- Проф. Герджиков, как ви изглежда отстрани ситуацията в държавата в момента – парламентът не работи ефективно, партиите не могат да се разберат, правителството не казва кога ще подаде оставка? Вие пишете стихове, можете ли да опишете ситуацията в рими?
- Ще опитам:
Пак събра се парламентът.
Пак събра се, но, уви,
свърши неговото време,
нищо, май, не сътвори.
Извън стихотворната форма мога да кажа, че се радвам, че не съм в парламента в момента. Ситуацията е изключително нелицеприятна. Дадоха първите признаци, че ще поработят, макар и за оскъдното оставащо време -
за нещо малко се разбраха,
та се в залата събраха.
Трябва да e ясно, че политическите мъже и жени имат задължение към държавата, а не към партийните си централи и в името на държавния интерес са длъжни да отстъпят от тяснопартийните интереси. Ако успеят да разберат това, ще е най-добре за всички. Но “всеки гледа мене си”, както е казал Гарабед. И понеже нито ГЕРБ, нито БСП искат да губят електорат заради крачка един към друг, ситуацията е такава. А ДПС винаги си е знаело интереса.
- Ако бяхте председател на Народното събрание в тази ситуация?
- Вероятно щях да се разболея. Защото председателят на парламента няма властта, която има ръководителят на което и да е ведомство - той е пръв сред равни. Не може да ги строи в две редици, не може да ги уволни, така че не може да направи нищодруго, освен да си скубе косите
- Но в следващия парламент конфигурацията ще е горе-долу същата, с малки допълнения. Ще бъде ли по-ефективен?
- Не виждам какво коренно ще се промени, няма откъде да дойде това. Бареков ще внесе известен колорит, но ние нямаме нужда от колорит, а от балансирано, разумно и държавническо мислене и поведение. Ще влязе вероятно и Реформаторският блок, но в този конгломерат има центробежни сили и не се знае в кой етап ще се разпадне.
Т.е. няма да има нищо по-различно. Дано да не съм прав, защото има съживяване в европейски план на икономиката, но ние последни ще го усетим. Не искам непрекъснато да сме на ръба на икономическа криза и да имаме проблеми със здравеопазване, с образование и с всичко останало. Докога така?
- Трябва ли следващото правителство да е на конституционното мнозинство – с подкрепата и на ГЕРБ, и на БСП?
- Отдавна говоря, че германският модел, което в нашите условия значи точно това, е нещото, което може да направи България по-стабилна и да преодолеем състоянието в момента. От гледна точка на партийни интереси е трудно за осъществяване. Но ако стане, ще сваля шапка и на двете партии.
- Били сте партньор с ДПС в две правителства - не им ли е време да седнат на резервната скамейка?
- ДПС винаги знае как да застане така, че да бъде незаобиколим фактор в политиката. Няма друга такава стегната партия. Но им е време да останат на резервната скамейка, защото твърде добре работят по места, в смисъл че завладяват средния ешелон на чиновническите постове. И би било оздравително известно време да гледат отстрани и да нямат тези възможности да кадруват
- Слагаме точка на ерата “Станишев” в БСП - ще оцелеят ли?
- Това е оздравително за БСП. България има нужда от стабилна, сериозна лява партия. И понеже Станишев е начело вече 13 г., БСП стигна до задънена улица. Промяната най-лесно се усеща, когато лидерът слезе от върха. Тогава ще има обновяване. Дано този процес продължи в правилната посока, за да се оздрави БСП, защото тя е полезна за България. Още по-полезно е да има и стабилна дясна партия, както и силен център.
- Станишев подходящ ли е за еврокомисар?
- Той има политически опит, познат е в Европа и се ползва с добро име. Колцина могат да постигнат неговия пост - председател на ПЕС. Така че за мен той е силна фигура, която може да работи добре в Европа и да представлява добре държавата. Независимо че претърпя неуспех у нас, той би бил успешен като еврокомисар.
- Колко бихте писали на този парламент като законотворчество?
- Омръзна ми да съм критичен, но не мога по друг начин - имаме сбъркан механизъм за правене на закони. Ние сме изключително самодейна държава в това отношение. Имам опит и съм участвал в разработването на нормативни актове в Германия. Няма нищо общо с това, което се прави у нас.
Ние пишем закони на коляно, като екстрена мярка от днес за утре
А изработването на закон е нещо съвършено различно. Това ми е болна тема. За мен ще е белег за това, че България е стабилна държава, ако парламентът или вече не е постоянно действащ орган, или ако приема по 10 законодателни акта на година. А не като сега – подготвя се 100-тната промяна на КСО, който е от 2000 г., което е световен рекорд. Това показва такава законодателна незрялост, че нямам думи.
Преди 10 ноември чисто като технология законите се правеха по-правилно. Имаше законодателен съвет от най-добрите юристи. Вярно е, че се обслужваше друга система, но поне правно-технически нещата бяха по-нормални. Това ми е болката и вероятно с нея ще си умра.
- Заедно с други известни имена от НДСВ поискахте закриването на партията. Защо?
- Родоначалник на тази идея, която не е нова, е Минчо Спасов. Аз първи я прегърнах горещо. НДСВ беше явление в политическия ни живот и изигра историческа мисия. НДСВ има огромна заслуга за влизането на България в НАТО и в ЕС. По времето на НДСВ страната вървеше добре в икономическо отношение, имаше съживяване във всички области на живота, усещаше се европейският дух, внесен от лидера ни Симеон Сакскобургготски. Но след изборите за 41-о НС НДСВ изгуби позиции по редица причини. И тръгна надолу, което за мен е необратимо движение.
Не отива на политическа сила, която е била начело на държавата и постигнала сериозни успехи, да се бори и гърчи за 1% доверие
Това е почти клинична смърт. Мъчителни са опитите да съживяваме този организъм с изкуствено дишане. Затова нашата идея бе да направим заключителен конгрес на партията, в който да кажем какво сме постигнали и да я закрием по най-тържествения начин. А партийните пари - те са няколкостотин хиляди лева, да ги дарим на Фонда за лечение на деца. И така с достойнство да слезем от политическата сцена.
- С какви аргументи новият лидер Антония Първанова отхвърли идеята ви?
- Антония Първанова е голям ентусиаст и има енергия колкото за една АЕЦ. Обяснява се, че хората по места ще приемат това като предателство и че искат да работят за НДСВ. Все пак около 20 хил. души гласуват за партията, което не е и съвсем малко. Но в национален мащаб не е достатъчно. Така че очевидно идеята ни няма да се реализира, защото не може шепа хора, пък били те знаковите ѝ фигури, да определяме бъдещето на партията.
- Какво ще направите тогава? Ще напуснете ли?
- Не, това е моето политическо семейство и няма да го сменям. Но ще изляза от ръководството, от Националния съвет, и ще остана редови член.
