Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал:
- Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни.
Така всичко вървяло добре... Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван...
Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва:
- Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав...