„Живеем в епоха, в която мракобесниците отхвърлят научните доказателства и атакуват институциите. Дошло е време да нанесем още едно поражение срещу идеологията на отричането." Това са думи на бразилския президент Лула да Силва при откриването на 30-ата конференция на ООН по климатичните промени (COP30) в Белем, Бразилия. Той обяви COP30 за „COP на истината“ във „време на фалшиви новини и изопачаване на фактите“.

В светлината на прожекторите: опазването на истината

На 12 ноември, дни след изказването на президента Лула, 12 държави подписаха исторически документ - Декларация за информационен интегритет относно изменението на климата. Това е първият документ, който поставя надеждността на информацията в центъра на климатичния дебат.

Декларацията определя заплахите към информационния интегритет като „основно предизвикателство на нашето време“, тъй като дезинформацията подкопава общественото доверие, затруднява вземането на решения и забавя климатичните политики. Страните осъждат атаките срещу журналисти, учени и застъпници за околната среда и се ангажират да насърчават точна, научно базирана и достъпна информация, да подкрепят независимите медии и да развиват образователни и граждански инициативи.

Документът призовава правителствата да изискат от технологичните компании достъп до данни и алгоритми, за да се осигури прозрачност и да се оцени как платформите влияят върху разпространението на дезинформация.

Декларацията е резултат от Глобалната инициатива за информационен интегритет, стартирана от Бразилия, ООН и ЮНЕСКО, чиято цел е да разшири изследванията и да подкрепи стратегически действия срещу дезинформацията по света. За нейното прилагане ЮНЕСКО създаде и Глобален фонд за информационен интегритет, който вече разглежда стотици проектни предложения, основно от Глобалния юг.

Интегритет, дезинформация, мисинформация

Истината не е задължително качество на информацията. Напротив. Истината е нещо дефицитно и трудно за добиване, на фона на митовете, измислиците и предположенията, които ни заобикалят. Понятието „интегритет на информацията“ насочва към надеждност, пълнота, достоверност. Това е информацията, която стъпва първо на точни и проверени данни, получени по утвърдени методологии, а след това и на безпристрастен анализ. Тази цялост, непрекъснатост в процеса от измерванията, през обработката, чак до заключенията, разпространението и формирането на знание – представлява информационният интегритет.

Всяка манипулация, емоция, пристрастие, сензация, всяко умишлено или неволно вмешателство в целостта на информацията – е шум във веригата, който замърсява истинността, чупи информационния интегритет, заблуждава аудиторията и в крайна сметка води до грешни представи за света и до грешни решения.

В дефинициите за информационен интегритет ключови са още:

•     сигурност – състоянието на защитеност от вмешателства в целостта на информацията в смисъл на дигитална сигурност, защита от кибер атаки;
•     коректност при възпроизвеждане – степента, до която аудиториите разбират информацията така, както е била замислена от първоизточника, като тук влиза медийна грамотност, усилия за проследяване на въздействието на информацията;
•    прозрачност на информацията – доколко целият процес по създаване на информацията е проследим, а източниците и другите компоненти в него – проверими.

Най-общо, можем да разглеждаме всяко нарочно или неволно действие по разрушаване на информационния интегритет като дезинформация, но много изследвания включват тук и понятието мисинформация, като разделителната ос между двете е намерението. Така дезинформация е не само неточна информация, но и онази, която е умишлено разпространена да заблуди и причини вреда, а мисинформация е неволно и често добросъвестно разпространявана неточна или невярна информация, а хората, които го правят, не вярват, че разпространяват такава.

Информацията като развален продукт

„Успешната“ дезинформация е тази, която е успяла да пробие в публичния дискурс и се е превърнала в мисинформация, несъзнателно разпространявана от хора, които не знаят истината или не разбират значението на нюансите в подменената реалност, която разпространяват. Злите езици наричат тези хора „полезни идиоти“ и вероятно има доза удоволствие в това да си прав, когато други грешат. Но най-голямата грешка в опитите ни да се борим с фалшивата информация е самодоволството, че ние сме достигнали до „истината“, докато другите просто не са на нашето ниво.

Гордостта по принцип заслепява, но тук е особено деградивна. Не само защото всеки от нас може в определен момент да бъде пометен от приливната вълна на фалшива информация, но и защото ни пречи да разберем характера на времето и механиката на човешкото поведение, което всъщност е фронтовата линия във всяка информационна война. Ключово тук е да осъзнаем, че подобно на пазара: информацията е продукт, а всички ние сме потребители. Вината не е у потребителя, когато цялата верига на доставките му пробутва развалени продукти.

Водещите наративи

Освен в литературата, терминът „наратив“ е съществен и в убеждаващата комуникация. Независимо дали говорим за комуникация на науката, за чисто политическо говорене, за журналистика или за рекламна комуникация – предложеното съдържание цели да стигне до нас посредством излагането на серия от причинно-следствени връзки. В литературата тези наративи могат да бъдат плод на чисто въображение, в дезинформацията – също. За разлика от изкуството обаче, дезинформацията не цели да обогати представите ни за света или въображението ни, а да ни продава измислицата за истина.

Според доклад на Международния панел за информационната среда (IPIE), публикуван през юни 2025 г., влиятелни играчи – включително корпорации, правителства и политически партии – умишлено разпространяват неточни или заблуждаващи наративи за антропогенното изменение на климата. Те циркулират в дигитална среда, в чатове и в ефира. Резултатът от това е спад на общественото доверие, отслабена координация на политиките и порочен кръг между отричане на науката и политическа пасивност.

Стратегически скептицизъм вместо отричане

Климатичната дезинформация днес изглежда различно от тази преди години. Времето на откровеното отричане на климатичната наука отмина. Ефектите от променящия се климат са твърде видими и наративът „те не съществуват“ не минава. Анализът на 300 научни изследвания в доклада на IPIE разкрива нова тенденция: „отричането на реалността на изменението на климата и констатациите на климатичната наука е заменено от стратегически скептицизъм – сеене на съмнения относно естеството на проблема, осъществимостта и рентабилността на всички налични решения“.

Днес е трудно да обобщим цялата климатична дезинформация до няколко конкретни наратива. Просто защото говорим за цунами, понесло със себе си всичко по пътя си – от най-абсурдните лъжи или генерирани с изкуствен интелект фалшификати, до далеч по-рафинираното съдържание, създадено да посее съмнение. Този по-рафиниран подход се стреми да не изглежда като откровена лъжа, а като „балансирана“ гледна точка. Като разумен аргумент срещу съществуващо вече съгласие, срещу възприети вече решения и действия по климата. И макар и тук да е невъзможно да изброим всички наративи, ще споменем някои от най-често срещаните.

Икономически наратив: Твърденията, че декарбонизацията е твърде скъпо удоволствие, което ще деиндустриализира Европа и ще унищожи икономиката; че зеленият преход има непосилна социална цена, която ще трябва да платят работниците и най-уязвимите; че изкопаемият газ е незаменим и дори „нисковъглероден“ източник на енергия; че електромобилите са по-скъпи от колите с ДВГ и преходът към електромобилност е невъзможен. Списъкът може да продължава до безкрай. Разговорът по всяка една от темите обаче е смислен и дезинформацията тук идва от начина, по който се спекулира с неизвестните. Да, декарбонизацията може да деиндустриализира Европа, но може и да е шанс за развитие, какъвто континентът не е преживявал от последната индустриална революция насам. Шанс, от който Китай се възползва отлично.

Екологичен наратив: Твърденията, че батериите, фотоволтаиците и вятърните турбини са по-замърсяващи от старата въглищна индустрия, например. Макар и климатичният отпечатък от двете страни на сравнението да е очевиден, дяволът и тук е скрит в детайлите и определено има място за дебат в посока оптимизиране на екологичния отпечатък при всяка нова технология. Именно тези нюанси обаче се експлоатират за разпространяване на лъжи. Подобно на новината, че за провеждането на COP30 са изсечени 100 хил. дървета в Амазонската джунгла – твърдение, събрало милиони преглеждания в мрежите и споделено от президента Тръмп. Но напълно невярно. Дървета в Амазония са изсечени за магистрала, но по проект, стартирал повече от десетилетие преди COP30.

Геополитически наратив: Това са например твърденията, че климатичната политика е инструмент за западен контрол, а климатичното действие – заговор на елитите за налагане на глобална доминация. Показателен е примерът с Китай, където според подобни разкази „Западът“ едновременно е измислил климатичните промени, за да спре икономическия растеж на страната, и е измислил тяхното отричане, за да блокира бума от зелените технологии. А за заговора на световните елити срещу изконната българска въглищна индустрия дори няма нужда да отваряме дума.

Псевдонаучен наратив: Внасянето на съмнение в научния консенсус. Все още чуваме обяснения, че климатичните промени не могат да са резултат от антропогенни фактори, вместо това се изреждат вулканичната дейност, слънчевата активност, циклите на Миланкович и други земни и космически сили, които винаги през планетарната ни история са оказвали влияние върху климата. Научните данни обаче са категорични, че не те, а именно драстичната промяна в химичния състав на атмосферата, както и намалената способност за улавяне на въглеродните емисии с обезлесяването, са основните причини за променящия се климат сега.

Технооптимистичен наратив: Това е целенасочено фаворизиране на определени технологии, което отмества вниманието от факти или по-адекватни решения на климатичната криза. Типични примери са твърденията, че геоинженерството или системите за улавяне на въглерод ще „оправят всичко“. Така се минимизира спешността и се оправдава продължаващото използване на изкопаеми горива. Подобна роля играе и прекомерният оптимизъм към ядрената енергетика, която макар да има място в прехода, остава скъпа, рискова и бавно реализуема в сравнение с наличните днес чисти и децентрализирани алтернативи.

Фаталистичен наратив: Един от най-опасните видове дезинформация е да се твърди, че е твърде късно, че нищо не може да се направи, че събития като COP и всички опити за произвеждане на международно съгласие са безполезни. Това говорене обезсърчава всяко действие, а в дългосрочен план ни обрича на реалност, в която всеки се спасява поединично. С други думи – на обществен разпад.

Оптимистични наративи: На обратната страна са твърденията, че климатичните промени всъщност не са лоши. Сибир и Гренландия ще станат топли и приятни, а Сахара ще позеленее. Следва въпросът: и какво от това? Как точно зеленината в Сахара ще ни „стопли“, ако 1/3 от България е пустиня, а водата е внос? Например… от Сахара.

Различното мнение не е дезинформация

Важно е да направим разлика между дезинформацията и смисления публичен дебат, в който съмнението е жизненоважна част. Климатичната политика е поле, което включва разнопосочни, но съвсем легитимни интереси на различни държави, индустрии, социални групи и множество заинтересовани страни. В една идеална реалност, в центъра на тази политика би трябвало да стои именно надеждната информация. Но за съжаление средата на поляризиране и разделение в обществото успя да профанизира публичния дебат, дори онзи, в който очаквахме да се чуват само научни доводи. Това обаче не означава, че можем да наричаме „дезинформация“ всяка различна гледна точка, която не пасва на разбиранията ни. Науката не е място за активизъм, фанатизъм или разделяне в агитки.

Можем да извлечем едно просто и ясно правило: всеки аргумент, който е поставен върху информация с доказан интегритет – е легитимен. Независимо дали това съвпада с нашите очаквания или не. Обратно, аргумент, който изхожда от „счупена“ информация или факти по избор, е несъстоятелен, а разпространяването му е дезинформация или мисинформация.

Бърза, интуитивна, визуална

Дезинформацията носи много от характеристиките на рекламата. Бърза информация, която цели да се свърже с вече съществуващи у нас чувства, нагласи, желания, страхове. В наративите по-горе обърнахме внимание на апели, които претендират за рационалност и баланс, но по същество представляват информация с нарушен интегритет. Дезинформацията, базирана на емоционални апели обаче не се нуждае от време за обяснения. Тя е по-бърза, по-интуитивна, по-визуална и дори понякога да изглежда абсурдна,е разрушителна именно с обема, с който връхлита.

267% ръст на дезинформацията преди COP30

Само 50 дни преди конференцията анти-COP дезинформацията бележи месечен ръст от 267%, а ключови думи, свързани с COP, се появяват над 14 хил. пъти редом до думи като „бедствие“, „майтап“ и „провал“ — показва изследване на коалицията „Климатичните промени срещу дезинформацията“ (CCAD), съвместно с Обсерватория за информационен интегритет (Oii).

Вайръл, например, стана AI генерирано видео, в което на бизнес дама ѝ се налага да минава през руини и обори, за да стигне до предполагаемата си квартира в град Белем, където участва на COP30. Друго видео пък показва Белем наводнен и негоден за провеждане на конференцията. И двете видеа генерират хиляди гневни и подигравателни коментари към COP изобщо, както и към пришити към това съдържание имена на политици. И двете обаче са напълно фалшиви, вероятно създадени за минути, но пък успяват да провокират доволно количество емоционални реакции.

Разчитащата на емоции дезинформация действа мигновено. Тя „извиква“ първосигналните ни инстинкти, нужди, желания, страхове. За разлика от истината, тя не трябва да се аргументира, да сравнява данни и да строи сложни умозаключения. За това лъжата е по-бърза от истината. Няма значение дали Белем прилича на кочина или е наводнен. Важно е да се предизвика смях и подигравки към идеята, че се търси глобално съгласие за действие по климатичните промени. Фалшивото видео или изказване отминава за секунди, извикало е търсената емоция и няма сила, която да го догони и обори, защото на негово място са се появили десетки подобни.

Агенти на заблудата

Докладът на IPIE посочва, че източниците на климатична дезинформация обикновено са субекти с икономически или политически интерес, които представят събития и проблеми по начини, които пренебрегват, заобикалят или подкопават климатичната наука.

Дезинформация може да се разпространява от държавни субекти, бизнес корпорации, организации. Не трябва обаче да пропускаме и малките политически опортюнисти, които за да блеснат с нещо гръмко, скандално и разделящо с лекота посягат към лъжата, просто защото с истината няма да им се получи. Броят на малките агенти на дезинформация избуява във време на несигурност и смут, а това допринася съществено за отравянето на информационната среда и срива на обществено доверие.

Фосилната индустрия: троен удар срещу истината

Като говорим за климатична дезинформация трябва да започнем с индустрията за изкопаеми горива. Съществуватогромен брой документи и доказателства, че големите петролни индустрии още от 50-те години на ХХ век са разполагали с пълен набор от научна информация за ефектите от изгарянето на фосилни горива върху климата. Въпреки това десетилетия наред са полагали целенасочени, систематични и организирани усилия за прикриване, омаловажаване и дори осмиване на научната информация.

През 2021 г. The Guardian публикува селекция от реклами от десетилетията след 60-те на водещи петролни компании като ExxonMobil, Shell, British Petroleum, Chevron и други, целящи прикриване на истината, сеене на съмнение в научната истина, както и директно лобиране срещу климатични политики. Като Протокола от Киото например. През 1997 г. обединение, свързано с петролната индустрия, нарекло себе си Global Climate Coalition публикува реклама с апела „Не рискувайте нашето икономическо бъдеще“. Харчи 13 млн. долара за цялата кампания, а документи показват, че е успяла да окаже пряко влияние върху президента Буш за решението му САЩ да не ратифицират Протокола от Киото.

С хиляди подобни практики фосилната индустрията нанася троен удар срещу истината. Първо, с директните лъжи и финансиране на дезинформационни кампании. Второ, с по-съвременния т.нар. greenwashing (грийнуошинг) подход, който практикуват и до днес. Като например ExxonMobil, които в кампания от 1998 г. убеждават аудиторията, че минават към био горива от водорасли и се „изпират“ чрез сътрудничество с научни институти, но всъщност харчат повече за рекламната кампания, отколкото за проучвания с водорасли. Или Shell с реклама от 2020 г., в която се представят като компания, инвестираща широко в слънчева и вятърна енергия, но всъщност 98.7% от парите им отиват за добив на нефт и газ.

Трето и най-деструктивно обаче е това, че с огромния си ресурс и влияние в продължение на десетилетия тези компании допринасяха за рушене на доверието в науката изобщо. Точно както през 70-те години цигарената индустрия обяви „нашият продукт е съмнението, тъй като то е най-добрият начин да се конкурираме с фактите“, така фосилната индустрия продължава и днес да налива милиарди за фабрикуване на невежество, което в крайна сметка унищожава тъканта, която ни свързва – общественото доверие.

Корпоративните и политическите агенти на дезинформация често са с един корен. Президентът Тръмп, например, който влиза в ролята на водещ анти-климатичен инфлуенсър, е получил милиони от фосилната индустрия, за да ѝ се отблагодари с милиарди в данъчни облекчения, със сваляне на стимули за развитие на чисти енергийни алтернативи или с отмяна на регулации за опазване на природата.

Тактиките на хибридната война

Ако про-фосилният активизъм на Тръмп може да се обясни с лобизъм и корупция, то в други случаи агентите на климатична дезинформация могат да имат далеч по-враждебни цели.

Хибридната война не е официално обявена война. Тя се води тайно и подмолно, а нейно основно оръжие е пропагандата и дезинформацията. Но далеч не се ограничава до там. В арсенала ѝ влиза овладяване на медии, подкупване на политици и публични фигури, създаване и поддържане на нови партии, но също – шпионаж, кибератаки, саботажи. Използва всички налични канали и всяка пролука в защитите на „вражеската“ страна с цел да придобие максимален контрол над управлението ѝ. С провокиране на разделение по критични за обществото теми, с всяване на паника, с вклиняване на съмнение и недоверие във всеки обществен или политически процес, за да създаде хаос и обезсили атакуваната страна. Или да омаломощи институциите ѝ, за да отвори входа към тях за хора под контрол и така в крайна сметка курсът на развитие на овладяната държава да се промени към изгоден за атакуващата страна.

Пряката връзка между Кремъл и определени процеси в българската публична среда е обширна тема и с нея се занимават сериозно редица организации като Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и factcheck.bg, Фондация за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ). Много често обаче дезинформацията, свързана с климатичните промени в България, се оказва с общ корен с проруската пропаганда.

В своя доклад за 2024 г. ФХСИ говори за наратива „Зелената сделка ни проваля! Да възстановим зависимата от Русия енергетика!“ и прилага данни за хиляди онлайн публикации с фалшива информация през годината, чието разпространение в последствие се умножава от „Машината“ от т.нар. сайтове – гъби. Това е система от множество анонимни сайтове, чиято единствена функция е да „препечатват“ дезинформационно съдържание, което в последствие да наводни онлайн пространството през споделяне от тролове или ботове.

От factcheck.bg разкриват как фейсбук група с името „Русия“ в един момент сменя името си на „Защо българите плащат най-скъпо“ и заедно с още няколко страници и групи с подобни имена публикуват фалшиви твърдения от типа на това, че без въглищни централи в България няма да има ток, че с работещи ТЕЦ-ове замърсяването намалява или че в Германия премахват ветрогенератори, за да копаят въглища.

Да превърнеш обществото в тълпа

От печатни брошури, през традиционна реклама, PR репортажи или изказвания на редовните „говорещи глави“ по телевизора, до далеч по-сложните и трудни за проследяване техники в онлайн пространството, като „сайтовете гъби“ с AI генерирано фалшиво съдържание, разпространявано из социалните мрежи със „скоростта на светлината“ от живи инфлуенсъри и безжизнени ботове – арсеналът на дезинформацията е необятен.

Изглежда, че живеем в уникално време. Но не е така. Всичко това вече е било.

Густав Льобон публикува „Психология на тълпата“ през 1896 г. Век след Френската революция. Описва тълпата като доверчива, лесна за водене, емоционално нестабилна, лашка се от едната крайност в друга, впечатлява се от силни, цветни образи, не от съждения и обяснения. Никога не се съмнява, критичната ѝ мисъл се изпарява, когато инстинктът изплува. И от момента, в който станат част от тълпата и образованият, и невежият човек стават еднакво неспособни да мислят рационално.

