Бионсе, черната кралица на R&B, издаде кънтри-албум. И това обърна Америка надолу с главата.
„Cowboy Carter“ е не просто музикално, а и политическо и културно явление, което има амбицията да запълни пропастта между разделената на две Америка. И засега успява.
Всичко започна сравнително безобидно. По време на мача за суперкупата през февруари - кулминацията на американския културен календар, се проведе шоу-мач и между Бионсе и Тейлър Суифт. Докато участието на Тейлър Суифт привлече рекордно внимание и дори изстреля борсите към върха, Бионсе използва събитието, за да популяризира предстоящия си албум. Тя само лаконично обеща в тези реклами, че това ще е нещо повече от дузина песни. Това ще е политически въпрос.
И той наистина светкавично се превърна в такъв. Още предпремиерата на албума предизвика истинско сътресение. Бионсе представи първо две песни по време на суперкупата: „Texas Hold 'em“, селски химн за живота, изпълняван на банджо, и „16 Carriages“ - биографична балада за червенокосо момиче, загубило ранно девствеността си, сълзите на майката, лъжите на бащата и тежестта на домакинството. Тук е редно да кажем, че Бионсе е израснала в Хюстън, Тексас.
Когато двете песни се появяват, KYKC, кънтри станция в Бинг, Оклахома, директно заяви, че няма да ги пусне. Аргументът: „Те, KYKC, по принцип не пускат нищо от Бионсе, защото са кънтри станция“. Отзвукът от този отказ беше огромен и предизвика голямо любопитство към албума и в кънтри-щатите.
Сега албумът е на бял свят. Той е озаглавен „Cowboy Carter“ и показва Бионсе в седлото на бял кон с пояс около тялото, като на парад на стари американски кавалеристи, или като Бъфало Бил на едно от представленията му в Дивия запад.
„Цветът на кожата, полът - всичко, което движи страната и по отношение на политиката на идентичност, сякаш се разтваря в този албум и започва да губи значение“ написа „Ролинг Стоунс“.
Бионсе пее химни като „Американски реквием“, в който се обръща към старите си приятели и им обяснява защо отново сменя името си, този път на Каубой Картър. В „Protector“ тя моли за закрила за себе си и за дъщеря си, за семейството си и за народа си.
Албумът „Каубой Картър“ също има по-дълга история, която се простира по-назад от Супербоул и скандала с KYKC преди няколко седмици. Преди осем години Бионсе изпя песен, посветена на баща й. „Daddy Lessons“ – за бащата, който я е направил силна и умна чрез своята твърдост, но също така е искал да бъде каубой по свой начин, с Библия и пистолет, традиционен, тексаски, мъжествен. Тя дори изпява „Daddy Lessons“ на CMAs, наградите за кънтри музика в Нешвил, заедно с Dixie Chicks.
Подобно на Бионсе, Dixie Chicks, три бели жени, идват от Тексас. По онова време обаче те вече са изпаднали в немилост сред кънтри фолка, защото публично критикуват войната в Близкия изток и се извиняват, че трябва да делят щата с Джордж Буш-младши. Когато към тях се присъедини Бионсе, в залата се чуват освирквания, а бели, възрастни мъже, напускат награждаването в знак на протест.
Така че Бионсе знае какво прави с „Cowboy Carter“, нейния кънтри албум, и какво я очаква в Америка през 2024 г.
„Обръчи, шпори, ботуши“, богохулства тя в „Texas Hold 'em“. Ренесансът на кънтри-музиката, който тя прави, е провокация. А посланието, колкото и противопоставящо да звучи, всъщност обединява. Кънтрито, старото, мъжко, бяло кънтри, отдавна е клише и може да бъде и по-младо, женско, черно и за всички. Подкрепа за това идва не откъде да е, а от мегазвезди на кънтрито като Доли Партън и Уили Нелсън.
„Аз съм голям фен на Бионсе и се радвам, че тя записа кънтри албум“, обяви Доли Партън.
Това далеч не е и първата политическа изява на Бионсе с музиката й. Още преди години тя изпя по време на почивката на Супербоул, че всяка „жена с къдрава коса и широки ноздри“ може да стане всичко - Бионсе, кралица Би или Бил Гейтс, „Formation“ е името на песента.
В албума си „Лимонада“ тя семплира гневна реч на Малкълм Х: „Никой не е третиран по-неуважително в Америка от чернокожата жена“. Във видеоклиповете Бионсе пееше пред графити „Спрете да ни стреляте“ по стените, танцуваше върху полицейски коли, които потънаха заедно с нея в наводненията в Ню Орлиънс, и се изявяваше в бели имения като чернокожа дама с вдигнат среден пръст.
Никой не прави повече дарения за Black Lives Matter от нея. Бионсе направи „Black is King“ за Disney, „визуален албум“, филм, в който самата тя се появява като светата майка на черния слънчев народ в обетованата земя, а Африка се превърна в Америка.
