Бурното кредитиране създава фалшиво усещане за забогатяване на домакинствата
През 2025 г. брутното богатство на домакинствата в България се е увеличило със 71 млрд. евро (14.6%) и вече надхвърля 1 трилион лева (конкретната стойност е 1.085247 трилиона лева) или 554,87 млрд. евро.
Това показва тазгодишното изследване на Индекса на богатството на българите, представено от икономистите от ЕКИП.
Индексът проследява развитието на активите, които българските домакинства притежават, спестяват и инвестират. Той разглежда както брутното богатство — номиналната стойност на активите, така и нетното богатство — активите след приспадане на пасивите, основно жилищните кредити.
Около 75% от общото богатство на българските домакинства е стойността на жилищата им, посочват авторите на изследването. Повишението на цените на недвижимите имоти е и основната причина за „забогатяването“ на българските домакинства. През 2025 г. стойността на жилищата у нас се е увеличила с 59 млрд. евро (16.4%).
„Имотите предпазиха голяма част от българите през последните 11 години, но този модел има и цена. Хората със собствено жилище участваха в ръста на богатството, докато младите домакинства и хората без имот срещат все по-труден достъп до собствен дом“, коментира Макс Баклаян.
В същото време финансовите активи на домакинствата възлизат на около 98 млрд. евро. Най-голям дял в тях имат депозитите и парите в брой — около 41%, или приблизително 56 млрд. евро. Специфична тенденция миналата година е намалението на банкнотите и монетите в обращение на домакинствата с 890 млн. лв. или цели 43%. Заради въвеждането на еврото тази сума основно бе внесена по сметки в търговските банки, които продължават в голямата си част да държат лихвите по спестяванията на нулеви нива.
Инвестициите са едва около 5% от финансовите активи на българските домакинства, макар да се наблюдава положителен ръст при акциите, котирани на фондовата борса, в търсене на по-голяма доходност в сравнение с банковите депозити.
„Българинът държи приблизително 80% от БВП на страната в банкови депозити и кеш. При текущите трендове на инфлацията това създава реален риск за спестяванията, защото номиналното натрупване не винаги означава запазване на покупателната способност“, допълни Макс Баклаян.
Така 90% от нетното забогатяване през 2025 г. се дължи на поскъпването на жилищата – ипотечният кредит расте, вдига цената на имотите и създава фалшиво усещане за забогатяване, посочват от ЕКИП.
Кредитите са новосъздадени пари и водят до инфлация, труден достъп до жилища и разширяващи се неравенства, коментират авторите на изследването.
