Първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Днешният ден е известен и като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.

Този ден е известен с кушиите. Това са традиционни надбягвания с коне.

Народното поверие разказва, че на днешния ден Свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва своя бял кон и отива при Господ да го моли за лято. Когато пристигне в покоите на Бог, Свети Тодор забожда копието си до него. Тогава на мястото, на което е забито копието, започва да се издига пара, която стопля земята и лека-полека лятото идва.

Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни. Стопанките на дома сутринта месят две погачи, прекаждат ги и с вино ги раздават по къщите. Хлябът предварително е начупен на парченца и когато раздават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете.

В късната сутрин всички излизат край селото на равна поляна, на която ергените се надбягват с конете си. Момите мият косите си, за да са гъсти, здрави и лъскави като конските опашки. Победителят се окичва с венци.

За да му отдадат почест, всички го изпровождат до дома му. Там го очаква мома с бяло котле с вино и вода.

Надвечер в дома на победителя в кушията се събират всички ергени, черпят се и играят хоро.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се покланят на свекървите си и изпълняват песен за Свети Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките.

От този ден нататък младите булки вече могат да месят хляб в мъжовата си къща, да го пекат и да го раздават.

На днешния ден празнуват Тодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

Честит празник на именяците!