Днес е Денят в памет на жертвите на комунизма

Днес е денят в памет на жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г. Тогава правителството приема предложението на двама президенти - Желю Желев (1990 - 1997) и Петър Стоянов (1997 - 2002). „Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от миналоно, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна“, написаха в писмото си Желев и Стоянов в писмото до тогавашния премиер Бойко Борисов.

Разстреляното Народно събрание

- така мемоаристи наричат 25-ото Народно събрание. На 1 февруари 1945 г. по решения на първи втори състав на Народния съд са осъдени на смърт и разстреляни 67 депутати, заедно с тях - трите правителства от януари 1941 до 3 септември 1944 начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на цар Борис III, издатели на вестници.


Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - братът на покойния цар Борис IІІ - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, десет съветници към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Парадоксът - България единствена от съюзниците на Третия райх не участва с военни действия във Втората световна война, но дава най-много осъдени висши политици заради съюзничеството с Германия. Страната е разделена на няколко административни района (подразделения) на народния съд, където действат паралелни състави. Някои от съставите осъждат и убитите по криминален начин в първите дни и месеци след 9 септември 1944.

Преди да започне процесът тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Протоколите от разпитите им заедно с българските документи, изнесени от съветското военно командване след 9.9.1944 г., се намират в закритите руски архиви и българската държава няма достъп до тях

Радиото предава на живо

Присъдите са обявени към 16 часа на 1 февруари, държавното радио предава на живо. Драматургията е натрапчиво пропагандна. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който вика „смърт“, милицията хем пази, хем гневните тълпи са препълнили коридорите и дори групи от тях са в залата, разказват очевидци. Кордоните на милицията едва удържат народните маси.

Целта - подготовка за съветизация

Указанията на Георги Димитров от Москва са „никакви съображения за хуманност, никой не трябва да бъде оправдан“, разпоредено на руски. Ето защо от дистанцията на времето Народния съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното - той се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България - така днес историци обясняват масовото осъждане на смърт на български политици, общественици и военни лица.

Към оня момент съюзници на Комунистическата партия в учредяването на Народния съд са и земеделци и социалдемократи, но само въпрос на време е да бъдат унищожени - до няколко години, за да бъдат премахнати и последните пречки пред тоталната съветизация.

Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци.

На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените.
По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.

По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не се ходи на поклонение. „Въпреки това - разказва царица Йоанна в книгата си „Спомени“, ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите." Тя си спомня и нещо, което буди размисъл - когато царицата вървяла с групата жени в черно, милиционерите, които я разпознавали, се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали.

След 1989 г. на мястото е поставен каменен кръст. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини