Откриха в древни кристали организми на 830 млн. години и те може все още да са живи

Ново невероятно откритие предоставя потенциално нов източник, от който можем да научим повече за живота на древната Земя.

Екип от геолози се натъкна на миниатюрни останки от прокариоти и водорасли, пленени в кристалите на халит на около 830 млн. години.

Халитът представлява кристалната форма на натриев хлорид и е известен още като каменна сол. Откритието подсказва, че този естествен минерал би могъл да хвърли повече светлина върху древната солена среда.

Нещо повече – организмите, пленени в халита, може все още да са живи.

Невероятното изследване може да промени и начина, по който търсим древен живот – не само на Земята, но и в извънземни среди като Марс, където са открити големи солни залежи (те подсказват, че тук някога са съществували огромни резервоари с течна вода).

Организмите не изглеждат така, както вероятно бихте очаквали. По-рано учени се натъкват на древни микрофосили, пресирани в скални формации (като шисти, датирани преди милиарди години). Солта не може да запази органичния материал по същия начин.

Вместо това когато кристалите се образуват в солената среда, в тях може да попаднат малки количества течност. Това са т.нар. течни инклузии и те реално представляват останки от водите, в които халитът се е кристализирал. Това ги прави особено ценни от научна гледна точка, тъй като могат да съдържат информация за водната температура, водната химия и дори атмосферната температура в момента, в който минералът се е формирал.

Учените откриват и микроорганизми, които живеят в днешните среди, където халитът се образува. Тези среди са изключително солени. Въпреки това в тях процъфтяват микроорганизми като бактерии, гъби и водорасли.

Освен това съществуването на микроорганизми в течните инклузии на гипс и халит е добре документираното. Тези инклузии са предимно съвременни или скорошни, но има и няколко, които водят началото си от древността. Методите на идентифициране на тези древни организми обаче кара някои учени да се съмняват дали те са на същата възраст, на която е и халитът.

„Ето защо сред геомикробиолозите продължава да съществува един конкретен въпрос – казва Сара Шредер-Гомес от Университета в Западна Вирджиния, която е и ръководител на екипа. – Кои са най-старите химични седиментни скали от средите на отлагане, които съдържат прокариотни и евкариотни микроорганизми?“.

Днес центърът на Австралия е пустиня, но някога това е било древно солено море. Тамошната формацията Браун е добре описана и датирана стратиграфична единица от неопротерозойя. Тя е особено богата на халит, което подсказва, че тук някога е съществувала древна морска среда, пише Science Alert.

С помощта на проби, взети от формацията Браун от Геоложкото проучване на Западна Австралия от 1997 г., Шредер-Гомес и нейните колеги успяват да проведат изследване на непроменения халит от неопротерозойя с помощта на неинвазивни оптични методи. По този начин минералът остава непокътнат, което означава, че всичко, което се намира в него, е попаднало там в момента, в който кристалите са се формирали.

Учените използват преминаваща светлина и ултравиолетова петрография - първо с ниско приближение, за да идентифицират кристалите на халита, а след това – с до 2000x, за да изучат течните инклузии в него.

Именно така се натъкват на органични твърди и течни елементи, консистентни (на базата на своя размер, форма и ултравиолетова флуоресценция) с прокариотни и евкариотни клетки.

Обхватът на флоуресценцията също е интересен. Някои проби се характеризират с цветове, които са консистентни за органично разлагане, докато други имат същата флоуресценция, която и съвременните организми (което според учените подсказва, че става дума за непроменен органичен материал).

Възможно е дори някои от тези организми да са все още живи. Течните инклузии може да са изпълнявали ролята на своеобразни микрохабитати, в които миниатюрните колонии да процъфтяват. Освен това до момента учените са успявали да извлекат живи прокариотни от халит, датиран отпреди 250 млн. години – защо не и от такъв отпреди 830 млн.?

Изследването е публикувано в Geology.

Източник: Obekti

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини