След приемането на еврото: Хърватите го харесват и очакват още инфлация (а тя всъщност намалява)

Малко след въвеждането на еврото, хърватите изглежда оценяват положително присъединяването си към единната валута.

Проучване на Евробарометър, проведено между 13 и 16 януари 2023 г. сред 1000 души, показа, че над половината анкетирани (54%) смятат еврото за нещо добро за Хърватия, а 61% са на мнение, че преходният период е минал гладко.

И все пак на фона на високата инфлация в еврозоната, над два пъти повече анкетирани смятат, че еврото ще увеличи инфлацията в Хърватия (62%), вместо да помогне за поддържане на ценова стабилност (25%).

Засега тези очаквания се разминават с реалността. Според данни на Евростат прогнозната инфлация в Хърватия за февруари е 11.7% на годишна база и намалява четвърти месец от ноември насам, когато бе 13%. Това далеч не е най-високата инфлация в еврозоната, защото трите балтийски републики продължават да поддържат високи нива в рамките на 17-20%. Тенденцията да намалява инфлацията е обща за еврозоната, където прогнозата за февруари е, че тя е слязла на 8.5%, след като през октомври бе двуцифена (10.6%).

Кой харесва еврото?

Над половината от анкетираните (54%) смятат, че наличието на евро е нещо добро за Хърватия, докато по-малко от четирима на всеки десет (38%) са на мнение, че не е така. По-малко от един на всеки десет спонтанно казват, че не могат да решат (5%) или че "не знаят" (3%).

Освен това огромно мнозинство (82%) смятат, че наличието на еврото е добро за ЕС, докато 10% са на противоположното мнение.

Мъжете (61%) са по-склонни от жените (49%) да оценяват еврото като нещо добро за Хърватия. Не се наблюдава обаче такава разлика по въпроса дали то е добро за ЕС.

Като цяло възгледите за това, че еврото е добро за ЕС обикновено се различават по-малко в отделните социално-демографски групи, отколкото възгледите за въздействието на единната валута в Хърватия.

Делът на хората, според които наличието на еврото е нещо добро за Хърватия, се увеличава с възрастта:

  • 38% от анкетираните между 15 и 24 години споделят това мнение
  • 49% от тези на възраст 25-39 години
  • 57% от тези между 40 и 54 години
  • 59% от хърватите на 55 или повече години.


Почти две трети (64%) от анкетираните, които са завършили образованието си на 20 или повече години са по-склонни да оценят положително наличието на еврото за тяхната страна, отколкото тези, които са завършили в по-ранна възраст (47%).

Живеещите в по-урбанизирани райони, казват в по-голяма степен, че еврото е добро за ЕС (85% от живеещите в големи градове срещу 82% от тези в малки/средни градове и 77% от хората в селските райони).

Последици от въвеждането на еврото

Мнозинството от анкетираните смятат, че присъединяването към еврозоната ще има положителни последици за Хърватия (16% "много положителни" и 41% "по-скоро положителни" поддръжници на тази теза).

Подобен брой отговарят, че за тях лично последиците ще са "много положителни" (17%) или "по-скоро положителни" (41%).

През 2019 г. по-малко от половината от хърватите са смятали, че въвеждането на еврото в страната ще има положителни последици за тяхната страна (39%) или за тях лично (44%).

Отново по-възрастните са по-позитивно настроени за ефекта от еврото за Хърватия: положителната перспектива се споделя от 63% от хората на 55 или повече години, в сравнение с 48-49% от тези на възраст под 40 години.

Анкетираните, които са завършили образованието си на 20 или повече години, са по-склонни от по-нискообразованите да заявят, че от въвеждането на еврото ще донесе позитиви на Хърватия (63% срещу 53% от тези, които са напуснали училище на възраст 16-19 години или под 15 години) и за тях лично (65% срещу 37%-54%).

Анкетираните, които все още учат, показват най-висок процент на доверие (71%), че въвеждането на еврото ще има положителен ефект за тях лично.

Как премина смяната на валутата?

Около шестима на всеки десет смятат, че преминаването към еврото е станало гладко и ефективно. Всеки шести (18%) казва, че е било "много гладко и ефективно". Около една четвърт (24%) отговарят, че това по-скоро не е било така, а над един на всеки десет (13%) - че изобщо не е било извършено правилно.

Като цяло делът на респондентите в Хърватия, които отговарят, че преминаването към еврото е станало гладко и ефективно, е по-нисък, отколкото в други страни, преживели същия преход преди десетина години - 87% в Естония (в еврозоната от 1 януари 2011 г.) и 79% в Латвия (в еврозоната от 1 януари 2014 г.).

Проблемите

На въпрос дали са имали някакви проблеми при обмяната на хърватски куни или тегленето на евро в брой през първите седмици на януари, огромно мнозинство от анкетираните (81%) казват, че не са имали никакви проблеми.

Най-често споменаваните затруднения са:

  • "банкоматите (временно) не работят" (споменато от 11% от всички)
  • "по-дълги опашки пред гишетата от обикновено" (6%)
  • другите проблеми, изброени в проучването, се споменават от много малък дял от анкетираните (1%-3%).

Банкноти и монети

По-голямата част от анкетираните смятат, че евромонетите са или "много лесни" (21%), или "доста лесни" (34%) за разпознаване и използване.

Четирима от десет (40%) съобщават за известни затруднения.

Като цяло хърватите намират евробанкнотите за по-лесни за разграничаване и използване от монетите. Около осем от десет анкетирани (81%) казват, че те са "много лесни" или "доста лесни" за разпознаване или използване, за разлика от 14%, които твърдят обратното.

Пресмятате ли още в куни?

Анкетираните са питани дали използват еврото или старите куни, когато пресмятат обичайните си покупки, например при ежедневното пазаруване.

Над една трета (36%) казват, че най-често използват еврото за броене или изчисляване в този случай.

Този процент е малко по-нисък, отколкото в Литва (39%) и Латвия (41%) през седмиците след смяната, но е по-висок от този в Естония (28%).

Подобен дял от анкетираните (38%) казват, че в първите две седмици от изчезването на националната им валута най-често мислят и смятат в хърватски куни, когато правят обичайни покупки - повече, отколкото в Латвия (33%) и Литва (35%), но по-малко от Естония (48%).

Всеки четвърти (25%) заявява, че за обичайните покупки пресмята толкова често в евро, колкото и в хърватски куни.

В сравнение с ежедневното пазаруване, хърватите е по-вероятно (43%) най-често да броят или пресмятат в евро, когато правят по-необичайни покупки.

Този процент е относително висок в сравнение с наблюдавания в други страни, които се присъединиха към еврозоната през последните години, като Естония (19%) и Литва (25%).

Около една трета (32%) най-често са продължавали да броят в хърватски куни при извънредни покупки в първите две седмици на януари.

Конвертиране

Хърватите са питани дали намират за лесно конвертирането от куни в евро.

Близо осем от десет го оценяват като или "много" (40%), или "доста лесно" (38%), а за всеки пети това е проблем - "доста" (16% ) или "много трудно" (3%).

Делът на респондентите в Хърватия, които намират конвертирането от хърватски куни в евро за "много лесно" (40%), е по-висок от този, наблюдаван в миналото в Естония (20%), Латвия (22%) и Литва (24 %).

Ефект върху инфлацията

В контекста на високата инфлация в еврозоната над два пъти повече анкетирани смятат, че еврото ще увеличи инфлацията в Хърватия (62%), вместо да помогне за поддържане на ценова стабилност (25%).

Много малко респонденти (3%) мислят, че единната валута няма да окаже влияние върху инфлацията, докато 10% казват, че "не знаят" какво ще бъде въздействието.

Делът на хората, които смятат, че приемането на еврото ще увеличи инфлацията, е малко по-висок в Хърватия от този в страните, които са се присъединили към еврозоната преди нея (55%-58%). Но това е донякъде обяснимо, защото страната влезе в еврозоната в момент на невиждана от десетилетия инфлация, предизвикана от рязкото увеличение на търсенето при овладяването на пандемията от COVID-19 и допълнително усилена от шока от последиците от руската агресия срещу Украйна.

Информираност

Близо девет от десет анкетирани се чувстват или "много добре" (35%), или "доста добре информирани" (53%) за еврото.

За разлика, около един на всеки десет се чувства "не много добре информиран" (8%) или смята, че "изобщо не е добре информиран" (3%).

В сравнение с резултатите, наблюдавани между 2019 г. и 2022 г., когато около половината от анкетираните (46% до 52%) са казвали, че се чувстват информирани за еврото, сегашните резултати показват, че вече е значително по-вероятно хърватите да се смятат за информирани за единната валута (88%).

Цените в евро

Анкетираните имат различни мнения за преобразуването на цените в евро.

Почти половината смятат, че конвертирането на цените в евро е било "много често" (20%) или "често" (24%) правилно. Обратно, около една четвърт (26%) казват, че преобразуването на цените понякога е било правилно, докато същият брой (26%) смятат, че то изобщо не е било правилно.

В сравнение с преобразуването на цените, хърватите по-рядко са доволни от прилагането на закръглянето на цените.

Около една трета смятат, че то е било "много често" (15%) или "често" (17%) правилно. Приблизително една четвърт (24%) казват, че понякога е било правилно, а четирима от всеки десет анкетирани (40%) смятат, че "изобщо не е" било правилно.

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини