Светът забрани химическите оръжия преди век. След ужасите на Първата световна война международната общност стигна до извода, че има граници, които не бива да бъдат прекрачвани дори по време на война. Днес обаче Русия все по-открито поставя под въпрос този консенсус. Според украинските въоръжени сили от началото на пълномащабната инвазия са регистрирани около 13 000 случая на използване на химически агенти от руските войски по фронтовата линия. Данните се увеличават, а международната реакция остава ограничена.

Според експерта по стратегически комуникации и хибридни заплахи Любов Цибулска, основател и директор на украинската неправителствена организация Join Ukraine, международната общност подценява опасността. В текст за Kyiv Independent тя предупреждава, че ако няма по-решителен отговор, това, което днес изглежда като ограничена практика на фронта, може да се превърне в нова реалност за бъдещи конфликти.

Хиляди регистрирани случая

По данни на украинските въоръжени сили от началото на пълномащабната руска инвазия са регистрирани около 13 000 случая на използване на химически агенти на фронтовата линия. Броят продължава да нараства.

Още през април 2024 г. Държавният департамент на САЩ официално обвини Русия в използване на хлорпикрин срещу украински военнослужещи. Това е вещество, забранено съгласно Конвенцията за химическите оръжия.

Международни медии също съобщиха за системна употреба на подобни агенти. Според публикации руски подразделения ги използват, за да принудят украинските войници да напуснат укритията си, след което ги атакуват с конвенционални оръжия.

Тактика от миналия век

Тази тактика напомня методите, използвани по време на Първата световна война. Разликата е, че днес светът разполага с международни договори и механизми, които би трябвало да предотвратяват подобни действия.

Вместо това се наблюдава постепенно размиване на границите между допустимото и забраненото във войната.

Проблемът вече не е само в отделните случаи на употреба на химически вещества, а в риска те да бъдат възприети като ефективен и сравнително евтин инструмент на бойното поле.

От хлорпикрин до фосген

В рамките на изследователския проект „Breaking Russian Chemindustry“ украински анализатори са проучили няколко токсични вещества, които предизвикват особено безпокойство.

Сред тях е хлорпикринът – силно токсично вещество с дразнещо действие върху дихателната система. Високите концентрации могат да причинят тежки увреждания на белите дробове и дихателна недостатъчност.

Проучването разглежда и фосгена – едно от най-известните химически оръжия от Първата световна война. Неговата опасност се крие във факта, че симптомите често се проявяват часове след излагането, когато пораженията върху организма вече са сериозни.

Изследвани са още дифосген и трифосген, които също могат да бъдат използвани за получаване или освобождаване на фосген.

Най-голямото притеснение

Най-тревожният въпрос е как тези вещества достигат до фронтовата линия. Според наличните данни освен използването на индустриално произведени химикали, руски подразделения може да експериментират с производството на токсични агенти в полеви условия. Импровизирани съоръжения позволяват синтез на определени вещества от сравнително достъпни компоненти.

В съчетание с масовото използване на дронове това значително намалява необходимите ресурси и технологии за прилагането на химически средства на бойното поле.

Слабо санкционирана индустрия

Зад проблема стои и мащабна индустриална база. Според изследването през 2024 г. са били идентифицирани 162 предприятия, които произвеждат или доставят суровини за синтез на токсични вещества.

От тях 81 са имали връзки с руския военно-промишлен комплекс. Въпреки това санкции са били наложени само на малка част от тях.

Към началото на 2026 г. ситуацията остава сходна. Международният натиск върху сектора продължава да бъде ограничен въпреки наличните данни за потенциалната му роля във военните програми на Русия.

„Сивата зона“ на химическата индустрия

Основният проблем е, че химическата индустрия трудно може да бъде разделена на изцяло гражданска и изцяло военна.

Много предприятия официално произвеждат продукти за цивилния пазар, но разполагат с технологии и мощности, които при необходимост могат да бъдат използвани и за военни цели.

Затова компаниите с подобен профил трябва да бъдат наблюдавани много по-внимателно, дори когато връзките им с военното производство все още не са напълно доказани.

Рискът от нормализиране

Основното предупреждение е, че използването на химически агенти не трябва да бъде разглеждано като проблем единствено на войната срещу Украйна.

Международната система реагира твърде бавно и често едва след като нарушенията вече са се превърнали в установена практика. Ако това продължи, съществува риск химическите оръжия постепенно да се върнат като част от арсенала на съвременните конфликти.

„Това, което днес изглежда като експеримент, утре може да се превърне в норма“, предупреждава авторката.

Тъкмо затова въпросът вече не е само украински. Той е изпитание за способността на международната общност да защити една от най-важните забрани, наложени след трагедиите на XX век.