Иманяри дирят товарите със злато на Емин ага, ровят като къртици в пещерите на Източните Родопи

Пещерата Утроба

Откриването на съкровище в пещерата Карангил при село Широко поле преди половин век , влуди иманяри от близо и далеко. Те прииждаха на талази въоръжени със самоделни металотърсачи или супермодерна американска техника. Ровеха в пещерите на областта като къртици. Нищо не можеше да ги спре. Пораженията бяха значителни.За пещерите в Кърджалийско се носеха легенди. Едни говореха,че крият тайните на имането на хайдутина поп Мартин, други на товарите със злато на кърджалийския главатар Емин ага.Съкровищата били пазени от огромна змия,която поглъщала хора.Товарите със злато можели да бъдат открити само по тъмно, в полунощ,когато над тях се извивало сияние.

Тези които се опитваха да опазят пещерите от иманярските набези са членовете на клуба по спелеология в Кърджали. Близо хиляда кърджалийци са преминали обучение в него през годините, когато той беше към туристическото дружество. По време на съществуването на клуба , създаден през 1966 г. са регистрирани и картирани 163 пещери. Установени са 90 животински вида от които7 неизвестни за науката. Открит е живот на древни обитатели в пещерите „Карангила“ край Широко поле,“Самара“ край Рибино, „Карабекировата“ пещера край Глухар.

Според науката пещерите в Кърджалийско са едни от най-младите в страната. Те са на около 45 млн.години.За сравнение тези в Северна България са четири пъти по стари.

Според живата история на клуба по спелеология Минчо Гумаров основоположници са покойните вече Славей Златев и Ленко Джунджулов. Пещерното дело се развива много динамично под председателството на Бекир Нуриев. Той надлежно документира над 20 пещери. През 1979 г. заминава за Република Турция и щафетата поема Минчо Гумаров. Изкарва на поста тридесет години до 2009 г. Тогава се чества 80 годишен юбилей на спелеологията в България. Кърджали и кмета Хасан Азис са домакини на национален събор. Това е и последната проява на кърджалийския клуб. Проблеми в туристическото дружество в Кърджали и на федерацията по спелеология в столицата слагат край на дейността на пещерняците в града край Арда.

Преди демократичните промени държавата полага много грижи за клубовете по спелеология. Гумаров е завършил два курса за инструктури. Тогава държавата проявава голям интерес. Едно от предназначенията по време на Студената война на пещерите е да служат за бомбоубежища. В тях са отглеждани гъби,отлежава вино, зрее сирене. В тези в Кърджалийско обаче само пладнуват овце. Пещера при Джебел дава вода за с.Ридино. Каптирана е подземната й река.

Окръжния народен съвет възлага на клуба по спелеология да изследва пещерите и да каже за какво могат да бъдат използвани.От тогавашните селищни системи-днешни общини подават информация за местонахождението на много пещери и пропасти. Осигуряват и местни водачи.Пещерите се оглеждат, картират и информацията се представя на държавата. През 1986 г. в Стара Загора лично шефът на Археологическия институт към БАН проф.Велизар Велков обучава спелеолози как да откриват и датират обитавани от човека пещери.

През годините клубът е оборудван с модерна алпийска техника. С нея се обучават дружества по спелеология създадени в училищата. От там идват и новите попълнения.С тях се прави оглед на новооткрити пещери.

Минчо Гумаров е откривател на станалата известна в цялата страна пещера Утробата, която е била обект на култ в древността. И днес много хора идват тук да търсят изцеление.

Георги Кулов

Минчо Гумаров
Източник: kardjali.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини