БНБ очерта три възможни сценария за развитието на горивната криза в анализ за отражението на конфликта в Близкия изток върху българската икономика – базисен, неблагоприятен и силно неблагоприятен. Според оценката при по-сериозно влошаване на ситуацията съществува реален риск от ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж.
В базисния сценарий се приема, че икономическите условия ще се развиват според очакванията към март 2026 г. При него инфлацията в България се прогнозира да достигне 3,7% през 2026 г., след което постепенно да се забави до около 3,2% през следващите две години. Очаква се икономиката да нарасне с около 3% през 2026 г., а след това растежът леко да се забави. В този вариант цените на петрола, газа и електроенергията достигат пик около средата на 2026 г., след което постепенно се понижават.
Неблагоприятният сценарий разглежда временно затруднение на около 40% от доставките на петрол и втечнен газ през Ормузкия проток през второто тримесечие на 2026 г. В този случай инфлацията се ускорява допълнително, като най-силен ефект се наблюдава през 2027 г., когато поскъпването се пренася и върху храните и другите стоки. Икономическият растеж първоначално се забавя, но впоследствие частично се възстановява.
При силно неблагоприятния сценарий се предвижда прекъсване на около 60% от доставките през Ормузкия проток, както и щети по енергийната инфраструктура, което удължава кризата. В този случай инфлацията нараства значително по-рязко през целия период, а икономическият растеж се понижава по-осезаемо. Макар да се отчита известно възстановяване в по-късен етап, нивото на икономическата активност остава под това в базисния сценарий.
