Свети Илия - господарят на небесните стихии

На 20 юли Българската православна църква почита Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.
Свети пророк Илия бил от град Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължал заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Свети Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята. Илия пророкувал 25 години и край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на свети Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици".
Съществува поверие, че на този ден морето взима най- много жертви като курбан за Свети Илия. Според народните вярвания, ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома.
Освен носещите името на светеца (Илия, Илиана, Илиян Илко, Илка) този ден е празник на кожари, кожухари, самарджии, керемидчии и фурнаджии.
В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
От 20 юли нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.

Източник: kardjali.bgvesti.net

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини