Един депутат излязъл на лов в балкана, обаче се спуснала мъгла и той се изгубил. Лутал се той насам - натам и срещнал един пастир със стадото си и го попитал:
- Извинете, бихте ли ми посочили пътя към хижата?
- Може, обаче ако позволиш да те опъна един път отзад.
- Ааа, ти, луд ли си бе? Ти знаеш ли кой съм аз? По - скоро ще замръзна тук в планината, но не давам!
- Е, твоя воля - казал пастирът и тръгнал.
Депутатът тръгнал сам да търси пътя, но като се поотдалечил малко, поразмислил и си казал:
- Абе, я да се върна аз при пастира. Ще ме наебе един път и какво толкова, поне ще остана жив.
Върнал се той при пастира и се споразумели. Правили те каквото правили и пастира му показал пътя кам хижата.
На другия ден депутатът се събудил, побутнал жена си и я попитал:
- Мило, я погледни през прозореца навън, има ли мъгла?
Тя погледнала и му отвърнала:
- Да, мило, има и то доста гъста.
А депутатът отвърнал:
- Ех и днес ще изгорят доста ловджийски дупета...
В разгара на бала на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но дамите непрестанно го канели на танц. В края на краищата той успял някак си да се измъкне и вече едва сдържайки се, хукнал по коридора да търси тоалетна. В коридора обаче гледа - врата до врата, не знае коя е към тоалетната. Най-накрая видял една малка, скромна вратичка, влязъл зад нея и се облекчил в най-близкия ъгъл. Обръща се и гледа - зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки и го гледат. Поручикът не изгубил присъствие на духа:
- Ех, господа! И вие сте намерили къде да пиете чай!