Лидерите на ЕИП на пресконференция в столицата |
Книга срещу освободителния характер на Балканската война се разпространява тайно в джамиите на Родопите. Тя защитава тезата, че войната не освобождава българите мохамедани, а е насочена срещу тях. Турция била готова и е отстъпила доброволно Родопите на България, но българите християни извършили геноцид над „помаците”, като клали, прогонвали и палили цели села. Автор на книгата е Исмен Реджепов, който твърди, че е бил близък с академик Николай Хайтов. Книгата е първата, която наскоро регистрирания Европейски институт ПОМАК издава. Точното и заглавие е „Балканските войни в Родопите 1912-1913 г.”
Читателите на книгата я определят като странна. В нея се срещат и промарксически тези, които съжителстват с проислямски. Авторът директно заявава:
„В основата на исляма е заложена ценностна система, която е превръща в световна господстваща система”.
И той по подобие на председателя на Европейски институт Помак Ефрем Моллов обявява българите мохамедани за потомци на скрили се в планината прабългари, бягащи от налагането на християнството по време на княз Борис І.
По подобие на Салих Бозов авторът сочи Балканската война,като най-голямото бедствие за „помаците”. Привежда спомени,които обаче се оказват реминисценции на събития от османско време, но с нов прочит,който ги свързва с българската войска:
„В селото било изиграно най-жестокото хоро, най-кървавото хоро, оставило неизлечими следи в паметта на хората от това време като черен спомен за нечуваните издевателства на една свирепа армия от бандити, които за кощунство на преживелите трагедията се нарича армия-освободителка на поробените братя в Родопите.”
Според авторът и днес българските управници продължават политиката си на предшествениците си от времето на Балканската война:
„Тази мъст проличава в етнорелигиозното прочистване на региона чрез провеждането на методичен икономически и духовен геноцид в родопския край”.
След като академик Георги Марков направи разпространението на книгата публично достояние,тя бе скрита за широката публика. Дали защото авторът се опасява,че не би могъл да защити публично тезите си?