Президентът Илияна Йотова вече има петима, измежду които да избира на кого да възложи съставянето на служебно правителство, което да проведе предсрочните парламентарни избори.
Пръв съгласието си даде подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, който преди да поеме този пост бе депутат от „Продължаваме промяната“. След него в списъка влезе заместник-омбудсманът Мария Филипова, която в последните години се оказа „дялан камък“ на различни държавни ръководни функции и се смята за близка на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Днес желание да поемат отговорност за управление на държавата заявиха и управителят на Сметната палата Димитър Главчев, кадър на ГЕРБ, и заместничките му Маргарита Николова и Силвия Къдрева, които не са толкова известни на широката публика, но също имат интересни кариери.
Предстои да видим на кого от тях ще връчи мандата Илияна Йотова.
Лицето на „Продължаваме промяната"
Андрей Гюров е един от съучредителите на „Продължаваме промяната“ и беше депутат в три поледни парламента преди през лятото на 2023 да бъде избран за подуправител на БНБ. Но през 2024 г. беше отстранен от поста заради решение на Антикорупционната комисия (КПК) за несъвместимост. Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества. Той обжалва и в момента казусът е заседнал във Върховния административен съд, който пък чака становище на Съда на Европейския съюз. Междувременно Гюров е в неплатен отпуск, но остава подуправител, което го оставя в т.нар. „домова книга“ за служебните министър-председатели.
„Аз не мога да коментирам от юридическа гледна точка, защото не съм юрист, но от професионална гледна точка това, което мога да кажа е, че Административният съд вече отмени решението на Комисията за противодействие на корупцията, което беше основа за моето отстраняване от Управителния съвет. В момента тече дело пред Съда на ЕС. Там на изслушването получих много категорична подкрепа от становищата на Европейската централна банка и Европейската комисия. В този смисъл нямам никакви морални проблеми да приема една такава позиция“, каза Гюров при разговора си с Йотова преди дни.
Името му се спрягаше за премиер, още преди Румен Радев да обяви оставката си като държавен глава и коментарите бяха, че избирането му би означавало протегната ръка към „Продължаваме промяната“ за взаимодействие с проекта на Радев в следващ парламент за разграждане на модела Борисов-Пеевски.
Гюров е единственият измежду кандидатите, който е извън кръга от обвързаности около Борисов и Пеевски.
Явният кадър на ГЕРБ, под прикритие обвързан и с Пеевски
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев беше първият служебен премиер, назначен, след като парламентът реши да ограничи правомощията на президента при избора на временни министър-председатели. Той беше единственият от домовата книга, който през пролетта на 2024 г. се съгласи да поеме поста. И остана на него на практика два пъти, тъй като опитът на Румен Радев да го смени с тогавашната му заместничка Горица Грънчарова - Кожарева се провали.
Димитър Главчев е дългогодишен кадър на ГЕРБ и близък до лидера на партията Бойко Борисов. Той беше депутат в няколко парламента. През 2017 г. за няколко месеца беше и председател на Народното събрание. Подаде оставка след скандал с БСП и лидера ѝ към онзи момент Корнелия Нинова. Причината беше отказ на Главчев да извика в парламента на изслушване тогавашния премиер Бойко Борисов. Искането за това идваше от левицата. На следващия ден, след разговор с Борисов, Главчев подаде оставка и излезе от парламента.
През 2023 г. той беше избран за председател на Сметната палата с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. След това същите тези политически сили от т.нар. конституционно мнозинство изготвиха и гласуваха и промените в основния закон, които отнеха правото на президента да решава сам кого да назначава за служебен премиер и кои да са министрите, а определиха ограничен списък с лица на държавни длъжности, от които държавният глава може да избира премиер. Още тогава беше известно, че Главчев като шеф на Сметната палата влиза в този списък.
Към онзи момент ПП-ДБ управляваха в сглобка с ГЕРБ, а ДПС често гласуваше с управляващите.
След като Главчев оглави служебната власт, пролича явно и обвързаността му със санкционирания по „Магнитски“ председател на ДПС Делян Пеевски. Премиерът зае страната му в разразилата се междувременно вътрешна война в ДПС, макар да отрече това. Той отказа да смени вътрешния министър Калин Стоянов, за да бъде посочен втори път за служебен премиер от президента Румен Радев. В последствие Калин Стоянов стана депутат от „ДПС-Ново начало“ на Делян Пеевски.
След като приключи с кариерата си на служебен премиер, Димитър Главчев се върна начело на Сметната палата. Няколкото месеца, в които съчетаваше функциите на премиер и поста на външен министър обаче породиха въпроси за това дали Главчев може да се върне на предишната си позиция в одитната институцията. Причината беше забрана ръководството на институцията да е заемало постове в изпълнителната власт.
Депутатите от опозицията сезираха Конституционния съд и Комисията за противодействие на корупцията за потенциалната несъвместимост на Димитър Главчев. Конституционният съд отказа да разглежда въпроса, а КПК се произнесе, че проблем няма.
Маргарита Николова и Силвия Къдрева бяха избрани от парламента за заместнички на Главчев в началото на миналата година .
Спорт, рибарство, БНТ и депутатстване от „Атака"
Маргарита Николова има интересна кариера, започваща като счетоводител в спортни федерации и организации. В правителството на НДСВ, от 2001 г. до 2005 г., Николова става финансов директор в Държавната агенция за младежта и спорта, а впоследствие - и в Министерството на младежта и спорта, по времето, когато начело на тези структури беше Васил Иванов - Лучано. Според анализ на „Свободна Европа“ Лучано е определян като „един от „бащите“ на Пеевски в политиката“. Като спортен министър той е и този, който назначава майката на Пеевски - Ирена Кръстева, за шеф на „Българския спортен тотализатор“.
В мандата на министър Васил Иванов Николова става и член на съвета на директорите на „Националната спортна база“.
През 2006 г. Николова става финансов директор на Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури, а после за кратко работи в социалното и в регионалното министерство.
От края на 2010 г. до влизането си в Сметната палата Маргарита Николова е икономически директор на „Българската национална телевизия“. Докато е заемала този пост, в продължение на три години (2011 - 2014 г.) тя е била и в Консултативния съвет на Сметната палата. Именно по тази причина се поставяше въпросът дали няма етичен конфликт в това, че докато Сметната палата е одитирала дейността на БНТ в тези години, главният икономист на медията е консултирал палатата. Докато е работила в БНТ и в палатата Николова е била и общински съветник на партия „Атака“ в София между 2011 г. и 2013 г.
Докато е икономически директор на БНТ, Николова изкарва и два депутатски мандата, става ясно още от биографията ѝ. През 2013/2014 г., по време на кабинета „Орешарски“, тя е депутат от „Атака“, а при третия кабинет на ГЕРБ - от 2017 г. до 2021 г., е народен представител от „Обединени патриоти“.
Библиотекар, а после борец срещу корупцията
Другата дама, която може да стане служебен премиер, е Силвия Къдрева. Тя е дипломиран магистър библиотекар-информатор. През 1999 г. по предложение на тогавашния председател на Сметната палата Георги Николов тя започва работа в институцията, а през 2006 г. е привлечена като експерт в създадения по това време Публичен регистър на имуществото и доходите на лицата на висши длъжности. През 2018 г., когато регистърът е преместен в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), Къдрева се мести в комисията заедно с регистъра.
След разделянето на комисията тя става изпълняваш функциите член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
През 2018 г. бе избрана от Народното събрание за член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
От хазарт, през финансов контрол и защита на потребителите до зам.-омбудсман
През септември 2025 г. управляващата коалиция с подкрепата на Делян Пеевски избра Мария Филипова за заместник-омбудсман, което автоматично я превърна в потенциален служебен премиер.
Само седмица по-рано, попитана от журналисти дали е кандидатът на Делян Пеевски за служебен премиер, тя каза: „Не разбирам от политика“, но обясни, че е готова „да си изпълнява задълженията"
Филипова е юрист по образование, а през последното десетилетие се доказа като дялан камък, който е използван за попълване на всякакви ключови позиции в регулаторите.
Тя първо беше експерт в Министерството на правосъдието (МП), след това оглави Държавната комисия по хазарта по времето на премиерстването на Бойко Борисов, после стана заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
Точно преди да стане заместник-омбудсман, тя беше председателка на Комисията за защита на потребителите. Като такава тя предрие тежка атака срещу телекомите и дори поиска отнемането на лицензите им заради системни наружения и нарушаване правата на потребителите, заплашвайки по този начин мобилните и интернет услуги за бизнеса и гражданите. В крайна сметка беше отрязана от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя заведе и дела срещу фирма за бързи кредити, чийто резултат остава неясен. Също така се оплака, че хипермаркетите „не слушат Пеевски“ и не предоставят поискана от него търговска информация.
Филипова е защитен свидетел по делата срещу бизнесмена Васил Божков, като обвинява бизнесмена за опит за изнасилване. Тя беше споменавана от него във връзка с твърденията му за платени подкупи от над 60 милиона лева на Бойко Борисов и Владислав Горанов.
Васил Божков обяснява, че бившата шефка на ДКХ му е поискала 10 000 лв. на ден, заплашвайки, че ще го съсипе. Версията на Филипова е, че Божков ѝ е предложил 10 000 лв. на ден, за да прави това, което той иска в хазартния бранш. Съдейки по експертизите, показващи спестени близо 700 милиона лева от хазартни такси, бизнесът на Божков е просперирал през този период.
