Работниците идват основно от Узбекистан, Индия, Турция и Киргизката република

46 000 чужди работници от общо 86 държави са получили достъп до пазара на труда у нас през изминалата година. За сравнение, през 2024 г. те са били 34 720. Това съобщи пред БНР главният експерт по „Пазар на труда“ в КНСБ Атанаска Тодорова. „През 2024 г. започна да се увеличава броят на държавите, които са донори за българската икономика, като през 2025 г. техният брой вече е 86. На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място са Индия, Турция, Киргизка република“, обясни експертът.

За първи път дошлите за сезонна заетост през миналата година са по-малко от получилите т.нар. единно разрешение за пребиваване и работа, което предполага, че престоят е по-дълъг от няколко месеца. Сезонната заетост е до 90 дни, докато единното разрешение позволява престой до 3 г.

Намаляват хората, които влизат с т.нар.- синя карта за високоспециализирани кадри - те са били 930 през 2025 г., докато през 2024 г. са били 1100. Както „Сега“ е писал, тази процедура често се ползва от руснаците.

Темата е на дневен ред покрай законопроект за увеличаване на квотите за наемане на работници от трети държави, които социалното министерство предложи за обществено обсъждане. Кои са основните промени в него?

– за големите фирми квотите за наемане на чужденци от трети държави се променят от 20 на 25%;

– за малките и средни предприятия квотите се променят от 35 на 40%;

– за изпълнение на обекти и дейности от национално значение ще може да се наемат чужденци с единно разрешение извън квотите;

– наетите работници ще могат да бъдат местени на друга работа с писмено уведомление на Главната инспекция по труда.