Отиваш на интервю за работа. Закъсняваш безобразно. Появяваш се с дънки и подпетени кецове. Дъвчеш дъвка. Идея нямаш от дейността на компанията, в която кандидатстваш. Но това няма никакво значение, защото си гений по принцип и без съмнение си най-подходящ за свободната позиция. Затова оставаш искрено учуден, че глупаците отсреща отказват да я попълнят с теб.
На нещо подобно ми прилича поведението на кандидатите за президенти в тези избори. Те и техните партии дадоха всичко от себе си да съсипят първоначалните си шансове. Който доколкото ги е имал. И в голяма степен успяха. От всички глупости, които натвориха в тази кампания, става чудесен наръчник „Как не трябва да се държим по време на избори”. А как най-убедително да ги изгубим може да научим от
Господин Кой Беше Той
Никога досега не е било дори в „синя” София да не се знае кой точно е кандидатът на СДС за президент. И това доживяхме. С издигането на слабо известния и нехаризматичен Румен Христов сините окончателно изгубиха право на претенции за водеща дясна партия у нас. Синята коалиция обърка нещата още по време на предварителните си избори, когато излъчи Христов от СДС за президент и Прошко Прошков от ДСБ за кмет. Трябваше да е обратното – Светослав Малинов за президент и Владимир Кисьов за кмет.
Това обаче не им стигна. Вместо да запретнат ръкави да „запознаят” Христов с аудиторията, двете партии взеха, че разцепиха коалицията в навечерието на кампанията. С което напълно погребаха шансовете на кандидата си поне за достойна загуба.
Европейски комисар, успешен министър, никакви скандали около името й, позната в Европа, владее езици, усвоила е дипломацията до съвършенство. С тази визитна картичка Меглена Кунева имаше всички предпоставки да поеме „Дондуков”№2. Защо й трябваше да си играе на
„ще се кандидатирам,
няма да се кандидатирам”
сума ти време? Колебанията в политиката винаги са съмнителни и миришат на задкулисие. Особено когато внезапно решаваш да се разграничиш от партията, на която дължиш кариерата си, и се самоназначиш за „кандидат на гражданите”, каквото и да означава това.
А някой да се сеща за слогана на Кунева в кампанията? Или поне за една нейна реплика? Не е добре кандидатът за държавен глава да бъде палячо. Но е много по-лошо да бъде напълно безличен.
В другата крайност пък залитна Волен Сидеров, който на предишните президентски избори достигна връх в политическата си кариера с класирането на балотаж срещу Георги Първанов. През последните месеци той замени печелившия си образ на извънсистемен играч с този на
обикновен побойник
Не бяха посланици, не бяха джамии, не бяха цигани, не бяха панаири в парламента. Все по-натрапчивите слухове за любовната му авантюра в парламентарната група също никак не му помагат. Както и обвиненията за недотам правомерно изразходване на държавната субсидия на партията за лични цели.
Кой точно е левият кандидат?
В БСП се майтапят, че е най-добре да не уточняват много-много пред публиката кой е претендентът им за президент и кой – за вице. Защото е очевидно, че въпреки безспорната си биография, Ивайло Калфин има значително по-слаби шансове от народния любимец Стефан Данаилов. Ламбо дълго и публично се опъва на цялата партия, изнерви я и накрая мелодраматично и великодушно се съгласи все пак да е подгласник на Калфин. Хубаво, но червените баби си го искаха за титуляр.
Впрочем въпреки цялото продължително кандидат-президентско глезене, столетницата като че ли стои най-смислено в тази кампания. За разлика от ГЕРБ и техния кандидат Росен Плевнелиев, който е най-голямата загадка.
Какво се случи с този симпатичен,
приветлив и естествен човек?
Първо премиерът Бойко Борисов ни го поднесе сякаш от немай къде: „Аз съм най-подходящият, но засега и той ви стига”. Самият Плевнелиев вече седмици наред изглежда безкрайно учуден от всичко, което му се случва. Реди нищо незначещи клишета от типа: „Трябва да преминем към икономика на производството, но това не може да стане от днес за утре. Затова задачата на президента е да задава дългосрочно посоката и да гарантира, че независимо кой е на власт, ще се работи в една и съща посока”.
Моля?!
Експертът Плевнелиев изглежда напълно безпомощен в калъпа на политика Плевнелиев. А щабът на ГЕРБ съвсем не му помага с решението той да броди от село на село и от град на град за норматив и навсякъде за първи път да се сблъсква с „чудеса” като цехове за производство на табуретки и стари църкви, които за годините си вече би трябвало да е посетил поне веднъж. За капак собственият му шеф на щаб Цветан Цветанов го набута в грандиозен корупционен скандал, от който Плевнелиев не успя да излезе убедително.
Всичко това все по-сигурно го води към балотажа, вместо към пророкуваната победа от раз.
Едно е сигурно – след 30 октомври ще имаме нов президент. Остава ни само наивно да се надяваме, че той няма да управлява „Дондуков”№2 така, както се „бори” да го поеме – закъснял, по дънки и стари кецове.
