Политическите лидери влязоха в схемата "Език мой, враг твой !"

проф.Кръстьо Петков

Какво стои зад разменените "джиброви" реплики между Бойко Борисов и Ахмед Доган

Няма грешка в заглавието. Съзнателно замених израза "враг мой" с "враг твой". Сторих го, за да подчертая, че в езиковите послания, които си разменят чрез медиите българските политически лидери, често е скрит друг смисъл. Те изпращат на противника си предупреждение, лъхащо на враждебност, излъчващо презрение; но в думите е закодиран и ранен сигнал за предстоящо нападение.

Това уточнение е необходимо, за да не се плъзнем по повърхността, когато коментираме репликата за "миришещия на джибр(е)" Ахмед Доган, изречена от премиера Борисов. За съжаление, повечето медии обърнаха внимание на заядливия и безпардонен изказ; Иван Костов влезе в ролята на морален съдник, като заяви "Политиците не говорят така!"; по-голямата част от публиката възприе случката откъм веселата й страна. И дотук!

Езиковата политическа стилистика на "елита" би трябвало да се разгадава по различен начин - не чрез анализ на разменените текстове, а на подтекста. И непременно да се свърже със социалния статус и ролевите позиции на лидерите, влезли в задочни пререкания. Тоест, да се ползва социолингвистиката. Така ще сме в състояние да отговорим на няколко въпроса, възникващи след всеки публичен скандал:



кой, защо и как



1. Кой има интерес от тиражирането на поредните ехидни думи, разменени между лидера на управляващата партия и настоящ премиер Бойко Борисов и лидера на ДПС и най-силен опозиционер в момента Ахмед Доган?

Медиите! Да, но само донякъде. Журналистите представиха хулиганското говорене като сензация и така приковаха вниманието на своята аудитория (до следващия скандален случай). Авторите на обидните реплики също са доволни, защото застанаха в центъра на коментарите тъкмо през празничните майски дни: Борисов беше отново споменаван като "ербап момче", което не си поплюва и удря Доган право в челото, подхранвайки слуховете, че често говори, подвластен на алкохола; Доган също си изработи пиар акцията, като подхвана темата за предсрочните избори. След "Конгреса на спящите" (на БСП) комай само той има право да говори за подобен вариант.

Но крайните потребители на информацията за скандалните епизоди са други: стратегическите анализатори у нас и в чужбина; политическата аудитория, която съзерцава схватките по върховете и си прави сметки: интелигентните българи от мълчаливото малцинство - да не гласуват; инертното мнозинство - на кого да продаде гласа си (и на каква цена).

2. Защо политическите лидери се нападат задочно, ползвайки улична лексика?

Защото са нискокултурни и необразовани? Едва ли! Доган и Борисов са доктори на науките - респективно по философия и психология. Костов пък е доцент, магистър по математика. Така че отговорът на въпроса "Защо?" следва да се търси не в ценза, а в предназначението на словата. Факт е, че са непристойни, особено за политици от висок ранг. Но никак не е случайно, че и тримата прибягват към общодостъпния маниер на улично/кръчмарско общуване, за да бъдат разгадани скритите им послания.

Не вярвате ли? Да се върнем малко назад и



да проследим два епизода от близкото минало,



предшестващи "джибровата история".

Първи епизод: "Проклятие и змия". Помните ли онзи период, когато Иван Костов беше в апогея на своята слава - като еднолично разпореждащ се Командир на партията държава. Тогава той посочи с пръст Ахмед Доган и го нарече "проклятие за България". Доган му отвърна подобаващо : "Змия". Враждебното говорене беше спонтанен изблик на отдавна натрупано напрежение между двамата довчерашни съюзници. Конфликтът избухна, след като Костов и неговите партийни администратори в етнически смесените райони започнаха настъпление срещу структурите на ДПС (Вероятно "Проклятие" е била паролата за фронтална атака и предупреждение към врага, че ще бъде смачкан*.) СДС рушеше основите на етническите крепости, ползвайки всички достъпни средства: местна власт, вътрешни предатели, корумпирани служители, поръчкови журналисти.