Една страна, две класации
Вече седмици наред тя е на първо място в американските кънтри класации с „Texas Hold 'em“ - първата чернокожа певица в историята на сегрегираните класации. Това, което по времето на официалната расова сегрегация е било „Hillbilly“ и „Race“, белите и черните класации, сега Billboard посочва като „Hot Country“ и „Hot R&B/Hip-Hop“. Това не се приема с отворени обятия от всички американци. Много от тях са точно толкова раздразнени, колкото и когато Еминем, като бял мъж, многократно беше на първо място в R&B и хип-хоп през 90-те години на миналия век, Обама стана президент, а Тайгър Уудс покори голфа.
Но Бионсе не е първата черна певица, която посяга към кънтрито. През 60-те и 70-те години на 20 век чернокожият певец Чарли Прайд е на върха на кънтри класациите толкова често, колкото и Джони Кеш. Той е смятан за особен случай. По радиото, където цветът на кожата му можело да бъде скрит, той се премълчава. Там, където се вижда, по телевизията и на концерти, Прайд се представя на бялата публика като „братът със слънчевото изгаряне“.
Но кънтрито не е само бяла музика, без блуса на чернокожите роби кънтри музиката никога нямаше да съществува, коментира в голяма статия за Бионсе и в. „Ди Велт“. „
Кънтри пионери като семейство Картър пътуват и събират песни от памуковите плантации. Ханк Уилямс (бял) се вдъхновява от Лидбели (черен). Блусът и R&B превърнаха кънтрито в поп музиката на Америка в поп музика на целия святя, което от своя страна превърна соул певците в кънтри певци. Айк и Тина Търнър, Джеймс Браун и Сам Кук, Ал Грийн, Арета Франклин и Саломон Бърк пееха кънтри песни. Рей Чарлз записва „Съвременни звуци в кънтри и уестърн музиката“.
В соула на Мемфис на Stax Records, в поп музиката на Детройт на Motown, навсякъде има кънтри. Доли Партън се приземи на първо място в кънтри класациите със „Starting Over Again“ на Дона Съмър. В „Cowboy Carter“ тя поздравява: „Hey, Miss Honey B, it's Dolly P“, хвали русата коса на Бионсе, която пък от своя страна ѝ се отблагодарява с най-големия хит на Доли Партън, „Jolene“. Етикетът „фолклорна музика на по-бедните бели от селските райони“ е бил маркетингов за потребителите, за които се е смятало, че са провинциалисти с по-традиционни възгледи за „раса“ и пол. Когато миналото лято Джейсън Алдин от Макон в Джорджия изпя „Try That in a Small Town“ за престъпния голям град и идеалния малък град, чиито жители се грижат никой да не смее да наруши закона, отново се разгоряха разгорещени дебати дали кънтрито е музиката на десницата или просто музика от провинцията за хора с по-строги ценности. Единственото ново нещо сега е истерията на подобни дебати. Вече не става дума за естетика и социология, а за идеология и политика. И Доналд Тръмп.
Откакто Бионсе обяви кънтри албума си, тя е въздигната и в модната кралица на „каубойското ядро“, западняшките шапки са шик точно сега, на седмиците на модата, на наградите „Грами“ и в Инстаграм. Това може би е подтикнало и Бионсе да запише „Cowboy Carter“ и да се появява във видеоклиповете си с тексаски шапки, обсипани с кристали.
Но в „Texas Hold 'em“ на Бионсе не става въпрос само за модни аксесоари, а за цялостната картина. Става дума за съвременната истерия по повод пол и раса и разделението, което това предизвиква.
В албума гостуват и мегазвезди на американската музика. Уили Нелсън говори в една от песните, Линда Мартел, първата чернокожа жена, която е допусната да пее в Grand Ole Opry в Нешвил, храма на кънтри музиката, модерира песента „Ya Ya“. Кънтри песните на Бионсе като „Just For Fun“ с Уили Джоунс, „Most Wanted“ с Майли Сайръс, „Levi's Jeans“ с Пост Малоун, пренасянето на кънтри класики като „Blackbird“ на Бийтълс у дома в Америка и гегове като „Oh Louisiana“, където Бионсе се превръща в пеещ Мики Маус, сякаш разтварят цялата тази истерия в нищото и опитите албумът й да се обяви за вражески изтичат в небитието. Играта с културните войни в внезапно се превръща в изкуство.
Албумът на Бионсе е наистина ренесансов, защото възпява ренесансовата концепция, че всичко е достъпно за всички. R&B за белите и кънтри за черните, пише още „Ди Велт“.
Бионсе наистина си е поставила за цел не да разделя страната, а да запълни разломите между хората.
„Каубой Картър“ започва впечатляващо с „Американски реквием“: великите американски идеи отдавна са погребани, заявява тя. Но сега е време да се изправим срещу вятъра и да пуснем любовта вътре.