Въпреки опитите на някои задкулисни фактори да попречат на естествения стремеж на помаците към обединение, помашкото движение направи нова крачка към ускоряването на този процес. На 1 и 2 март представители на помашки организации, медии и учени помаколози от България, Турция, Гърция, Македония, Косово, Полша и Германия се събраха в Измир на световна помашка среща. Организатори на събитието са Помашкото културно дружество в Измир, Община Газиемир и Университетът „9 септември” в Измир. България бе представена от делегация на Европейски институт „Помак”. Това не е първата проява от такъв характер, но по своята представителност срещата в Измир надмина всички досегашни.
Съществената част от мероприятието бе през първия ден, когато участните проведоха неофициална работна дискусия в Сеферихисар, на която обсъдиха състоянието на помаклъка в отделните държави и бъдещето на световното помашко движение. Дискусията бе открита от председателя на организационния комитет Ерджан Чокбанкър. Пръв думата взе председателят на Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов. Той очерта проблемите пред помаците в България и изтъкна необходимостта от солидарност и подкрепа на техните събратя от другите балкански държави. „Родопите са център на помаклъка, – каза той, – но властите в България направиха всичко необходимо този център да бъде унищожен. Всеки, който отстоява своята помашка принадлежност, е обвиняван, че е сепаратист, ислямски фундаменталист или турски агент“. Моллов акцентира върху необходимостта от обединение на помаците по света. Само така те могат да защитят своята идентичност от посегателства и да осигурят социалния просперитет на общността. „Събрали сме тук да решим искаме ли да бъдем транснационална общност или ще позволим да ни унищожат“, – завърши изказването си Моллов.
Председателят на културно-научния център на торбешите в Македония „Румелия“ Шериф Айрадиноски описа ситуацията с торбешите в Македония като не по-различна от тази с помаците в България. Подобно на българската официална пропаганда македонската също агресивно натрапва твърдението, че торбешите са македонци-мюсюлмани и че названието торбеш е обидно. Айрадиноски обаче изтъкна, че вината за това положение на помаците, торбешите и гораните не е само в господстващите национализми. Не са виновни само българите, сърбите, македонците и гърците, – подчерта той и цитира една мисъл на немския философ и писател Ханс Каспер: „Човек греши, като мисли, че лисицата е мъдра, приписвайки и като мъдрост глупостта на кокошката“. Той изказа съмнение относно ползата от създаване на партия ПОМАК в България, като даде пример с подобен експеримент в Македония, който е завършил с провал и е нанесъл вреда на торбешкото движение. По-нататък говори проф. д-р Садик Идризи, косовски политик и писател, представител на гораните. Той защити правото на създаване на политически партии от малцинствата, като даде пример родината си. В Косово малцинствата имат конституционно гарантирани квоти в парламента, а употребата на майчин език е на всички нива. Освен майчин език малцинствата в страната изучават собствената си история като учебна дисциплина. Идризи защити правото на самоопределение на балканските мюсюлмански общности. „Всички ни обвиняват, че не знаем какви сме. Може да не знаем какви сме, но знаем какви не сме. Не сме българи мюсюлмани, сърби мюсюлмани, македонци мюсюлмани и т. н.“, каза в заключение Идризи.
След него думата взе председателят на Федерацията на помашките дружества в Турция Байрам Ерат. Той изтъкна, че е дошъл моментът за обединение на помаците по света в една организация и отхвърли обвиненията в сепаратизъм и противодържавна дейност. „Турция е нашата родина, – изтъкна Ерат. – Ние не работим против нея. Напротив, ние сме сред създателите на модерната турска държава. Ние искаме само да съхраним помашкият език, култура и идентичност. Ние няма на разделяме Балканите. Помаците навсякъде, където живеят, са лоялни граждани на страните си. Нашето движение не е насочено срещу никоя държава“. Заместник-председателят на Федерацията Мехмед Демир подкрепи идеята за създаване на транснационална помашка общност. „Помаците по света трябва да се осъзнаят като общност, – каза той, – и когато, например, фашистите в България нападат Ефрем Моллов, всички ние трябва да се надигнем в негова защита“. Демир обяви официално създаването на новия помашки вестник „Гласът на помаците“, чийто първи брой вече излезе. В него ще има страница на всяко отделно помашко дружество, както и страница с новини за помаците във всяка балканска държава.
Хасан Рупчос, председател на дружеството в Инегьол, сподели, че все още помаците в Турция не са включени достатъчно активно в помашкото движение и трябва да се работи в тази насока. Рупчос е обикалял всички държави, където живеят помаци. Като най-тежко той определи положението на помаците в България и призова да им се помогне. Кямил Терзи, председател на дружеството на странджанци в област Коджаели, което обединява освен помаци, бошнаци и албанци, се оплака от натиск на други изселнически организации, които ги обвиняват, че „са проводници на гръцките интереси, щом работят за помашката идентичност“. Изказаха се още председателите на дружествата в Бига и Ескишехир. Повечето изказвания подчертаваха, че днес мнозинството от помаците живеят в Турция, че те са по-свободни, по-интегрирани и трябва да помогнат на своите събратя в другите страни. Ерджан Чокбанкър сподели намерението си да създаде фондация на развитие на научите изследвания върху помаците. Срещата завърши с тържествена вечеря, дадена от организаторите.
Вторият ден от конференцията имаше официален характер. В културния център Ататюрк в Газиемир се събраха няколко стотин помаци от различни краища на Турция и Балканите. Към ораторите от първия ден се присъедини и проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет, която направи исторически обзор на положението на помаците в България. В залата се изказаха различни мнения, идеи и намерения за бъдещото развитие на световното помашко движение. Освен създаването на международна помашка конфедерация, по което вече се работи активно, предстои откриването на помашка телевизия, създаване на научноизследователски центрове, откриване на специалност помакология към различни университети и други мероприятия за развитие и популяризиране на културата, езика и историята на помаците.
В дискусията бяха разисквани някои болни за помаклъка теми. Полската изследователка Анна Кахраман попита защо в Турция, където има много торбешки изселници, няма нито едно дружество на торбешите и защо помашките дружества не ги приобщават към тяхната дейност. От Федерацията изтъкнаха това като слабост в досегашната работа, но обещаха за напред да предприемат действия в тази насока. Като цяло конферецията може да се определи като успешна. Тя ускори процеса на взаимно опознаване и сближаване на помаците по света. Очертаха се и подводните камъни, които спъват тези процеси. Бъдещето на световното помашко движение ще зависи от това, доколко ще се позволи на тези задкулисни субекти да изпълняват своята деструктивна функция.
Европомак – Измир
