Световната икономика ще продължи да расте през 2026 г., но темпът ще остане около 3%, а пред перспективите се натрупват все повече рискове. Сред тях са продължаващият енергиен шок, рекордно високият публичен дълг, новият инфлационен натиск и несигурността около ефекта на изкуствения интелект върху производителността и финансовата стабилност. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 в Ашвил, Северна Каролина.

Според Георгиева оценката за глобалния растеж се е подобрила спрямо април и за тази година се очаква световната икономика да се разшири с около 3%. Това обаче означава забавяне спрямо 2025 г., когато МВФ оценява растежа на 3,4%.

Икономиката е успяла да премине през енергийния шок по-устойчиво от първоначалните очаквания. Сред причините са използването на стратегически резерви от петрол и газ, навлизането на нови енергийни източници и предприетите мерки за ограничаване на потреблението.

В същото време бързото увеличаване на инвестициите в изкуствен интелект се превръща в нов двигател на растежа. Това включва и вложенията в допълнителни мощности и инфраструктура за осигуряване на необходимата електроенергия. Ефектът е особено видим в САЩ, но се усеща и в икономики, които са тясно свързани с производството и развитието на AI технологии, сред които Южна Корея.

Зад общата картина обаче стоят сериозни различия между отделните икономики, а рисковете за световния растеж остават високи.

Енергийният натиск не е отминал. Ормузкият проток продължава да бъде до голяма степен затворен, предстои възстановяване на изчерпаните петролни и газови запаси, а бързото развитие на изкуствения интелект допълнително увеличава търсенето на електроенергия. Допълнителна несигурност носи и наближаващият зимен сезон в Северното полукълбо.

Другият голям проблем е дългът. Глобалният публичен дълг вече се доближава до 100% от световния БВП – ниво, което надхвърля отчетеното непосредствено след Втората световна война. Очакванията са задлъжнялостта да продължи да се увеличава.

Междувременно процесът на намаляване на инфлацията е загубил инерция в редица държави. По-високият фискален натиск повишава доходността по основните облигации и засилва опасенията на финансовите пазари за това как ще се съчетават решенията на правителствата и централните банки.

Според Георгиева паричните власти трябва да останат концентрирани върху ценовата стабилност, докато правителствата трябва да представят убедителни средносрочни планове за свиване на бюджетните дефицити. Наред с това са необходими структурни реформи, които да ограничат бюрокрацията и да премахнат препятствията пред икономическия растеж.

Проблемите с дълга са особено сериозни за развиващите се и нискодоходните държави. През последните години ситуацията постепенно се е подобрила благодарение както на действията на самите страни, така и на международното сътрудничество, но напредъкът остава неравномерен.

Една от основните заплахи е евентуалното задържане на високите лихвени проценти в развитите икономики. Те увеличават доходността по облигациите в голяма част от света, докато високите нужди от рефинансиране и растящите разходи за обслужване на дълга ограничават възможностите на по-бедните държави да инвестират в инфраструктура, здравеопазване и образование.

Допълнителен натиск идва и от рязкото свиване на външното финансиране. Сред причините са намаляването на официалната помощ за развитие и по-слабият приток на нови средства от кредитори извън Парижкия клуб – неформалната организация на 22 официални държави кредитори.

Според Георгиева международната общност трябва да помогне на тези държави да си осигурят повече фискално пространство за разходи, които могат да подкрепят растежа. Тя очерта три основни направления за действие – преструктуриране на дълга, когато той вече е неустойчив, ускоряване на реформите в държавите с устойчиво дългово бреме и укрепване на икономическите основи чрез по-голяма прозрачност и по-добро управление на задълженията.

На глобално ниво се задълбочава и друг проблем – икономическите дисбаланси между отделните държави. Според последния анализ на МВФ прекомерните дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени с фундаментални икономически фактори, са се увеличили през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП. Това е най-същественото годишно увеличение за последното десетилетие.

Значителна част от него идва от двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай. МВФ предупреждава, че подобни дисбаланси могат да предизвикат икономически ефекти, които се прехвърлят между държавите, да засилят търговските конфликти и да ускорят фрагментацията на световната икономика.

За да бъде обърната тази тенденция, според Георгиева са нужни действия както от държавите с големи външни излишъци, така и от тези, които поддържат значителни дефицити.