В 2 часа през нощта звъни телефона:
- Ало, 55-55-55 ли е.
- Съжалявам имате грешка. Тук е 555-555.
- Много съжалявам, извинете, че ви събудих.
- Няма нищо, и без това щях да ставам - телефона звънеше.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...