Хърватия: Приемането на еврото вдигна не цените, а доходите

Еврото не е повлияло на цените на стоките в Хърватия, а жизненият стандарт на гражданите се е повишил. Влизането на Загреб в еврозоната е добавило само 0.2 процентни пункта към инфлацията в страната, а реалните доходи на хърватците са се увеличили с 5.7%. Това стана ясно от думите на управителя на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, който е на посещение в България и взе участие в заседание на парламентарната комисия по европейските въпроси в понеделник. Заседанието бе бойкотирано от „Възраждане“ и БСП, които са против скорошното приемане на еврото в България.

Преди два дни финансовият министър Асен Василев, който участва в заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС в Гент, заяви, че България е напът да получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната през 2025 година. Единственият критерий, който София към момента не изпълнява, е инфлационният.

Хърватия е стана 20-ят член на еврозоната на 1 януари 2023 г. За да разсее страховете на българите по отношение на приемането на еврото, управителят на централната банка на Хърватия представи опита на страната след приемането на валутата пред българските депутати в понеделник. Борис Вуйчич изнесе презентация, за да разкаже за основните ползи от приемането на еврото.
По-нисък дълг

„Хърватия е една сравнително малка икономика. За нас беше важно да намалим риска от валутен обмен“, каза Борис Вуйчич. Той обясни, че процесът е довел до значително намаление на външния дълг на страната.

По отношение на инфлацията управителят обясни, че в първите седмици след промяната е имало опити за спекулативно повишаване на цените, но те са пресечени от властите с различни методи. Стигна се и до въвеждане на таван на цените на някои храни от първа необходимост като олио, мляко, брашно, захар, пилешко месо, свинско месо и др.
По-ниски лихви

По думите на Вуйчич лихвите по кредитите са спаднали и в това отношение са направили хърватските фирми равностойни на тези от останалите страни членки на еврозоната. По отношение на кредитите за домакинствата лихвите в Хърватия вече са по-ниски дори от средните за европейските страни.
Повече чуждестранни инвестиции

На следващо място управителят на хърватската банка отбеляза по-малката уязвимост на страната към финансови кризи.

„Тази устойчивост и стабилност на цените се отразява и на отношението на инвеститорите, които днес гледат на Хърватия като по-сигурно място за своите инвестиции, отколкото преди“, каза Вуйчич.

В разговора за еврото се включи и управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Той обърна внимание на влиянието на политическия фактор в процеса на присъединяване към еврозоната и икономическите ефекти от него.

„Важно е влиянието на политическия фактор. Решението в крайна сметка е политическо. Ако политическият фактор е разклатен, това ще създаде проблеми пред успешното финализиране на проекта“, заяви Радев.

При разглеждането на икономическите ефекти от процеса на присъединяване към еврозоната Радев подчерта високата цена от забавянето на процеса. Той изтъкна, че през 2021 г. България е имала по-висок кредитен рейтинг от този на Хърватия. След взимането на решението за присъединяването на Загреб към еврозоната и последвалото пълноправно членство обаче, кредитният рейтинг на Хърватия става по-висок от този на България.

„Става въпрос за значителни средства, милиарди, които засягат финансирането на държавата, бизнеса и домакинствата“, обясни Радев.

Влизането в еврозоната управителят на БНБ определи като „отлична възможност за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ икономически растеж и качествено подобряване на благосъстоянието на хората“.

Според него това е възможност, а не е гаранция. Гаранцията, по думите на Радев, трябва да се търси по две линии: устойчива проевропейска политическа конструкция и добра макроикономическа, включително фискална, политика.

 

Източник: mediapool.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини