Нов принос към историята на униатското движение,откриха надгробието на Рафаел Попов свързан с Източните Родопи

    Нов принос към историята на униатското движение направиха изследователи от Турция и България.Те откриха надгробието на видния деец на униатското движение Рафаел Попов в католическото гробище в Одрин.Едно от първите приели унията с папата е българското село Покрован в община Ивайловград.

    През 1860 г. населението на Покрован приема унията в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град Малко Търново са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат унията през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква „Свети Василий“.

    Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в Кримската война. Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Османското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. С една нота още през 1849 г. френското правителство предложило на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. 

    През 1859 година и българите в Кукуш първи правят опит да се обявяват за униати. Така се стига до 30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици начело с Драган Цанков се представили пред папския представител в Цариград и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. В резултат е подписан акт за присъединение към Рим, в който се формулират двете основни български искания – самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата порта за отделна религиозно-народностна общност в рамките на Османската империя. След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. На 1 юни 1861 г. султан Абдул Меджид издал берат, с който Йосиф Соколски се признавал за духовен глава (милет баши) на „българите, които се съединиха с Рим“. Създаден е Български апостолически викариат (на латински: Apostolicus Vicariatus Bulgarorum), който съществува до 1883 година.

    Високата порта веднага след като признава новообразуваната българска униатска община в Цариград заточва водача на православното движение Иларион Макариополски.

     В обширна статия турският вестник „Милиет съобщава”: Изгубеният гроб е разкрит в Одрин! Попов намерен

    Гробницата на духовника Рафаел Попов, едно от важните имена в българската история, е намерена в Одрин. Прави впечатление, че гробът на Попов, едно от важните имена на независимото българско църковно движение, е бил в период на конфликт между гръцкия патриарх на Фенер и религиозните власти на България.

    Интересно откритие е направено в католическото гробище в Одрин, което  народите  наричат „италианското гробище“. Разкри се, че един от надгробните камъни, заснети от изследователя на местната история Мустафа Гюлтекин в гробището, е на висшия духовник Рафаел Попов, едно от важните имена в българската история. Попов е една от най-важните фигури в независимото българско църковно движение, създадено срещу Фенерската патриаршия. Откритието, направено с приноса на историка Румен Иванов от Пловдивския университет и  беше посрещнато с интерес в България.  Това, което прави откритието по-интересно, е, че намирането на гробницата съвпада с период на конфликт между гръцкия патриарх на Фенер и религиозните власти на България.

    Местният изследовател Мустафа Гюлтекин работи върху историята, особено върху тази на Тракия.  Гюлтекин, който също е работил върху надгробни паметници в региона, е снимал и записал надгробните паметници, принадлежащи на арменци в Одрин, и надгробните паметници в еврейските гробища. Гюлтекин е работил и в католическото гробище в Карааняч, известно още като „Италианското гробище“, което е по-малко известно в този град от други. В католическото гробище той е заснел с фотографиите малкото надгробни паметници, оцелели до наши дни.
    ПРИВЛЕЧЕНО ВНИМАНИЕ В БЪЛГАРИЯ
     
    Докато в някои проучвания са използвани снимки, направени на арменски и еврейски гробища,  Гюлтекин не споделя снимките, направени на католическите гробища,  с никого допреди няколко седмици.  Като заяви, че споделя снимките, които е направил тук, с Румен Иванов, историк от Пловдивския университет, Гюлтекин каза: „Моят приятел Иванов каза,  че надгробният камък, който споделих, е на епископ Рафаел Попов, който е много важен в българската история“.  С това откритие е намерена гробницата на Попов, която се смяташе за загубена.
     
    Като заяви, че сподели новината за изчезналия гроб на Иванов пред български медии и публикува тази новина във вестник, Гюлтекин даде следната информация: „Тази новина привлече голямо внимание в България. Смята се за много важно откритие. Попов беше един от 744-те души на събора, проведен във Ватикана. Тези съвети не са събрани в историята. Той се е срещал само два пъти във Ватикана. "

    ОПИСАНИЕ НА ЕПИСКОПСКА  КОРОНА
     
    Румен Иванов: „На надгробната плоча е изобразена епископска корона, което показва, че погребаният е бил високопоставен църковен служител. Пълното име на починалия е частично запазено. От запазеното частично име се вижда, че гробницата принадлежи на Рафаел Добрев (Добрев) Попов, „български възрожденец“, участвал в борбата за независимата българска църква. Истинското му име е Райко едва след назначаването му за епископ приема Рафаел Попов.
     
    ОТНОВО  ЕРА НА КОНКУРЕНЦИЯ!
     
    Откриването на гроба на Рафаел Попов отново съвпадна с период на конфликт между гръцкия патриарх Фенер и българските религиозни власти. След като служи на българската общност в продължение на 15 години в Истанбул, свещеникът на Желязната църква Ангел Велков поиска пенсионирането си по лични причини и се завърна в България,а  гръцкият патриарх Фенер заяви, че представлява всички православни християни в Истанбул и е отлъчен от Българска църква заради неподчинение. Той назначи Ничев за свещеник. Част от българската общност в Истанбул и българската църква виждат това като санкция.
     
    ЕДНО ОТ СИМВОЛНИТЕ ИМЕНА
     
    Христо Копано от българската общност в Истанбул и член на управителния съвет на Българска фондация „Екзархлъджи“: „С приемането на българите на християнството като официална религия, винаги е ставало въпрос за дебат между Ватикана и Фенер и решението е било в полза на Фенер. През османския период, когато Българската патриаршия е затворена и нейното управление е прехвърлено на патриаршията Фенер, малка част от хората преминават в католическата църква. "
     
    Посочвайки, че през XIX век са предприети действия срещу политиката на Фенерската патриаршия за елинизиране на българския народ и за създаване на независима българска църква, Копано каза: „Попов е един от най-пламенните пионери на това базирано в Истанбул движение. Попов, който започва като православен свещеник в Рилския манастир край София, преминава в Униатската църква през 1859 г. и подписва петиция относно създаването на църквата Уният през 1860 г. Попов, който е бил в делегацията на посещение във Ватикана през 1860 г., е назначен за българския униатски митрополит в Одрин, след като завършва създаването на истанбулската църква с Йосиф Соколски, който е лично посветен като първия български униатски архиепископ от папа Пий IX. Попов е основател на Одринската църква „Български униат” и Одринското българско свещено училище „Униат” Той почина през 1876 година. Повторното откриване на погребението в Одрин ни напомня за човек, който е потънал в забвение в българската история и неговия период ”.

    Кърджали бг вести

    Източник:”Милиет”

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини