Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
— Здравей Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
— Довиждане Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
По време на футболен мач. Запалянко седи и постоянно повтаря:
— 22-ма играчи, 10 000 зрители, трима съдии, двама треньори… Между двете полувремена съседът му по място на трибуната го пита:
— Абе, човече, побърка ме! Защо непрекъснато повтаряш – 22-ма играчи, 10 000 зрители,
трима съдии, двама треньори?
— Защото толкова хора има в момента на стадиона, а тъпият гларус се изсра точно на моята глава…