„Поради многообразието на дразнителите, които въздействат върху тълпите, на които те винаги се подчиняват, те са изключително подвижни. Това обяснява как за един миг преминават от състояние на крайна жестокост до съвършено великодушие или героизъм“.

Дигиталният линч

Всичко това звучи като писано за настоящето. Стана норма „разярената тълпа“ в социалните мрежи да се нахвърля върху някого за изказване, неуместна шега или постъпка, изкарана от дълбокото минало. Много са примерите на хора, принудени след дигитален линч, да се извиняват публично, да се простят с работата или академичната си кариера, а дори и да се изправят пред правосъдието. Появи се понятието cancel culture. Същата тази „дигитална тълпа“ е способна на свръхестествена мобилизация, за да събере пари за определена кауза или да се организира на протест за часове заради сгазено куче. Високата „впечатлителност“, както казва Льобон, неспособността за задълбочаване в една тема и лашкането между една емоция и нейната противоположност, е типично за психологията на тълпата.

Льобон осъзнава, че наблюдава време, в което вестникарската преса е в своя апогей. Основна причина за времето на тълпите е именно новата медийна среда. Време, в което новите политически идеи се разпространяват по-бързо от всякога. Тогава – веднъж на ден със сутрешния вестник.

От радиото към алгоритмите

Историята на радиото през 20-те и 30-те години отлично илюстрира наблюденията на Льобон. Изследване от 2015 г. показва, че между 1929–1932 г. в районите с по-добро радио покритие подкрепата за нацистите намалява, тъй като наред с музика и протоколни новини започва да звучи и продемократично съдържание. След като Хитлер става канцлер през 1933 г. и Гьобелс поема контрола над радиото, тенденцията се обръща: там, където радиото е най-разпространено, подкрепата за нацистите и антисемитската реторика нараства.

Обръщаме внимание на радиото от 30-те години на миналия век, защото промяната в медийната среда от възхода на социалните мрежи до днес, с бума на изкуствения интелект, по много признаци прилича повече на онова време, отколкото на следвоенната трансформация с навлизането на телевизията. Тогава научените уроци от ефекта на пропагандата налагат стандарти, а самият ефир е наситен с различни участници и съответно голяма доза плурализъм.

Дигиталната империя

Никога досега толкова голямо информационно съдържание не е преминавало през толкова малко и същевременно толкова централизирано управлявани платформи за масова комуникация. Най-голямата социална мрежа в момента – Facebook – към 2010 г. има 430 млн. потребители, днес са над 3 милиарда – или повече от населението на Индия и Китай взети заедно. Активните потребители на Facebook всеки ден са над 2.11 млрд. души.

Можем да изброим на ръка основните платформи, през които много хора по света получават до 100% от дневната си доза информация. Всички те обаче са частни компании и алгоритмите, които ги задвижват, служат на строго търговски цели – да държат вниманието ни възможно най-дълго, да ни забавляват достатъчно добре, за да не игнорираме рекламното и платено съдържание, да увеличават печалбите за своите акционери. Истината не е сред тези цели.

Случаят „Х“ и ЕК

Само преди дни, на 5 декември Илон Мъск призова за закриване на ЕС, а платформата „Х“ изтри профила на Европейската комисия едностранно. Поводът бе наложената от Комисията глоба от 120 млн. евро за нарушения на Европейския акт за цифрови услуги (Digital Services Act). Причина за глобата е неработещото верифициране на потребителите и на източниците на рекламни съобщения, липсата на прозрачност, както и неспазване на европейските изисквания за предотвратяване на измами онлайн, трафик на наркотици, детска порнография, дезинформация и други зловредни действия.

Заличаването на официален институционален профил, последвано от нападателни съобщения от страна на корпорацията срещу европейската общност, е пореден знак за преминаване на границите и за тревожната лекота, с която технологични гиганти могат да упражняват натиск върху демократични институции, включително чрез действия, които на практика функционират като форма на цензура.

Когато дигиталната тълпа се разотиде

Льобон е скептичен за бъдещето. „Божественото право на кралете скоро ще замени божественото право на тълпите, възходът на тълпите ще отбележи един от последните етапи на западната цивилизация“, смята той. И наистина, ужасът на двете Световни войни доказва скептицизма му. Божественото право на кралете наистина умира, но за да направи място на демократични системи. Макар да остава заложник на общественото мнение, Западната цивилизация всъщност се справя по-добре от всички останали.

