- Мъжо, говорих с класната на нашия син. — Какво каза тя? — Дисциплината му била образцова. — Шегуваш се? — Кротко си… изтрезнявал на задния чин.

Пияница звъни по телефона: — Алооо, т’ва ли е номера за помощ на алкохолици? — Да, кажете. — Абеее, как се прави мохито?

Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме.

Един мъж влиза в тоалетната за жени по погрешка и пита една жена: — Може ли да ми кажете колко е часа? Жената отговаря: — 10 лв. на час.

Когато бях на 16 години си мечтаех да си имам гадже с големи цици. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а от време навреме заплашваше, че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.

- Скъпа, сънувах хубав сън, бях още ерген и исках пак ръката ти… — И защо си толкова доволен? — Ти ми отказа.

Отива един на работа с насинено око. Колегите му веднага го питат: — Какво е станало? А насиненото око: — Ами нали страдам от безсъние и понеже няма какво да правя през нощта понякога се обаждам в три сутринта на случаен номер да събудя някой и го питам: „Познай кой се обажда?“ — Е, и? — Вчера един позна.

Защо блондинките отварят киселото мляко още в магазина? Защото пише „Отвори тук“!

При фотографа: — Колко ще ми струва снимката? — Сега се усмихнете. После ще ви кажа.

По време на футболен мач. Запалянко седи и постоянно повтаря: — 22-ма играчи, 10 000 зрители, трима съдии, двама треньори… Между двете полувремена съседът му по място на трибуната го пита: — Абе, човече, побърка ме! Защо непрекъснато повтаряш – 22-ма играчи, 10 000 зрители, трима съдии, двама треньори? — Защото толкова хора има в момента на стадиона, а тъпият гларус се изсра точно на моята глава…

- Ще дойде време, когато в армията ще служат само жени. — Това е невъзможно! Армията не може да се състои само от командири…

Излизат двама от кръчмата. — Хайде да ходим по жени! — Не, аз имам млада и хубава жена… — Добре, разбрах! Отиваме у вас.

Попитали известен ловец: — Може ли да се спасим от освирепял лъв като носим запалена факла? Той отговорил: — Зависи с каква скорост я носите …

- Тате, вярно ли, че пушенето на марихуана не влияе на мозъка? — Разбира се, защото, който има мозък не пуши.

Син казва на майка си: — Повече няма да стъпя в училище!!! — Защо пък? — Не издържам повече! Иванчо мята по мен ракетки, Петьо ме удря с учебника по главата, а Гошко ме спъва по стълбите… Не, няма повече!!! — Но сине, успокой се, длъжен си, просто си длъжен! Първо ти си на четиредесет години, и второ ти си директора на училището.

На един небостъргач лумнал пожар. На 20 етаж имало детска градина. Дошли пожарникарите и казали на учителките да хвърлят децата, а те долу ще ги хващат с платнището. Хвърлили учителките едно дете, и пожарникарите го хванали, хвърлили друго и ония пак го хванали, хвърлили едно негърче и пожарникарите дръпнали платнището, детето естествено се утрепало. И пак така, хвърлят ония деца, като хвърлят негърче и пожарникарите дърпат платното и то се утрепва. По едно време единия се провикнал на горе: — Абе, тия изгорелите изобщо не ги хвърляйте.

- Ти къде работиш? — В бюфета на Народното събрание. — Бюфетчик? — Не, депутат.

Обаждане до полицията: — Откраднаха ми часовника! — 5 без 15 е господине, приятен ден.

След обиска на Октопода занесли купищата иззети документи на министър Цветанов. Той дълго чел и с ужас установил, че Алексей Петров знае почти колкото цялото МВР. След интервютата на министъра за паралелното МВР, писарушките установили, че целия архив на Петров се състои от открити източници. Обяснили на Цветанов, че това не е класифицирана информация, но че всички уважаващи себе си служби я набират и че е много полезна. Недоумявайки как е пропуснал такова нещо Цветанов наредил да му се носят всички открити източници. Писарушките възроптали: — Но г-н министър вие не можете да прочетете цял месец откритите източници само от един ден ? Тогава Цветанов наредил: — Да ми се носят прочетени !

Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: — Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: — И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: — Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!