село Душка, Чернооченско, попада на християнски гроб от 1848 г. в турско гробище. "Хората още тогава не са се делили. И българи, и турци еднакво са страдали. Били са бежанци, еднакво са обезлюдявани и български турски села", коментира духовникът.
Енорийският свещеник е професор
Отец Петър Гарена, чието светско име е Камен Манолов Гаренов, е роден през 1956 г. в село Хамбар, Пловдивско. След като завършва Богословски факултет на СУ "Свети Климент Охридски", е ръкоположен в свещенически сан в Араповския манастир, където приема името Петър. След като е служил при гагаузите в Бесарабия, в пограничните райони с етнически и конфесионално смесено населени и при българите в Турция, Македония и Румъния, от 1997-ма поема църковните дела в Кърджали. Там основа Православен просветен център към храм "Свети Георги Победоносец". Доктор е по теология и на историческите науки. А от 2010-а е професор във философски факултет на ПУ "Паисий Хилендарски" към катедрата "История и археология". От близо две години отецът пише труда на живота си - "Източни Родопи - история на селищата и населението", който обхваща около 2000 мъртви и живи населени места в България и Гърция. Отец Петър Гарена е и автор на книги с етническа и религиозна тематика, както и на 40 научни статии в специализирани издания. Работил е като журналист и кореспондент за военни вестници и списания. Има над 200 публикации - очерци, есета и сборник с разкази "Молитва за обич".
Малките пластики и живописните платна, които създава, са участвали в не една обща изложба на СБХ, чийто член е и отецът. Всички тези умения и таланти донесоха на Петър Гарена отличието "Мултикултурният човек" на арт движението в Кърджали "Кръг".
По идея на свещеника в северната част на двора на храм "Свети Георги Победоносец" е издигната мраморна костница за останките на 199 незнайни православни християни, събирани през годините от благочестиви люде. "Това е нещото, което липсва в днешно време - да се съхранява паметта", подчертава духовникът.
