Изследователи откриха признаци на мащабно слънчево „цунами“ дълбоко под ледената покривка на Гренландия и Антарктика, което преди повече от 9000 години е ударило земната атмосфера, пише Science Alert.
Древната свръхбуря е провокирана от вълна от гореща плазма и магнетизъм от страна на Слънцето и е значително по-голяма от всичко, регистрирано през човешката история.
Откритията поставят под въпрос възможността ни да предсказваме слънчевите бури на Земята, които принципно се случват веднъж на няколко години, когато слънчевата активност достигне своя пик. Тази древна свръхбуря обаче е от съвсем друг мащаб. Нещо повече – изглежда, че тя удря Земята в момент, в който слънчевият цикъл е в тиха фаза.
През последните години учени предупреждават, че сме изключително неподготвени за слънчева буря от подобен мащаб. Освен това те не знаят как да прогнозират тези редки, но доста опустошителни събития. Да не говорим, че днешната ни инфраструктура е изключително уязвима на геомагнитно влияние.
Ако една от тези свръхбури ни връхлети утре, тя може да засегне сателитите и астронавтите в орбитата, както и въздушният контрол на трафика, електрическите мрежи и подводните кабели. Това от своя страна ще наложи ограничения на пътуванията и прекъсвания на електрозахранването и интернета в продължение на месеци.
Нека да видим какво се случва през 1859 г., когато инфраструктурата ни не е чак толкова уязвима на подобни събития. Т.нар. Събитие Карингтън представлява изключително мощна слънчева буря, която предизвиква срив в телеграфните системи в Европа и Северна Америка и води до образуването на полярни сияния из целия свят – от Австралия до Хавай, Китай и Мексико.
Събитието отпреди 9000 година обаче е нещо съвсем друго.
Обикновено слънчевите бури са вследствие от слънчево изригване или коронално изхвърляне на маса. Последното настъпва, когато Слънцето изхвърли приблизително милиард тона енергийни частици в космическото пространство. Ако последното събитие е достатъчно мощно, тези частици могат да ударят земната атмосфера след по-малко от 15 часа.
Реакцията произвежда няколко радиоактивни нуклиди, включително въглерод-15, берилий-10 и хлор-36.
Ето защо следите от тези конкретни изотопи, замръзнали в лед или пленени в седименти, могат да ни разкрият повече за екстремните слънчеви изригвания в миналото и дори колко често са се случвали.
Скорошният анализ на ледените ядра от Гренландия и Антарктика регистрира най-големия пик в образуването на берлий-10 и хлор-36, регистриран някога в историята на Земята. А това означава, че преди около 9125 години Земята е била връхлетяна от екстремна слънчева буря.
Съдейки по съотношението на изотопите хлор-36 спрямо берлий-10, това събитие вероятно е по-мощно дори и от най-голямата слънчева буря, регистрирана до момента в други ледени ядра и дървесни кръгове, датирани от 774 г.
И двете праисторически бури са много по-силни от всичко, на което сме ставали свидетели от 50-те години на миналия век.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
