Нали сте съгласни, че избори има в София, Кърджали и в тази демократична страна. Вотът в крепостта на Доган, а вече и на Местан, винаги е следен под лупа точно толкова, колкото и този в столицата.
А Кърджали е тежък за всички политици регион заради гласовете, които винаги бетонират ДПС във властта. Не става дума само за избирателите му в областта, а и за онези, които имат и турско гражданство, и прииждат масово към урните не само в консулските служби на юг и на запад, но и с автобусите през границата към родните си места в България. На парламентарните избори през 2009 г. партията на Ахмед Доган спечели 610 500 гласа. Около 90 000 бяха бюлетините на изселниците, пуснати за ДПС в Турция. Сега функционерите на Лютви Местан са хиперактивни, новият координатор за Турция шета сред изселниците, преди седмица делегация на ДПС бе на официална визита при президента Абдуллах Гюл, а областният лидер в Кърджали Бахри Юмер в прав текст заяви, че партията му ще се възползва "до дупка" от правото на "двойните" граждани на глас.
Съпоставката обаче между броя на населението, този на гласоподавателите и фактически стигналите до урните през последните години буди подозрения за потенциални манипулации сега. И този път администрациите на ГЕРБ изготвиха избирателните списъци, преди това осъществиха и последното преброяване през 2011 г. Но играчите пак са от ДПС – вотът на неговия електорат е решаващият. Движението на компактните му маси през ГКПП Капитан Андреево и Калотина, както и това на гласовете им, предпоставя политики, статуси и битие на хората в България.
Числата е любопитно да бъдат проследени още от 1992 г., когато Кърджалийска област е била населявана от 203 000 жители, право на глас са имали 162 000 души, а вота си са дали 119 000. В този период все още вървеше процесът на събирането на семействата през Капитан Андреево, разделени от "голямата екскурзия" през лятото на 1989-а. Така при следващото преброяване през 2001 г. населението се стопи до 164 000 души, от които 151 000 имаха право на вот, а до урните стигнаха 95 000 човека. Същата година на власт дойде Симеон Сакскобургготски, а уж още незапочналата икономическа миграция оголи още повече Източните Родопи. През 2011 г. преброителите регистрираха едва 150 000 жители в Кърджалийска област, 240 000 обаче бяха гласоподавателите, а бюлетините – 86 000.
Според данни на ГРАО през 2013 г. населението в региона наброява 325 600 души с постоянен адрес. Що за бясна популация? Докато през 2009 г. в избирателните списъци са фигурирали 226 049 имена, то за предстоящия на 12 май т.г. вот броят им се е увеличил значително до 254 665. Разликата е 28 616 души повече, които са добили право на глас само в този период от близо 4 години.
Преброяването от 1985 г. регистрира 289 000 жители на тогавашния Кърджалийски окръг, но в него е влизал и районът на Ивайловград, който по-късно при новото административно деление на страната е преминал към Хасковска област. В докладите на БКП се е подчертавало винаги, че това е "най-детският" окръг, което в никакъв случай не може да се твърди напоследък. Обаче ето как, по официалните цифри от ГРАО, се получава многохиляден наплив от пълнолетни.
Освен съпоставката на многото числа, не трябва да се пропуска и явлението "изборен туризъм" в чертите на страната. Запознати с потайностите на партийните щабове твърдят, че за вота през 2009 г. водачът на листата на ГЕРБ Вежди Рашидов е докарал около 3 000 гласоподаватели от Старозагорско и Смолянско, а мажоритарният вот за него достигна безпрецедентните 19 395 гласа. Така за втори път в историята на прехода бастионът на ДПС се оказа пробит, Рашидов стана министър, а Цвета Караянчева от партиен координатор и редови депутат се разви до зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. А даже и спонсори, и фенове се стъписаха – подкрепихме Вежди, получихме Цвета, мърмореха разочаровани те. Тогава двете централи се надцакваха с пришълци от вътрешността на страната и с талази от автобусите през границата. От 5-те възможни мандата ДПС спечели 4. Единият бе този на мажоритарния кандидат Ахмед Доган, който впоследствие отново не се възползва от народната воля и не стъпи в парламента. Нищо, че получи подкрепата на 67 675 свои поклонници. А разгромът на БСП беше ярък – 6 304 гласа, три пъти по-малко от предходните парламентарни избори, когато Стефан Данаилов с 18 000 гласа не успя да влезе в Народното събрание като представител от Кърджали. Но стана министър на културата в кабинета на Тройната коалиция.
Вотът през 2009 г. поднесе и мрачни изненади за по-малките играчи. Атака откъсна 2 305 гласа, докато Синята коалиция – едва 983, РЗС на Яне Янев се разписа със 781, а НДСВ с 872. Не липсваха и сълзотворни резултати от по 14, 18, 25 гласа за съвършено непопулярни формации. Тогава регистриралите се за битката в Кърджали бяха общо 16 партии и коалиции. За предстоящите избори обаче се записаха 23 партии и 6 коалиции. Сред тях са и гражданите от протестите, ползващи регистрацията на политическа партия "Кауза България", както и екзотични състезатели като Съюз на комунистите в България, Българската левица, че и партия на българските жени с листа от двама кандидати, от които единият е мъж. А навалицата от 158 състезатели в листите е направо безлична, разпознаваемите лица и в различна степен качествени фигури се броят на пръсти.
Но тъй като този път повече от всякога българите се питат за кого да гласуват, всеки от листите си мечтае да бъде припознат за гарант на хладилника. Пък колкото и грубо да звучи, пред турците у нас и отвъд южната граница този въпрос не стои. Защото вотът отново ще бъде етнически, с минимални изключения. Някои от партиите и коалициите се постараха да сформират и етнически смесени листи в етнически смесения регион. Подобно усилие са положили дори светлосините на Кабаиванов с жест за 4-ото място, ДСБ-БДФ, "Другата България" и коалиция "Горда България" са дали 2-ите позиции, "България на гражданите" са включили на 3-о и 5-о място хора с турски имена. Водач на листата на "Лидер" е Сали Шабан, има и още 3 подобни небългарски имена в нея.
ГЕРБ отдавна пуска примамки на мюсюлманите за своята кауза и в листата втори е досегашният зам.-областен управител Есад Садък, 8-и и 10-и са също негови съетносници. Социалистите също са заредили листата си с подобна въдичка на 3-а и 6-а позиция. За ДПС в Кърджали обаче такива "компромиси" няма – нито един етнически българин не фигурира сред 10-те имена на кандидатите за депутатския стол. И никой не говори и не пита за това. Очевидно висшият апарат още и непростимо не осъзнава, че не е достатъчно да се оглежда в София в Христо Бисеров и Йордан Цонев, а в Пазарджик – в Делян Пеевски, та да заприлича на нормална българска партия. И че никакъв цяр срещу самоизолацията не е фактът, че кметът на Кърджали Хасан Азис наложи и в третия си мандат неизменното представителство на българи, помаци и турци в управленския екип и в администрацията. Доколко той е работещ, е съвсем друга тема.
За никого в Източните Родопи не е тайна, че официалното лого на кампанията винаги категорично се разминава с това на агитацията по места. За каква "Свободна и сигурна България" ще пропагандира сега ДПС, щом още не може да надникне извън черупката на етноса и щом доброволно се заключва в капсулата на ограниченията? Затова и този път вотът в Кърджали ще бъде етнически, въпреки напъните на останалите партии с включването на турци тук-там из листите заради едното зарибяване.
Впрочем, няма никакво значение кой ще спечели повече на изборите в Кърджали. Народните представители по принцип представляват себе си мълчаливо зад банките в пленарната зала и ръкопляскат на речите на своите лидери, защото нямат право на собствено мнение от трибуната. Ако отворят местна приемна за граждани, там няма да отиде избирател от друга партия. А на кметовете ще се нарежда ултимативно да отменят конкурси и търгове в нечия полза, и ще ги оставят после сами да обират негативите. Пък комуто се полага, ще придружава Първия за свещенодействието, именуващо се ленторез. Народните представители ще пристигат при удобния народ само по избори, каквито в следващата петилетка се очертават всяка година. Т.е. по-често от всеки друг път ще им се налага да се лашкат до Кърджали, за да бъдат изслушани заучените им изречения. Но ще се научат ли да чуват отсрещния?
Вилдан Байрамова
БГНЕС
