Сутринта на 28 февруари 2026 Израел и Съединените щати започнаха мащабна военна операция срещу Иран. Серия от удари бяха насочени към десетки цели в Ислямската република, в резултат на което беше убит върховният лидер на Иран - аятолах Али Хаменей, както и значителна част от иранското ръководство.
Противоборстващите си сили атакуват взаимно своите военни бази, като под ударите попадат и граждански обекти. Въоръженият конфликт продължава и днес по ужесточаваща се крива. Рисковете, причинени от тази открита агресия са сериозни и представляват заплаха не само за региона, но за целия свят.
В настоящата статия ще се опитам да представя накратко по-същественото от позициите и ролята на една от трите глобални сили днес - Китайската народна република, на базата на открити източници, публикувани на Запад.
Мястото на Иран в международната общност в съвременните условия
За да разберем ключовите геополитически и геоикономически условия, в рамките на които започна нападението срещу Иран, трябва да си припомним, къде се намира тази страна в международеп план. От една страна, тя е член на БРИКС (BRICS). Первоначалният състав на тази основана през 2006 организация е Бразилия, Русия, Индия и Китай. През 2011 към групата се присъедини Южна Африка. Към 1 януари 2024 пълноправни членове станаха следните държави: Иран, Египет, Обединени арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия и Етиопия. Ключовите цели и задачи, които си поставя БРИКС, са: укрепване на многоцентричен световен ред; създаване на алтернативи на западните финансови институции (МВФ, Световна банка); развитие на разплащания в национални валути и намаляване на зависимостта от долара; разширяване на икономическото сътрудничество: търговия, инвестиции, инфраструктурни проекти; координиране на позициите по глобални въпроси (климат, енергетика, продоволствена сигурност).
От друга страна, Иран е част от Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) като регионална международна организация. Тя е основана е през 2001 в Шанхай. Иран става пълноправен член през 2023. Първоначалните и цели са: борба с тероризма, сепаратизма и екстремизма (т. нар. „три шанхайски заплахи“); укрепване на взаимното доверие и добросъседските отношения; осигуряване на мир, сигурност и стабилност в региона.
Настоящите сфери на дейност на ШОС включват:
Сигурност: Координация на разузнавателните служби, съвместни антитерористични учения, борба с трафика на наркотици и киберпрестъпността;
Икономика: Развитие на търговски отношения, транспортни коридори (включително проекта Север-Юг) и енергийни проекти;
Хуманитарно сътрудничество: Образование, наука, култура, туризъм и околна среда;
Международна политика: Координиране на позициите на световната сцена, насърчаване на принципите на многополярността.
В допълнение, следва да се каже, че през 2021 Китай сключва споразумение с Иран във връзка с реализацията на инициативата „Един пояс, един път“ (EПЕП) в Близкия изток.
Официалните и неофициални реакции на Китай на агресията на САЩ и Израел срещу Иран
В началото на март 2026 реакцията на Китай на съвместните военни удари на САЩ и Израел срещу Иран преминава от първоначална предпазливост към силно дипломатическо осъждане, особено след съобщенията за убийства на високопоставени лица и жертви сред цивилното население.
Така например, министърът на външните работи Уан И и говорителите на Министерството на външните работи официално осъждат ударите като „тежко нарушение на международното право“. По-конкретно, Пекин твърдо се противопоставя и остро осъжда убийството на върховния лидер на Иран Али Хаменей, наричайки го „хегемонистичен акт“.
От друга страна, постоянният представител на Китай в ООН, Фу Цун, заявява пред Съвета за сигурност на ООН, че действията на САЩ и Израел не са били разрешени от Съвета и по този начин са в нарушение на Устава на ООН.
В тази връзка Пекин призовава за „незабавно прекратяване на военните операции“ и връщане към диалога. Уан И предлага позиция от три точки: спиране на военните операции, връщане към преговори и противопоставяне на едностранни действия.
В същото време Китай евакуира над 3000 свои граждани от Иран. Длъжностни лица също подчертават, че Ормузкият проток трябва да остане безопасен за международната търговия, което отразява зависимостта на Китай от енергийните доставки от Близкия изток.
Предвид това дипломатическото посредничество на Китай се ангажира със „совалкова дипломация“, като неговият пратеник за Близкия изток Джай Джун посещава регионални партньори като Бахрейн, за да настоява за деескалация.
Несъмнено в Китай е налице и публична, макар и неофициална реакция. Тя представлява смесица от неофициални академични и експертни мнения и граждански дискусии. Учени, като Шен И от университета Фудан, публично критикуват подхода на САЩ, твърдейки, че Вашингтон е влязъл в този конфликт без адекватна подготовка, в сравнение с предишни свои кампании. Експерти като Виктор Гао предупреждават, че макар Китай да уважава суверенитета на Иран, той е загрижен предимно за регионалната стабилност и предотвратяването на прозападна промяна на режима, която би могла да наруши дългосрочните му интереси.