Втори епизод: "Мухльото и Каратиста". Действието се разигра преди парламентарните избори през 2009 г. Ахмед Доган, по това време диригент на тройната коалиция, с презрение нарече Борисов "мухльо". Медиите подминаха конфузната ситуация, но... "сърце юнашко не трае": Бойко отправи каратистко предизвикателство към нахалника: "Ела ми на близък бой!". Възприета буквално, неговата закана изглежда неуместна, дори комична. Представяте ли си мощното, тренирано за тежки боеве Бойково тяло до хилавата фигура на Ахмед, чиято сила е във вербални и епистоларни двубои! Изходът от силовия двубой е предрешен...

Но политическото противоборство едва започваше. Борисов беше възприел отстраняването на ДПС от изпълнителната власт като своя кауза. И се наложи - година по-късно**. Доган се задоволи с резервната скамейка, където вадеше поуки от загубата на толкова сладки парчета от властовата баница. Противно на спекулациите за задкулисни сделки между ГЕРБ и ДПС, тази загуба може да е задълго...

3. Как ще се случи всичко това?

Тук стигаме до последния епизод "Предсрочни избори с джибров привкус".

На митинга в Джебел Доган пусна пробен балон, изричайки, че му мирише на предсрочни избори. Като метеоролог той е некомпетентен. Като политически гадател обаче е изкусен специалист. Често неговите прогнози са дадени в иносказателна форма. Когато оповести идването на ранен парламентарен вот, той внушаваше на своя опонент: "Няма с кого да управляваш освен в коалиция с мен". Дни след "джибровото" парти в Джебел Сокола извади наяве подтекста и пророкува, че без ДПС няма как да се състави следващото правителство. Към този момент оптиката му изглежда прецизна, защото левите и десните се капсулираха; паралелно започна топенето на електоралните им ядра.



И Бойко разкри картите си,



както личи от неговите откровения. Дни след медийните баталии той заяви, че руши основите на Догановия султанат - на юг в Кърджалийско и Родопите като цяло; на север в Делиормана. Как се провежда настъплението? Както при Костов, но много по-настървено и по полицейски безскрупулно. С едно голямо предимство: настъпва се със знанието на турския премиер Ердоган (и вероятно с неговото одобрение).

"Мухльото" вече е премиер и играе премиерска игра с висока топка. Той не прави гафове, когато се нахвърля настървено върху единствения си по-значим противник. Следователно, неговият остро нападателен език не му е враг, а ефикасно оръжие, с което иска да срази другия, врага. На следващите избори не е изключено и ДПС да се бори за оцеляване, ако не осъзнае опасността овреме. И ако не е готово да отблъсне атаки на два фронта: външния, срещу кохортите на Борисов; вътрешния, срещу поредните инициатори на нова мюсюлманска партия. Може обаче да се окаже, че никой не ще съюз с ГЕРБ. Доган не е от гнусливите, щом замирише на власт...

Ще завърша, позовавайки се на прозорливия експосланик на САЩ у нас Джеймс Пардю: "Мюсюлманската общност в България е твърде голяма, за да има само един лидер!". Така преди да си тръгне, Пардю ни зададе една тема с продължение. Моментът наближава. Резултатът ще научим догодина!

--------

*През 1999 г. с покойния д-р Дертлиев посетихме офиса на ДПС. Докторът запита Ахмед как се чувства. "Никога не е било толкова тежко", отвърна Сокола. Но не се предаваме. После ни въведе в тайните на неговата изборна система с паралелните списъци на гласоподавателите от етническите региони. Проводи Осман Октай да ни покаже "бизнес центъра", който стана базата данни за изграждане на прословутите обръчи от фирми. Очевидно амбициозният лидер се готвеше за нов депесарски шут срещу "змията" Костов. Той беше нанесен заедно с бившия монарх.

**На един от разговорите в кметския кабинет Бойко Борисов сподели с мен, че отстраняването на ДПС е кауза и цел на ГЕРБ. По-късно той заяви своята стратегия открито в интервю. Доскорошните покровители на Доган от Анкара и Вашингтон не си мръднаха пръста!

Проф.Кръстьо Петков

Източник: kardjali.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини