Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 22°
Девет неща, които кучето ми не разбира: 1. Не е приятно да упражняваш гласа си в три часа през нощта. 2. Бебетата не разбират от "приятелско ухапване". 3. Котките имат пълни права да живеят. 4. Да лаеш десет минути по преминаващ самолет е смотано. 5. Просто защото аз ям не значи, че и ти можеш да се качиш на масата и да лочиш храната ми. 6. Кракът ми не е женска. 7. Лигите не са нещото, което обичам сутрин преди кафе. 8. Това, в което обичаш да се търкаш когато си мръсен не е градина, която трябва да наторяваш през три часа, а моя килим. 9. Не е приятно да занимаваш жените, които водя вкъщи със "сладката си муцунка".
Животни 3,159 прегледа
Следващ →

Още вицове

Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше... До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят... Обява: Млад мъж - алкохолик търси жена, която носи на бой. Може и с дете. Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи... Две блондинки отишли на обяд в ресторант. Едната си поръчала бутилка водка, а другата - пица. По едно време първата казала: - Муцка, колко ли водка изпих? Друга продължила: - О, скъпа, а колко пица изядох аз? В този момента минала сервитьорката, която също била блондинка, и си помислила: "Колко ли им е сметката на тия двете?" Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: - Ну, что же? Араб не видел?