Юлиана Методиева: Доц. Ана Джумалиева, как ще коментирате решението на обновената* като състав и председател Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за прекратяване на производство по Вашето самосезиране във връзка с разрушените къщи в кв. Захарна фабрика? Вие квалифицирате това нарушение на човешките права на живеещите там роми като „проява на множествена дискриминация по признак „етническа принадлежност“.

Ана Джумалиева: Докато бях в мандат и изпълнявах длъжността „председател“ на Комисията за защита от дискриминация на Република България се случиха тези много тревожни и неприятни събития за една част от ромската общност, а именно събарянето на постройки в „Захарна фабрика“. Аз, разбира се, като член на Комисията тогава, предприех действия и внесох доклад за самосезиране(16 април 2025). Докладът за самосезиране беше разгледан от пленарния състав, т.е. от целия деветчленен състав на КЗД. Задейства се производството пред Комисията. От 8 май 2025 не съм вече председател на КЗД. Има избран нов състав, като председателят, заместник-председателят и 3-ма от членовете се избират от Народното събрание, а другата част са от квотата на Президента.

Аз получих това решение от Комисията на 7 ноември 2025. Бях доста смутена(отбелязвам, че продължавам да се занимавам с тези въпроси на европейско ниво).  Първо, в самото решение има обяснение от рода на това, че формално изготвеният доклад за самосезиране е „без ясно изразено съдържание“, не е твърдяно нарушение на закона и че „липсват конкретни данни“ от медийните материали.

Искам да подчертая, че Комисията за защита от дискриминация е институция, призвана да защитава правата на всички български граждани — подчертавам, на абсолютно всички граждани и лица, които се намират на територията на Република България. Считам, че това самосезиране беше изключително необходимо в онзи момент. Първо, защото сме Комисия за защита от дискриминация.

Второ, към България имаше упреци, включително имаше запитване и към изпълнителната власт, съответно от тях към Комисията. Ние всъщност изпратихме нашето решение, че сме се самосезирали, защото имаше въпроси, зададени от Европа по този тревожен случай.

 Само да уточним, Европейският съд по правата на човека(ЕСПЧ) беше наложил временни мерки за спиране на събарянето на къщите?След това Вие, Ана Джумалиева като председател на КЗД, се самосезирахте?

Ана Джумалиева: Да, точно така. Стигна се дотам, че беше сезиран Съдът по правата на човека и се наложиха тези временни мерки, докато държавата осигури настаняване на ромите.  Веднага искам да подчертая, че докладчикът имаше достатъчно време, за да събере доказателства. Освен това решението за самосезиране е взето не само от мен, а от пленарния 9-членен състав на КЗД. В решението за прекратяване, което получих се обяснява как аз вече не съм в качеството си на председател и това е основният им аргумент за прекратяване на производството.

Прави впечатление, че на новия състав на Комисията му отнема прекалено дълго време, за да прекрати прозводството. КЗД изследва казуса до 4 ноември, при положение, че мандатът им започна в началото на месец май.

Аз нямам цялата преписка, така че не мога да твърдя какво точно са изследвали, но се оказва, че на тях явно не им е известно, че е имало такова събаряне на къщи, при това силно отразено от медиите. При положение, че цяла Европа разбра и случаят беше отнесен както вече казах, до Европейският съд по правата на човека и имаше запитвания към българската държава, това е меко казано, проблематично.

Освен това трябва да кажем, че производството пред КЗД не е толкова формално, колкото в съда. И то с оглед на това, че дори хората могат сами да се представляват пред Комисията — да не забравяме служебното начало. Къде е служебното начало в случая?

Комисията трябва да ги подпомага в цялата тази дейност. Другото, което искам да кажа, е, че деветчленният състав на Комисията е този, който взема решението. В закона се казва, че се внася доклад за самосезиране, но цялата Комисия — пленарният състав от девет члена — са тези, които са гласували, че трябва да се самосезираме!

Буди абсолютно недоумение фактът, че се оценява доклада за самосезиране като „бланкетен“. Производството е образувано — забележете — при наличие на материална компетентност, която впоследствие е отпаднала поради промяна на статута на самосезиралия се член. Но това не означава, че като сменим един член или един министър, ще закрием държавата или институцията!

Следващото изречение, че един вид, сега вече съм частно лице. Забележете: „в разглеждания случай този, който самосезира (т.е. това съм аз), е направил личен акт като председател на Комисията в разглеждания период, който председател е упражнил правомощията си в рамките на мандата и в качеството си на лице“. Получава се шизофренна ситуация. Същевременно съм го направила като личен акт… Вижте, вярно е, че съм от ромски произход, но това не е личен акт, защото не е разрушена моята къща или апартаментът, в който живея, а съм го направила в качеството си на председател.

И по-надолу продължават отново да обясняват, че е отпаднала активната ми легитимация. Да, но към момента на самосезиране, когато съм внесла този доклад в Комисията, аз съм била и председател, и член на Комисията, а решението за самосезиране не е едноличен акт на председателя, а както вече подчертах на колективния орган КЗД, който продължава да съществува и към момента, макар в различен персонален състав.

Има нещо странно в този случай. Съставът разглежда преписката в закрито заседание, при положение че заседанията по принцип са открити и само в определени случаи са закрити. И на едно привидно основание прекратява производството по преписката.

И на всичкото отгоре пишат, че това решение мога да го обжалвам. Но аз нямам активна легитимация — аз не съм с разрушена къща, нито към настоящия момент съм в служебно качество.

С други думи, нямате правен интерес!

Ана Джумалиева: Точно така, аз нямам правен интерес. Т.е. погледнато реално, това решение е едно правно нищо. И тогава искам да попитам още нещо, което е скандално.

При положение, че аз съм внесла стотици доклади за самосезиране през последните две години — сега вече вие може да изискате и да видите колко и как — за хората с увреждания например. Искам да попитам за тези доклади за самосезиране, понеже аз не съм получила друго решение от Комисията, също ли са прекратени? Ако са прекратени, защо не съм получила решение? На мен, освен самото решение нищо друго не ми е изпратено. Не ми е известен протоколът от закритото заседание. Това може би вие трябва да го потърсите. И ако са прекратени, това не е ли скандално, предвид че в момента Комисията председателства Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания?

И обратното: ако не са прекратени, не е ли скандално, че едни преписки и доклади за самосезиране могат да се разглеждат от Комисията, а други не? Това означава ли, че се прилагат двойни стандарти? Това означава ли, че ромите няма кой да ги защити?

И между другото, тук искам още нещо да подчертая. Изрично е записано в закона, че при определянето на състава на Комисията трябва да се спазва балансирано представителство на различните етноси. За съжаление, този принцип на закона не беше спазен с новия мандат.

В състава, който е взел решението по Вашето самосезиране, фигурира името на Баки Хюсеинов, така ли е?

Ана Джумалиева: Да, видно е, че Баки Хюсеинов е докладчик.

И затова казах, че когато се формира съставът, самият закон още преди 20 години, когато е приет, е постановил, че трябва да има балансирано представителство на жените, мъжете и на етносите (етнически малцинства, както е записано в чл. 41, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация). Малко след нашето самосезиране за първи път в България проведохме и организирахме съвместна конференция с Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI). Всъщност на тази конференция беше поставен фокус и върху казуса със съборените къщи на ромите.

И ние като КЗД се гордеехме с това, че веднага сме предприели действия, за да защитим в рамките на нашата компетентност правата на ромския етнос — и то не на целия етнос, а на тези хора, които са останали без дом. Не може Европейският съд по правата на човека да наложи временни мерки, а ние да не реагираме съгласно Закона за защита от дискриминация. Да, по-нататък може да е отменил тези временни мерки, но в крайна сметка това е станало вероятно и благодарение на факта, че българската държава е докладвала, че Комисията разглежда производството и ще се произнесе.

За мен това е абсолютно „правно нищо“. Вече като доцент се консултирах и с колеги административисти — това решение за мен е абсолютно нищожно. Но тревожното е, че се прегражда пътя на защита на група хора с нарушени права, които след като не са участници в производството не могат и да обжалват! Питам, дали това не е тенденциозно.

В момента си позволявам да коментирам този казус, не само като бивш председател на КЗД, но и като член на управителния борд на FRA. Не може цяла Европа да следи този казус, а новият състав на Комисията да постъпва по този начин.

В състава, разглеждал казуса, председател е бил Лазар Лазаров, а членове са Баки Хюсеинов, Елена Чернева-Маркова, Иво Христов и Бойка Чернева. Тук не виждаме етническо представителство, освен това на Баки Хюсеинов. Което означава, както казахте преди малко, че е нарушена философията на създаването и управлението на КЗД.

Ана Джумалиева: Да, така е.

В тази връзка ще ми позволите още един кратък, но важен въпрос. Вярно ли е, че табелата с името на първия председател** на Комисията за защита от дискриминация е премахната още с встъпването в длъжност на новия председател?

Ана Джумалиева: За съжаление, малко ме хващате неподготвена за точната година. Мисля, че беше в предишния мандат, може би през 2017 г. Но това е отразено и в медиите — Българската национална телевизия ни отрази. Не помня точната година, но беше 10 декември — Международният ден за правата на човека.

Тогава, след решение на деветчленния състав на КЗД и по мое предложение (може да видите протоколите), предложих залата да носи името на Кемал Еюп. Направих го неслучайно — той е първият избран от Народното събрание председател. Аз бях шокирана, когато граждани, които са идвали в Комисията на заседания, ме сигнализираха, че табелата на залата, коя беше символ на приемственост, история и толерантност, е била изтръгната. И то в храма на толерантността… Тази табела е била премахната и аз искам да задам един въпрос, който стана много модерен и актуален: Кой позволи това безобразие? Кой разреши това? И това при положение че има решение на деветчленния състав! На какво основание, питам? Още повече че председателката на Комисията самата е свързана с религията (чувала съм, че е презвитера) — как е възможно да допусне подобно нещо? Започвам да се чудя: има ли отношение, да не кажа по-силна дума… някой притеснява ли се от това, че някой е с турско име или изповядва мюсюлманската религия? На някого некомфортно ли му е залата да носи името на Кемал Еюп?

Как е възможно държавен орган да прекрати производство по събарянето на къщите на ромите в „Захарна фабрика“ — случай, който ни прочу в Европа като драстично нарушение на човешките права?Припомням, че разрушаването на ромските къщи там започна, въпреки разпореждане на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), което забраняваше събарянето на постройките, докато на живеещите в тях хора не бъдат осигурени други жилища!

Ана Джумалиева: Просто аз лично, първо като ромка, съм много разтревожена от това, което чета в решението. Мисля, че по някакъв начин това недоразумение би следвало да бъде поправено. Все пак трябва да бъдем малко по-сензитивни към различните уязвими групи.

И все пак, ако е така, какво е станало със стотиците самосезирания от моя страна за хората с увреждания? Искам да попитам Комисията: ако е прекратила всичко, тогава какви преписки разглежда? Та ние винаги през годините сме отчитали, че по признак „увреждане“ и за дискриминация на работното място имаме най-много преписки.

*Членове на КЗД: Елка Йорданова Божова – председател Елена Николова Чернева-Маркова – заместник-председател,членове: проф. д-р Баки Хасанов Хюсеинов,Теодора Каменова Каменова, Златина Манолова Касърова-Дукова, Иво Христов Петков, Лазар Манолов Лазаров, Наско Руменов Атанасов, проф. д-р Бойка Ивайлова Чернева

**Първият председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е Кемал Еюп, който заема този пост от създаването на комисията през 2005 г. до 2012 г.

Доц. Ана Джумалиева е била председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД)от 2012 до май 2025. Тя е доктор по Международно частно право и преподавател в свободния университет във Варна

Marginalia