ЕС ускорява изграждането на собствена платежна инфраструктура чрез WERO, дигитално евро и експресни преводи, като по този начин рязко ще намали картовите плащания в еврозоната през Visa и Mastercard - фрагментация, която струва до €500 млрд. годишно
Европейският съюз навлиза в решаващ етап от усилията си да намали зависимостта си от американските платежни гиганти Visa и Mastercard. Въпросът вече не се свежда до пазарна конкуренция или технологично удобство, а до стратегическа автономия, контрол върху данните и икономическа устойчивост. Както отбелязва Euronews, Европа рискува да загуби последните си инструменти за финансова независимост, ако не изгради мащабна собствена алтернатива.
В момента близо 47% от стойността на картовите плащания в еврозоната преминава през Visa и Mastercard. Това означава, че почти половината от потребителските разплащания в ЕС разчитат на инфраструктура, контролирана извън континента. Дълги години това се възприемаше като символ на глобализирана ефективност. Днес, в условията на нарастващо геополитическо напрежение и непредсказуемост в трансатлантическите отношения, зависимостта се разглежда като стратегическа уязвимост.
През 2024 г. в Германия стартира WERO – първият паневропейски дигитален портфейл и система за незабавни person-to-person плащания, създадени от частния сектор. Проектът е разработен от European Payment Initiative (EPI), консорциум от водещи европейски банки и финансови институции. Амбицията е до 2027 г. WERO да се превърне в пълноценна алтернатива на американските картови мрежи.
Платформата позволява директни преводи от сметка към сметка чрез мобилен номер, имейл адрес или QR код, без използване на традиционните картови схеми. След първоначалното въвеждане в Германия, Франция и Белгия, системата постепенно се разширява към електронна търговия и онлайн плащания. Според ръководството на EPI целта е не просто да се създаде нова услуга, а да се завърши архитектурата на европейския платежен суверенитет чрез мащабируема инфраструктура, способна да обхване целия единен пазар.
Темата за автономията не е теоретична. През март 2022 г., след руската инвазия в Украйна, Visa и Mastercard прекратиха операциите си в Русия, което доведе до внезапно прекъсване на достъпа до международната финансова система. В следващите години САЩ наложиха вторични санкции на над 300 банки в Китай, Турция, ОАЕ и Централна Азия за подпомагане на заобикалянето на ограниченията срещу Русия и Иран.
Тези примери показаха, че платежната инфраструктура може да бъде използвана като инструмент за икономически натиск. Именно това засилва тревогите в Брюксел. Председателят на European Central Bank нееднократно подчертава, че зависимостта от чужди платежни схеми е въпрос на европейски суверенитет. В Европейския парламент дори се появиха призиви за създаване на „Airbus на европейските платежни системи“ – силна, стратегическа индустриална инициатива, която да балансира американското влияние.
Освен геополитическия риск съществува и чисто икономическо измерение. Европейските търговци плащат приблизително 3 милиарда евро годишно само под формата на такси за приемане на дебитни карти от чуждестранни клиенти. В същото време плащанията стават все по-скъпи както за бизнеса, така и за потребителите, въпреки съществуването на SEPA.
По-широкият проблем е фрагментацията на единния пазар. Националните решения често не са оперативно съвместими, което ограничава мащаба и иновациите. Според оценки, цитирани от Euronews, общата фрагментация на пазара – включително в сферата на плащанията – може да струва до 500 милиарда евро годишно от БВП на ЕС. Това е не само финансов, но и стратегически пропуск.
Паралелно с WERO ЕС развива и регулаторна и инфраструктурна основа за независими плащания. Регламентът за незабавни плащания, влязъл в сила през април 2024 г., задължава банките в еврозоната да предлагат моментални преводи на същата цена като стандартните трансакции. Системата TIPS, управлявана от Европейската централна банка, позволява сетълмент в реално време в централнобанкови пари 24 часа в денонощието.
Към това се добавя и проектът за дигитално евро, обявен през 2020 г., който цели да осигури електронна форма на централнобанкови пари за ежедневни плащания. Идеята е публичните и частните инициативи да работят в синергия, а не да се конкурират помежду си. Публично-частното партньорство се разглежда като ключ към възстановяване на европейската финансова автономия.
Въпреки стратегическата подкрепа, успехът на WERO не е гарантиран. За да се конкурира с Visa и Mastercard, системата трябва да бъде икономически изгодна за търговците, удобна за потребителите, защитена от измами и снабдена с ефективни механизми за разрешаване на спорове. Европа не цели да елиминира американските оператори, а да създаде реална алтернатива, която да увеличи конкуренцията и устойчивостта.
Ако Visa и Mastercard внезапно прекратят операциите си в ЕС, картите ще спрат да работят, дигиталните портфейли ще бъдат блокирани, а онлайн търговията ще се сблъска с масивни затруднения. Този сценарий остава хипотетичен, но самата му възможност ускорява европейските усилия.
Днес въпросът не е дали Европа може да създаде собствена платежна система, а дали ще го направи навреме. В епоха, в която контролът върху данните, финансовите потоци и технологичната инфраструктура се превръща в инструмент на геополитика, платежният суверенитет се оказва част от икономическата сигурност на континента.
Мая Буюклиева