Появата на нови медии и нови начини за свързване винаги е водела до съвсем нова реалност, а оттам и до сътресения в обществата. Но както преди, така и сега би следвало първоначалното объркване да улегне, от хаос да преминем в една по-регулирана и предвидима среда, а хората да се научат и да свикнат с новите реалности. С други думи, и дигиталната тълпа в един момент ще се разотиде и всичко ще се успокои.

Усещането днес е, че истината отстъпва. Но данните рисуват по-оптимистична картина: 89% от хората искат правителствата им да правят повече срещу климатичните промени, а 69% дори биха отделяли 1% от дохода си за тази цел.

„Токсичната десетка"

Анализ от 2021 г. пък открива, че едва 10 основни източника са отговорни за 69% от всички публикации, свързани със заблуждаваща информация за климатичните промени. Тази „токсична десетка“ има общо 186 млн. преки последователи, а изследването обхваща интеракции и споделяния на заблуждаващи публикации във Facebook, които дори печелят значителни суми от реклама. Там попадат The Washington Times, The Daily Wire и руските RT и Sputnik News.

Важният извод тук обаче е, че не всеки източник на информация е покварен, напротив. Източниците на преднамерена дезинформация са много по-малко, но инфраструктурата допуска измамата да бъде умножавана и разпространявана. Именно в тази информационна среда е проблемът.

Изследването предлага да се спре печалбата от трафик за сайтове, които системно публикуват климатична дезинформация, както и да не се допуска тяхна реклама в социалните мрежи. Други експерти директно препоръчват криминализиране на дезинформацията и грийнуошинга, идващ от индустрията за фосилни горива. Водят се и такива съдебни дела. Говори се все по-активно за регулация на социалните мрежи, а Европейският акт за цифрови услуги адресира част от тези проблеми.

Битката за истината е критична

Медийната грамотност на всички нива в обществото трябва да се засилва, въпреки че няма как да навакса експоненциалното развитие на технологиите. Все още говорим за социалните мрежи, но AI платформите като ChatGPT или DeepSeek също могат да манипулират съдържание според това кой и как настройва алгоритмите.

Ролята на гражданското общество, на държавните институции, на образованието е ключова за това дали и как ще се справим с днешните предизвикателства на информационната среда. COP30 маркира важна стъпка в борбата с дезинформацията. За първи път държавите признават официално, че битката за истината е толкова критична, колкото и битката за намаляване на емисиите. Но декларации и фондове сами по себе си са недостатъчни.

Когато през 1995 г. се провежда първата климатична среща на върха, CO₂ е 361 ppm. Днес е над 425 ppm и расте рекордно бързо, а глобалната температура вече месеци наред надхвърля прага от 1,5°C. Време за губене няма. Всеки от нас има роля в тази битка – като критичен глас срещу дезинформацията, като гражданин, изискващ повече отговорност от политици, медии, рекламодатели, както и като потребител на големи технологични корпорации, настояващ за повече отговорност и истина.

Днес климатичната дезинформация не е страничен шум, а фактор, който забавя политиките, разделя обществата и подкопава доверието в науката. COP30 направи важна стъпка, като призна това официално и постави информационния интегритет на дневен ред. Но декларации и фондове не са достатъчни. Необходима е комбинация от регулации за платформите, по-смела журналистика, по-добра научна комуникация и истинска медийна грамотност. А също и личен избор: какво споделяме, на кого вярваме, как проверяваме. В климатичната криза времето е критично – и всяка година, загубена в спор „дали“ и „колко“, прави решенията по-скъпи и по-болезнени. Битката за климата неизбежно минава през битка за истината.

* Авторът е доктор по информационни науки и семиотика, магистър по публична комуникация на Софийския университет. Бил е ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България и координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа. През 2022 г. е съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Mediapool препубликува със съкращения статията му за изданието Climateka.bg 

Христо Панчев, Climateka.bg*