Бюджет 2026 се очертава като първото голямо изпитание пред управлението на Румен Радев и едновременно с това – първият финансов план на страната след влизането в еврозоната. Това поставя бъдещия кабинет сложна позиция: от една страна трябва да ограничи растящия дефицит и дълг, а от друга – да избегне политическия риск от по-сериозно ограничаване на разходите.

Процедурно приемането на бюджета изглежда предрешено. При наличието на ясно парламентарно мнозинство истинският спор няма да бъде в пленарната зала, а още преди това – в преговорите между управляващите и отделните сектори, които ще настояват за запазване или увеличение на финансирането си.

Така Бюджет 2026 постепенно се превръща не просто във финансов документ, а в първия ясен сигнал каква икономическа политика ще следва следващата власт.

След години на кризи и „аварийни“ бюджети

Последните няколко години промениха изцяло начина, по който изглеждат публичните финанси в България. Пандемията, енергийната криза, високата инфлация и честите политически сътресения доведоха до поредица от бюджети, в които фокусът беше поставен върху бързото увеличаване на разходите.

Пенсии, компенсации за ток, ръст на заплати в публичния сектор, социални плащания и секторни политики постепенно увеличиха постоянната тежест върху бюджета.

Така държавата започна да влиза в нова фаза – разходите вече не растат временно заради криза, а трайно.

Именно това обяснява защо темата за Бюджет 2026 е много по-чувствителна в сравнение с предишни години. Ако доскоро високата инфлация и икономическият ръст позволяваха приходите да компенсират по-голямото харчене, сега пространството за подобен модел започва да се свива.

Големият въпрос е разходната част

През последните месеци управляващите поставят основен акцент върху по-добрата събираемост на приходите, ограничаването на злоупотребите и контрола върху обществените поръчки.

Но според икономисти основният проблем постепенно се измества към разходната част на бюджета.

Причината е, че през последните години бяха натрупани редица автоматични механизми за увеличение на разходите – при пенсии, минимална работна заплата и възнаграждения в публичния сектор. Част от тези механизми са обвързани със средната заплата или инфлацията, което прави бюджета все по-негъвкав.

На практика това означава, че дори без нови политики държавните разходи продължават да растат.

Именно тук се очаква и най-трудният политически избор – дали да се запази настоящият темп на увеличение на разходите, или да започне постепенно ограничаване на ръста им.

Еврозоната променя залога

Бюджет 2026 ще бъде и първият финансов план след влизането на България в еврозоната. Това автоматично поставя страната под много по-внимателно наблюдение от европейските институции и финансовите пазари.

Макар правилата за дефицит и дълг да важат за всички държави в ЕС, страните в еврозоната традиционно са под по-силен натиск да поддържат предвидима фискална политика.

Затова и дебатът около бюджета няма да бъде само вътрешнополитически. Инвеститорите и европейските партньори ще следят дали България успява да овладее растящите разходи без рязка промяна на данъчния модел и без риск от по-сериозно влошаване на дефицита.

На този фон дори теми като ръста на заплатите в администрацията, капиталовите разходи или механизмите за индексация на пенсиите започват да имат много по-голямо значение от чисто социалния им ефект.

Между политическия комфорт и фискалната дисциплина

Засега сигналите от управляващите са, че не се обсъждат нови данъци и ще се търси баланс чрез по-добра събираемост и преглед на част от разходите. Въпросът е дали подобен подход ще бъде достатъчен.

Икономисти предупреждават, че ако разходите продължат да растат по-бързо от приходите, държавата постепенно ще бъде принудена или да увеличава дълга, или да премине към по-болезнени ограничения в следващите години.

Примерите в региона вече съществуват. Румъния продължава да се бори с висок дефицит и натиск за фискална консолидация. Словакия и Унгария също изпитват трудности при ограничаването на разходите след години на по-агресивна бюджетна политика.

Възможен ли е баланс

Засега сигналите от управляващите са, че не се обсъжда промяна на данъчния модел и ще се търси по-добра събираемост, ограничаване на неефективни разходи и по-строг контрол върху обществените средства.

Въпросът е дали това ще бъде достатъчно, ако ръстът на разходите продължи да изпреварва приходите.

Именно тук ще бъде и същинският тест за бъдещото управление. Ако кабинетът избере по-консервативен бюджет с ограничаване на разходите и по-бавен ръст на доходите в публичния сектор, това вероятно ще означава по-голям политически натиск още в първите месеци на управлението, но и опит за връщане към по-устойчива фискална рамка.

Обратният сценарий – запазване на високия темп на разходи и избягване на по-трудни ограничения – би дал по-краткосрочен политически комфорт, но и риск дефицитът и нуждата от нов дълг постепенно да се превърнат в основен проблем още през следващите няколко бюджета.

Точно затова Бюджет 2026 вероятно ще бъде първият реален тест дали следващото управление е готово да премине от политика на постоянно разширяване на разходите към по-предвидима и устойчива бюджетна рамка.