През последните години българските граждани неведнъж заявиха ясно и категорично какво очакват от изборния процес – прозрачност, честност и реална гаранция, че подаденият вот ще бъде отчетен точно така, както е даден. Когато хората настояват за машинно гласуване, те нямат предвид скенери, които просто „прочитат“ хартиени бюлетини. Те настояват за премахване на хартиения елемент, защото именно той е в основата на добре познатите манипулации.

Гласувайте в анкетата под материала, каква е вашата воля!

Предлаганият модел със сканиране на хартиени бюлетини не премахва изборните измами – той единствено леко променя схемите. Скенерите не ликвидират купения и манипулирания вот, а създават илюзия за модерност и контрол, без да засягат същността на проблема.

Схемите, които скенерите няма да премахнат

Една от най-старите и добре познати изборни манипулации е т.нар. „индийска нишка“ или „българско влакче“. Механизмът е елементарен и изключително ефективен. В началото на изборния ден от секцията се изнася празна бюлетина – нещо, което на практика може да се случи дори при наличие на наблюдатели. Тази бюлетина попада при организаторите на купения вот, които я попълват предварително и я дават на първия гласоподавател срещу обещано възнаграждение.

В секцията човекът получава нова, чиста бюлетина, влиза в тъмната стаичка, скрива я, а в урната или през скенера пуска предварително попълнената. След това изнася чистата бюлетина, която се използва за следващия „избирател“. Така купувачите на гласове имат пълна гаранция, че вотът е подаден „правилно“.

Друга масово разпространена схема е снимането на бюлетината в тъмната стаичка. Снимката служи като „касова бележка“ за получаване на договореното възнаграждение. Нито една от тези практики не се ограничава ефективно чрез сканиране на хартиени бюлетини.

Нови технологии, стари проблеми

Освен това скенерите не гарантират категорично и ограничаването на недействителните бюлетини, нито пълната защита на тайния вот. Напротив – те отварят нови възможности за манипулации. Историята с изборните машини вече показа, че умишлено могат да се създават поводи за саботаж – повредени ролки с хартия, „технически проблеми“, външни въздействия, целящи преминаване към хартиено гласуване.

Същото може да се случи и със скенерите – леко прегъната бюлетина, предварително поставена черта, дори използване на мастила, които реагират само на светлина при сканиране, без да са видими за човешкото око. Онези, които искат да контролират вота, отдавна са доказали, че са изключително изобретателни.

Защо машинното гласуване с наличните машини е по-надеждно

Когато съществуват хартиени бюлетини, манипулациите не се изчерпват с купуването на гласове. Те включват и:

• дописване и попълване на бюлетини от самите комисии в края на изборния ден;
• умишлено увреждане на бюлетини при преброяването, за да бъдат обявени за недействителни;
• разминаване между реалните гласове и данните в изборните протоколи;
• изчезване на чували с бюлетини при последващи проверки и съдебни дела.

Всички тези проблеми на практика изчезват при напълно машинен вот. Статистиката е категорична. В периода, когато гласуването беше основно машинно (с изключение на малките секции и тези с „повредени“ машини), делът на недействителните гласове падна под 0,5% – между 9 и 11 хиляди гласа, идващи почти изцяло от хартиени бюлетини в секциите-изключения.

За сравнение, на местните избори през 2023 г., когато машините бяха премахнати, недействителните бюлетини надхвърлиха 15% или над 400 000 гласа. Самите числа ясно показват кой метод е по-надежден и кой гарантира, че гласът на избирателя няма да бъде унищожен или подменен.

Фактите срещу политическата воля

До момента всички проверки на машинния вот показват, че той е реален, проверим и честен. Правени са контролни преброявания между данните в паметта на машините и машинните разписки в урните, без да се откриват системни нарушения. Дори сега имаше предложения машинното гласуване да се комбинира със задължително преброяване на всички машинни бюлетини за максимална прозрачност.

Въпреки това част от парламентарно представените политически сили отказват да върнат този статистически доказан и вече изпробван модел. Вместо това се прокарва идея за скенери – нова, неизпитана система, която изисква закупуване, сертифициране, нов дизайн на бюлетините, нов тип хартия и обучение на хиляди членове на СИК.

Реалността е проста: при около 13 000 изборни секции ще са нужни поне 14- 15 000 скенера с резерв. Произвеждането, доставката и сертифицирането им до следващите избори е крайно съмнително. Всичко това прави обещанията за „честни избори чрез скенери“ по-скоро политически блъф.

Последиците – срив на доверието и ниска активност

Тази политика неминуемо води до загуба на доверие в изборния процес. Когато хората усещат, че гласът им няма гаранция да бъде отчетен, те просто спират да гласуват. Ниската избирателна активност пък увеличава тежестта на контролирания, корпоративния и купения вот – истинските паразити на демокрацията в България.

В крайна сметка от това печелят единствено утвърдените партии и коалиции с твърд електорат и добре работещи схеми за влияние. За обикновения избирател остава усещането за безсмислие и подмяна на волята му.

С две думи – отново се хвърля прах в очите на обществото. Вместо реално решение, управляващите предлагат имитация на промяна, която запазва старите пороци. А цената за това плаща демокрацията. Отделно бюджета който ще трябва да отдели над 50 000 000 евро за закупуване на безсмислени скенери, а с тези пари могат да се закупят нови 6 медицински хеликоптера примерно или да се построят нови 15 детски градини в София, но явно подкрепящите скенерите мислят само за това как да замажат очите на гласоподавателите.