Що се отнася до публичния дискурс, онлайн дебатите в Китай обикновено се разделят на две категории:
Антихегемонистични настроения: голяма част от обществеността разглежда ударите като „едностранен тормоз“ от страна на САЩ и Израел;
Прагматична загриженост: съществува широко разпространена загриженост относно икономическото въздействие, по-специално от покачващите се цени на петрола и потенциалното нарушаване на проектите по линия на инициативата „Един пояс, един път“ в региона.
Заедно с това следва да отбележа, че някои „китайски наблюдатели“ и неофициални коментатори предполагат, че макар Пекин на думи да подкрепя Техеран, реалната му подкрепа е ограничена. Тя е ограничена от желанието му да управлява отношенията си със САЩ, особено преди срещите на високо ниво между двете суперсили.Въпросът е, доколко мненията на такива наблюдатели са меродавни, тъй като определено съществува специфична реалност. Реалност, която трябва да остава в сянка.Това е особено вярно в ситуации на остри геополитически напрежения и военни конфликти.
Относно високотехнологичното участие на Китай във войната
Тъй като, по разбираеми причини, Китай предпочита да не разкрива, как и по какъв начин помага на Иран, картината на тази подкрепа може да бъда очертана въз основа на открити публикации в западната преса. В случая ще цитирам статия в «Modern Diplomacy EU» от 10 март 2026, озаглавена «Как китайските технологични фирми на НОАК използват изкуствен интелект (ИИ) и данни от танкери, за да маскират ходовете на иранските военни (How Chinese PLA Tech Firms Use AI and Tanker Ship Data to Mask Iranian Military Moves). Автор на статията е младата, но вече популярна д-р Надя Хелми Тя е доцент по политически науки във факултета по политика и икономика на Университет Бени Суеф – Египет и експерт по китайската политика, китайско-израелските отношения и азиатската проблематика. Освен това е гостуващ старши изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания (CMES) на Университет Лунд, Швеция, където е директор на отдела за изследвания на Южна и Източна Азия.
Според д-р Хелми, китайската корпорация за електронни технологии Convention and Technology Corporation of China (CETC), т.е. Корпорация за конвенции и технологии на Китай (по-нататък ще използвам абревиатурата ККТК) е ключов стълб в непряката технологична и военна подкрепа, която Пекин предоставя на Иран в конфронтацията му със Съединените щати и Израел. В качеството си на китайски държавен гигант, специализиран в сферата на отбранителната електроника, ККТК играе ключова роля в укрепването на стратегическата дълбочина на Иран по няколко начина.
Най-важната роля на ККТК в настоящия конфликт между Израел, Съединените щати и Иран е сврзана с подобряване точността на иранските ракети. Електронните компоненти, произведени от ККТК, като усъвършенствани чипове и процесори например, допринасят за повишаване на точността на иранските балистични ракети. Тази подкрепа прави иранските атаки по-смъртоносни и по-трудни за пресичане от американските и израелските системи за противовъздушна отбрана;
Технологиите на ККТК позволяват многоплатформено насочване чрез свързване на сухопътни платформи, надводни кораби и подводници, формиращи единна огнева мрежа. Платформа в задната част може да изстреля ракетата, докато предна платформа (разположена по-близо до целта) извършва окончателното насочване. Тази дейност попада в рамките на китайската стратегия за „военно-цивилно сливане“, която има за цел да размие границите между технологичните иновации, търговските и напредналите военни приложения;
Компанията използва сложни симулации на движението на корабите и условията на околната среда, позволявайки на командирите да тестват и променят сценариите за атака в реално време въз основа на данните от наблюденията. ККТК работи върху сливането на данни чрез интегриране на военни, бойни и офанзивни полеви данни чрез съвременни технологии. Тук данните от сателити, дронове и наземни радари са свързани чрез единна командна система, поддържана от изкуствен интелект (ИИ), намалявайки „мъглата на войната“ и позволявайки прецизно насочване на крилати и балистични ракети;
ККТК разработва тактики за „измама“ и „насищане“. Тези усъвършенствани китайски военни тактики целят да въвлекат вражеските разузнавателни агенции в предвидими реакционни цикли и да затрупат системите за наблюдение с информация, като по този начин гарантират успеха на едновременните ракетни удари. Това подпомага процеса на „интеграция на военните полеви данни“, допринасяйки за свързването на военноморските сензори с платформи за изстрелване на ракети, осигурявайки висока точност и синхронизирано време на удари от различни ъгли;
Най-забележителната характеристика на китайския технологичен подход е разработването на тактики за «роякови атаки». ККТК се фокусира върху разработването на софтуер, способен да координира стотици платформи едновременно, за да преодолее вражеската отбрана, например на ударни групи от самолетоносачи, с координирани атаки, осъщестявани едновременно от различни посоки. Китайската компания за електронни технологии ККТК работи и по разработването на «цифрови близнаци» (виртуален модел в реално време, който точно репликира физически обект, процес или система – б.р.).
В заключение ще отбележа, че от всичко казано по-горе се налага изводът, че Иран не е сам в отразяване на агресията на САЩ и Израел. При това ще трябва да добавя че не само Китай, но и Руската Федерация, оказват непряка, но високотехнологична подкрепа на Техеран в усилията му да съхрани своя суверенитет и национална независимост.
Нако Стефанов
*Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”
сп.Геополитика
