Ако си мислите, че само пълните хора се нуждаят от повече движения, не е вярно. Нещо повече - от нашата активност зависи не само доколко стройна е фигурата ни, но и нашето настроение, съобразителност и т.н. Ето няколко доказателства за това:
1. Стоим = губим калории
Ако стоим, ние натоварваме мускулите си много по-силно, отколкото ако седим. За 10 минути седене човек, тежащ 60 кг, изразходва 14,4 ккал, а за същото време стоене – 15,6 ккал. Ако тези 10 минути той прекара в хоризонтално положение, ще изгори само 10,2 ккал.
Ако човекът постоянно седи, възниква и т.нар. хипокинезия – недостатъчност от двигателна активност. От нея страда мускулната система, която практически атрофира и дори най-елементарното движение, например изкачването по стълбите, когато не работи асансьорът, ще ви се стори непосилно. Затова, ако постоянно работите седнали и не можете да се отделите от бюрото, опитайте се да прекарвате известно време поне изправени, пише zdrave.bg.
2. Скачаме = укрепваме костите
От мускулното бездействие страдат и костите. За да се опираме на скелета си, той трябва да бъде здрав. Например при бягане натоварването върху костната тъкан се равнява приблизително на 6 телесни маси и затова тогава костите са "принудени" да се укрепват.
Ако човек не се движи, на организмът му се струва, че скелетът не се нуждае от здравина. Костта става лека – тя губи калций. Дори да се опитвате да се храните напълно балансирано и да приемате допълнително минерални комплекси, те просто почти не се усвояват. И остеопорозата вече не е далеч.
3. Вървим = тренираме сърцето
Сърцето също е мускул, който се нуждае от тренировка. Болестите на 21 век – атеросклерозата и коронарната болест на сърцето - се пораждат в голяма степен от неподвижния начин на живот.
Първопричината за тези заболявания е отлагането на холестерол по стените на артериите. В кръвта има т.нар. съсирваща система, която ни спасява от кръвотечение. Тя "се включва" чрез контакт с чужда повърхност - например
в открита рана. Кръвта възприема холестеролната плака също като чуждо тяло, сгъстява се и образува тромб направо в съда. А това може да доведе до инфаркт, инсулт и др.
Отказването от холестерола в храната няма да спаси положението, защото без него организмът не може да произвежда някои хормони в това число и половите.
Така че движението е профилактика на атеросклерозата. Американската асоциация на медиците, занимаващи се с борба с атеросклерозата, препоръчва доста сериозни натоварвания: 5-6 път седмично фитнес упражнения с продължителност 30-40 минути с пулс не по-малко от 100 удара. Можете и да вървите, но с бодра стъпка – 1 км за 8-9 минути.
4. Движението на краката = люлеене на мозъка
В човешкия мозък има т.нар. център на ретикулярна информация, който няма определена функция и поддържа нивото на активност на централната нервна система. Експериментите с животни показват, че когато ретикулярната информация е изключена, животното заспива и е невъзможно да го събудим.
Тази система работи за сметка на нашите усещания и впечатления – когато виждаме, чуваме, докосваме нещо... При неподвижен начин на живот централната нервна система се нуждае от активиране. Оказва се, че ако се движим малко, ние не можем да мислим както трябва.
5. Работим с ръцете = спасяваме се от диабет
Захарният диабет е все по-широко разпространено заболяване. При диабет от 1 тип в организма няма инсулин, а при диабет от 2 тип – инсулин в кръвта има, но рецепторите на клетките не го възприемат. В резултат на това глюкозата не може де се придвижи от кръвта в мускулната и мастната тъкан и след ядене буквално се превръща в лепкав сироп.
Диабетът от 2 тип се лекува успешно с мускулно натоварване, съчетано с диета, тъй като постоянните тренировки способстват за повишаването на чувствителността на рецепторите към инсулина.
6. Бягаме = "възпитаваме" хормоните
Редовното и интензивно натоварване оказва влияние и на жлезите с вътрешна секреция. Първоначално по време на тренировките организмът изхвърля повече хормони, по-активно започват да работят хипофизата, надбъбречните и щитовидната жлеза. Сред това се изработват по-малко хормони, но затова пък нараства чувствителността на клетките към тях.
С натрупване на фитнес опит и при едно и също натоварване организмът започва да губи по-малко сили, отколкото преди. По този начин се увеличава потенциалът и икономичността на ендокринната система. Това се отнася и за всички други системи в организма.
7. Ядем, за да се движим, а не обратното
Движението и активността са невъзможни без енергията, която получаваме от храната. Можете ли да си представите диво животно, което постоянно яде? Основният проблем в дивата природа е именно гладът.
В продължение на хилядолетия у човека са се изработвали механизми за борба с него и едва преди около 100 години човекът е започнал да яде до насита и... дори да преяжда. Така че човешкият организъм просто не е свикнал да се бори с наднорменото количество калории – той както и в миналото се стреми да се нахрани колкото може повече, за да се запаси.
Съветът в това отношение е елементарен: ставайте от масата с леко чувство за глад. И тогава няма да страдате от сънливост и отпадналост! И разбира се, движете се!
