Докато България и Турция демонстрират стратегическо партньорство и говорят за нови енергийни коридори, сигурност по границите и икономическо сътрудничество, един договор продължава да тежи върху отношенията между двете държави. Споразумението с турската държавна компания „Боташ“ струва на България около 500 000 долара дневно според данни, изнесени от парламентарната комисия, разследвала сделката. Това означава над 180 млн. долара годишно разходи по договор, който и до днес остава обект на остри политически спорове.
Именно затова темата отново беше във фокуса на срещата между външните министри на България и Турция Велислава Петрова и Хакан Фидан в София.
Най-интересният момент от съвместния брифинг не беше свързан нито с миграцията, нито със сигурността в Черно море. Той дойде, когато турският външен министър разкри, че президентът Реджеп Тайип Ердоган лично е разпоредил казусът да бъде решен.
„Президентът ни е дал инструкции този въпрос да бъде разрешен в най-скоро време“, заяви Фидан.
Докато в България институциите продължават да търсят изход от спорния договор, в Анкара темата очевидно е достигнала най-високото държавно ниво.
Споразумението между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ беше подписано в началото на 2023 г. като инструмент за осигуряване на достъп до терминалите за втечнен природен газ на Турция след прекратяването на руските доставки.
Вместо да се превърне в символ на енергийната независимост, договорът постепенно се превърна в символ на една от най-оспорваните сделки в българската енергетика.
Основният проблем е, че България плаща такси за резервиран капацитет независимо дали използва пълния му обем.
Според изчисленията на парламентарната комисия това води до разходи от около половин милион долара дневно.
От българска страна министър Велислава Петрова опита да постави темата в по-широк контекст. Тя подчерта, че енергийното сътрудничество между София и Анкара не се изчерпва с договора с „Боташ“, а включва диверсификация на доставките, междусистемна свързаност и развитие на нови енергийни маршрути.
Това не е случайно. България има нужда от работещи отношения с Турция не само заради газа. Двете държави са ключови партньори по въпросите на миграцията, сигурността по външната граница на Европейския съюз, транспорта и регионалната свързаност.
От своя страна Фидан подчерта, че според Анкара отношенията между двете държави имат много по-голям потенциал от един-единствен договор.
„Ние сме на мнение, че отношенията между България и Турция имат капацитет за много по-големи и стратегически проекти“, заяви турският външен министър.
Зад дипломатичните формулировки обаче остава един неудобен въпрос – кой ще понесе цената на договора, ако не бъде постигнато по-изгодно решение.
За България това не е просто спор за технически параметри между две енергийни компании. Става дума за стотици милиони левове потенциални разходи, които в крайна сметка се отразяват върху държавните финанси и върху конкурентоспособността на българската енергетика.
Затова и изявлението на Фидан за инструкциите от Ердоган може да се разглежда като сигнал, че и Турция има интерес казусът да бъде приключен възможно най-бързо.
Засега обаче конкретно решение няма. Има само продължаващи преговори, политически обещания и договор, който всеки ден добавя нови разходи към сметката.
И докато София и Анкара търсят изход, цената продължава да расте.
