22 °C

България в омагьосания кръг на бедствията: защо е така

Колко голям басейн могат да напълнят милионите, които българската държава отпуска без резултат от 2005-та насам за язовири, почистване на речни корита и аварийни ремонти? Прокуратурата би могла да реши тази задача - стига да намери тръбите, които пълнят басейна на корупцията.

А докато това се случи, няма да има отговор на въпроса природата ли е по-виновна или човешката алчност и управленска безотговорност. И отчаяни хора все ще разказват как пороите не просто са наводнили мазетата, а са заличили труда на цял един живот - домовете им.

Бедствено положение

Поредните големи наводнения доведоха до бедствено положение, този път в цялата област Габрово и общини във Велико Търново и Ловеч. Министерството на околната среда и водите е разработило плановеза управление на риска от наводнения 2022-2027, но поредицата бедствия показа, че всичко си остава на хартия. Въпреки че плановете съдържат карти на риска, сценарии за наводнения, ранно предупреждение, управление на язовири, мерки за защита на населението, наблюдение и контрол. В Дунавския район за басейново управление, който включва и Габрово, и Велико Търново, река Янтра е определена като рисков водосбор.

Бедствено положение във Велико Търново   Снимка: BGNES

Само два месеца преди наводненията - през март тази година, община Габрово подава проектза 2,251 млн. евро за укрепване на Янтра и защита от наводнения. В него са предвидени реконструкция на коритото, стабилизиране на ерозирали участъци и др.

Как се справи новата власт

На 22 май в Габрово обаче се изляха 52,58 л/кв.м, а на връх Ботев над града почти два пъти повече и макар още да няма обявена оценка на щетите, със сигурност ще са в пъти по-големи. От община Габрово съобщиха за щети по пътища, разрушен пешеходен мост, свлачища, затлачени дерета, наводнени сгради и улици.

Дали защото наводненията дойдоха в почивните дни около 24 май, дали защото засегнатите райони се управляват от кметове на ГЕРБ, но министри на терен нямаше. За разлика от септември 2022 г., когато като президент посети пострадалите от пороите карловски села, сега премиерът Румен Радев не се появи.

Отговорността падна върху новоназначените областни управители. Ловешкият - Пламен Христов, доскоро кореспондент на БНР, и великотърновският Марин Богомилов, който идва от селскостопанска кооперация, се оказаха в първата си голяма криза. Единствено областният управител на Габрово Кристина Сидорова има опит на тази позиция. А министърът на вътрешните работи Демерджиев изпрати съветника си Никола Николов да помага. Николов е дългогодишен директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В неделния следобед на 24 май пресцентърът на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията (МИИИ) разпространи съобщение, в което вицепремиерът Александър Пулев отчита „отлична координация с министрите на енергетиката и регионалното развитие и с останалите колеги министри под ръководството на премиера“.

Язовир „Александър Стамболийски“ е бил изпуснат, за да не прелее, тъй като почти е стигнал полезния си обем, също и язовир Сопот. Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ и агенцията за метрологичен надзор са били ангажирани с обезопасяването на язовирите „Каленик“ край Угърчин и „Сеферчер“ в Габровско.

При язовир „Каленик“ е възникнал сериозен проблем заради строежа на магистрала „Хемус“, тъй като се е образувал т.нар. „втори малък язовир“ под истинския поради проблеми с тръбите и с отводняването на терена на строежа. Екипи на държавното предприятие за язовирите и „Автомагистрали“ са разчистили участъка, за да освободят пътя на водата и да намалят риска от преливане.

Днес трима министри ще отидат на място в един от пострадалите райони - Севлиево, където пороят е отнесъл 87 метра водопровод. Регионалният министър Иван Шишков, социалният - Наталия Ефремова, и на земеделието Пламен Абровски, ще проверят как върви възстановяването му. Дотогава хората от Севлиево и още шест села разчитат на водоноски.

Накъде след бедствието

След всяко от тежките наводнения през 2005, 2014, 2022 и 2023 властите приемаха документи, планове и даваха обещания. Но на четвъртата година от бедствието в карловските села още не са пуснати в експлоатация четири от разрушените общо 13 моста, в т.ч. и най-сложното съоръжение - между Слатина и Розино. Заради него пътят на местните хора се удължава с над 15 км.

В Габрово разчистват наносите от придошлите води   Снимка: BGNES

След потопа по Южното Черноморие през 2023 най-засегнатата община беше Царево, а заради придошлата река Черна загинаха четирима души и беше разрушена инфраструктура. Оказа се, че 43 милиона леване са били достатъчни на местната власт - макар че бяха обещани до 30 милиона- за възстановяване след пораженията. През октомври 2025 г. река Черна отново преля и общината обяви, че ще се заеме с проектиране на бетонно корито, което да бъде удълбочено, за да поеме водите.

Но какво ще се случи, ако водите от Странджа отново вдигнат нивото ѝ? Пътят е ясен - ще последват нови искания до междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. А за да получат средства от нея, кметовете по стара традиция търсят подкрепа сред партии и депутати.

Властите предпочитат да раздават пари, но не и да нарушат нечии интереси

В този омагьосан кръг се въртят местна власт и министерства при всяко природно бедствие. Но продължават да се коригират реки и да се строи в разливни зони, да се обезлесяват големи площи, да не се почистват корита и дерета, да не се поддържат язовири. За която и да е власт е много по-лесно да раздаде по малко пари на пострадалите, но не и да наруши нечии интереси - на наематели на язовири, фирми за дърводобив, на бетониралите Черноморието.

Сега хората, чието имущество е пострадало, имат право на помощ до трикратния размер на линията на бедност -  тоест до 1171 евро. С тези пари едно домакинство може да си купи два до три уреда от среден клас. Ако пострадалото жилище е единствено за семейството, имат право на още 1550 евро.

„И в бъдеще ще имаме подобни предизвикателства, трябва да се мисли за екипи за аварийна превенция“, беше казал президентът Радев през 2022 г. Сега като министър-председател може да го направи.

А прокуратурата да се научи да решава задачи с тръби и басейни.


Емилия Милчева

 

Източник: http://www.dw.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини