Макар външнополитически България и Румъния да работят за цялостното им евроинтегриране и очакват пълното им приемане в Шенген, вътрешнополитически за тях предстоящите избори за нови членове в Европейския парламент не са основна тема.
Причината – в двете страни изборите на 9 юни ще са 2 в 1 и евровотът остава на по-заден план в кампанията и предизборните дебати. За България причината са шестите поредни парламентарни избори от 2021 г. насам, а в Румъния заедно с евровота ще има и местни избори.
У нас предизборната кампания минава под знака на предсрочните избори за Народно събрание заради сложната вътрешно политическа ситуация и противопоставянето между доскорошните коалиционни партньори, а сега политическите опоненти - ГЕРБ и ПП-ДБ.
Неглижирането на евротемите в България
"Първоначалните очаквания бяха да имаме само избори за ЕП и политическите формации започнаха да тестват тези и послания, свързани с общоевропейските въпроси. Основното предизвикателство беше, как да се поставят българските теми в общоевропейския контекст, който е в полето на интерес само на ограничена част от обществото. С оставката на кабинета всичко се промени за дни. Кампанията за националния вот и нейният висок политически градус предполагаше от самото начало, че тя еднозначно ще доминира предизборния дебат", каза управителят на социологическата агенция "Маркет линкс" Добромир Живков.
Освен това обаче от влизането на страната в ЕС през 2007 година кампаниите за евродепутати минават по-скоро под знака на обещания, които нямат нищо общо с работата на Европейския парламент. Немалко кандидати за Брюксел и Страсбург говорят за по-високи заплати и дори за ремонт на регионални пътища. Тоест, за България не е нищо ново това, че европейските теми не присъстват в предизборния дебат, дори за евродепутати.
"Българският политически дебат традиционно е отчужден от повечето измерения на общоевропейската политика. Отчасти това е резултат и от дългогодишното и необезпокоявано присъствие в него на постоянна антиевропейска пропаганда, идваща от властови центрове със силни прокремълски връзки, дори зависимости. Въпреки ограничаването на влиянието на проводниците на руските политически и икономически интереси, нашият политически дневен ред си остава локален и провинциален", обяснява Живков.
Размиването на темата с евровота у нас не е изненадващо и на фона на това, че много от водачите на евролисти са и кандидати за националния парламент.
По традиция избирателната активност на европейски избори в България е ниска. Страната ни е член на ЕС от 2007 година. Още на първия вот гласуват едва 28.6% от избирателните. На следващите, през 2009 година, активността е 37.5 на сто, а през 2014 година е малко по-ниска – 35.8%. На последните евроизбори през 2019 г., гласуваха 32.6% от имащите право на глас.
Обикновено парламентарни избори предизвикват по-голям интерес, но това ще са шестите избори за народни представители от началото на 2021 година насам и все по-малко избиратели излизат да гласуват за национален парламент - от 50.6% през април 2021 година до 40.7 на сто на вота през април 2023 г., който беше последният преди предстоящите избори.
България, Румъния и цялостният Шенген
И все пак една от евротемите, които се "прокрадват" в кампанията у нас, е тази за влизането на страната в Шенген. По време на кабинета "Денков" България (заедно с Румъния) беше приета в Шенген по въздух и море. Но този факт се превърна и в основна критика срещу ГЕРБ и ПП-ДБ, а причината е, че страната все още не е част от това пространство и по суша.
Както България и Румъния се надява да се присъедини изцяло към Шенген. Там партиите се застъпват за това преди изборите, въпреки че дебатът е с по-малка интензивност след частичното присъединяване с въздушните и морските граници.
Особености на румънската предизборна кампания
В предизборната кампания в Румъния почти не се споменават европейските избори - няма дебати, ясни програми и много предизборни сблъсъци. Иначе казано – предизборната ситуация при съседите е доста сходна с тази у нас.
Решението за сливането на европейските и местните избори беше взето от двете управляващи партии. То беше критикувано от опозиционните формации, които заявиха, че Социалдемократическата партия и Националната либерална партия искат да увеличат своите изборни шансове. Един от резултатите обаче е, че дебатът е по-фокусиран върху местните въпроси и шансовете на партиите да контролират основните градове - като голямата награда е Букурещ.
"Предпочитаният модел на дебати на букурещките телевизии е: поканени са един кандидат за кмет на град Х, един за председател на окръжния съвет на окръг Y и един от листата на партия Z за Европейския парламент (на неизбираема позиция - бел. авт.), а дискусията е за управлението в Иран", казва социологът Мирча Киву по повод телевизионните дебати в предизборната кампания.
И за да е още по-сложна ситуацията - в Румъния, подобно на българската кампания, има кандидати, които са едновременно в листите и за двата вота. В техния случай - за евродепутати, и за местна власт. Такава е Габриела Файера, кандидат на Социалдемократическата партия за кмет на Букурещ и трета в листата за Европейския парламент.
За разлика от България, Румъния вече знае какви избори я очакват до края на годината.
При съседите предстоят президентски и парламентарен вот - през септември и декември. А у нас все повече се коментира възможността това да не са последните предсрочни избори за тази година. Но дали прогнозите за седми предсрочен вот ще се изпълнят и кога ще зависи само от партиите, които станат част от Народното събрание след 9 юни.
